BASF InVigor

Суша, пожари и по-ниски добиви в България заради промените в климата

0

Намаляване на добивите, продължителни засушавания и повече горски пожари се очакват в България заради глобалните промени в климата. Според прогнозите за скок на средните годишни температури, за България може да се очаква това повишение да варира между 0,5°C и 1,5°C до 2029 г. и между 2,0°C и 5,0°C до края на века. Изменението на климата ще се отрази силно върху сегмент земеделие, се казва в Програмата за управление на рисковете и кризите в отрасъл “Земеделие”, публикувана от аграрното министерство.

Намаляване на реколтата и по-ниски добиви в ниските райони

Намаляване на реколтата и промени в добивите от земеделска продукция в районите с ниска надморска височина ще са основните резултати от глобалното затопляне. Негативното влияние би могло да се засили и от по-честите природни бедствия като наводнения, горещини и суша. Очаква се това да увеличи риска от глад. Добивът зависи от продължителността на периода на растеж и формиране на продуктивността на културите.

При зърнените и маслодайни култури съществено значение има продължителността на периода на формиране и узряване на зърното. В резултат от проектираното повишаване на температурите и намаляване на валежите през периодите на формиране на продукцията от основни селскостопански култури (зимна пшеница, царевица и слънчоглед) изключително важно е да се проследи изменението на добивите от тези видове през следващите години, се посочва в програмата за управление на рисковете и кризите.

По-ранен цъфтеж на дърветата и удължаване на сезона за отглеждане на лози

Поради влиянието на метеорологичните условия върху земеделските култури се наблюдава по-ранен цъфтеж на дърветата, удължаване на сезона за отглеждане на лози и промени в другите природни цикли при растенията. Промени в датите на настъпване на фенологични фази и по-специално по-ранен цъфтеж на овощните култури или по-ранно узряване, е наблюдавано през последните години на миналия век в много райони на Европа. Тези промени се очаква да продължат и през следващите години от новото столетие.

Броят на горещите дни ще нарасне с 22-37

С прогнозираното затопляне на климата, може да се очаква по-нататъшно намаляване на междуфазните периоди от цъфтене до узряване на зърнените култури. Намаляването на репродуктивния период ще съкрати времето за наливане на зърното, което ще се отрази негативно на добивите, при това през лятото изменението на климата ще бъде най-забележимо, като броят на горещите дни би могло да се увеличи с 22-37.

Горски пожари, климатични промени
Климатичните промени повишават риска от горски пожари. Снимки: Pixabay

Посочените основни фактори предопределят възникването на епизодични кризисни ситуации, които в голяма степен са свързани с природоклиматичните условия. Какви са възможните кризи, свързани с тях?

Намаляване на валежите от март до юни

Недостигът на вода би могъл да окаже огромно влияние върху селскостопанската продукция в България. Сумата на валежите по време на вегетацията се очаква да се понижи поради прогнозираните по-ниски валежи и намаляване на продължителността на вегетационния период, причинени от затоплянето. Всички използвани глобални климатични модели симулират намаление на валежите от март до юни през следващите периоди от века и това влияе неблагоприятно върху влажността на почвата през пролетта и началото на растеж при редица пролетни култури.

Тези въздействия биха могли да бъдат специфични за всеки отделен регион и отглеждането на някои земеделски култури може да се измести от типичните за тях сега региони към по-северни географски ширини или в места с по-висока надморска височина. Във връзка с това, земеделието трябва да използва по-ефективно водните ресурси и да интродуцира нови по-сухоустойчиви сортове.

Едва 8% от площите, обслужвани от “Напоителни системи”, реално се напояват

От изменението на температурните и водни ресурси през следващите години у нас, най-уязвими биха могли да бъдат пролетните земеделски култури, отглеждани върху неполивни площи, поради очаквания валежен дефицит през топлото полугодие. В същото време хидромелиоративната инфраструктура в България е сериозно увредена.

Средствата, получавани на ниво система са недостатъчни дори за основна поддръжка, като едва около 8% от „годните“ площи, обслужвани от „Напоителни системи” ЕАД, реално се напояват. Отводнителните системи и системите за защита от наводнения, включително язовирите, са изправени пред сходни предизвикателства.

Зачестяват градушките през януари и февруари

Ежегодно падналите градушки с различна интензивност нанасят сериозни щети върху земеделските култури. Наблюдава се зачестяване на случаите с гръмотевични бури и градушки не само през пролетта и лятото, но и през зимните месеци като януари и февруари. За предпазване на културите трябва да се подобри градозащитата в България чрез разширяване на защитаваната територия. Предстои да бъде приет Закон за превенция от неблагоприятни климатични събития в земеделието.

Заледяване, измръзване, климатични промени
Екстремно ниските температури водят до измръзване на есенниците

Предвижда се градозащита да се осъществява общо върху 90 млн. дка, от които 36,6 млн. дка обработвана земя (обработваема земя, трайни насаждения, смесено ползване). Ракетен способ ще се прилага върху 22 млн. дка, в това число 12,8 млн. дка обработвана земя. За останалата територия ще бъде използван самолетният способ на защита (реалното му въвеждане се планира за сезон 2019 г.), като за целта се предвижда въздействието върху градоносните облаци да се осъществява с 4–5 специализирани самолета.

Очакват се повече урагани, смерчове, сняг и лед

Климатичните промени създават предпоставки за нарастване на повредите в горите, вследствие увеличаване на честотата и интензивността на урагани, смерчове и други въздействия. Горите в България не са застрашени от големи урагани, формирани над Атлантическия океан, но в планинските райони в страната възникват смерчове, които повреждат горите на десетки хектари. Горите в България се повреждат и от други абиотични фактори – сняг, лед, ниски температури и др.

В условия на екстремно ниски температури и липса на снежна покривка, се наблюдава измръзване при засетите през есента култури (рапица, пшеница, ечемик). Отглежданите сортове зимна пшеница у нас основно са студоустойчиви и издържат на ниски температури. Благоприятен фактор за предпазване на пшеницата от ниските температури през зимата е снежната покривка, която като лош проводник на топлината не позволява температурата под нея да се понижи прекомерно.

Екстремно ниските температури оказват отрицателно въздействие и при трайните насаждения – причиняват измръзване на плодните пъпки през зимата и рано напролет, в зависимост от степента на чувствителност на видовете.

75% от горите на България са с висок риск от пожари

Климатичните промени се свързват с повишаване на противопожарната опасност в горските екосистеми. По-продължителният вегетационен период и дългите засушавания влияят върху състоянието на горимите материали  – те изсъхват и стават лесно запалими, което се явява основна предпоставка за възникването и разпространението на горските пожари. Пожарите в горските екосистеми са изключително опасни, защото нерядко оказват по-силно влияние на разпространението и миграцията на дървесните видове, изпреварвайки непосредственото въздействие на климатичните промени върху растителността.

В момента около 75% от горите на България са високорискови в пожарно отношение. В условията на глобално затопляне и засушаване е логично да се очаква повишаване на пожарната опасност в горите. За условията на България проучванията показват, че 73,5% от пожарите възникват в широколистни гори и само 26,5% – в иглолистни.

loading...
Споделете.

Коментирайте

Close