Тодор Джиков: Държавата незабавно да изкупи българските картофи!

0

– Г-н Джиков, какво се случва с българските картофи – складовете са препълнени, а част от продукцията дори не е извадена от земята и стои по полето?

Навсякъде ситуацията е една и съща – хиляди тонове извадени картофи стоят по складове, дворове, по ниви, а около 40% от площите не са реколтирани, защото хората няма къде да съхраняват продукцията си.

Поискахме среща с премиера Бойко Борисов и с министъра на земеделието Десислава Танева, защото тук става дума за човешки съдби – не за печалба, аз а оцеляване на цели семейства. В планинските И полупланинските райони картофопроизводството е основен поминък.

Натискът на вносния картоф е жесток – субсидиите, които правителствата на Гърция, Холандия, Полша, Германия и други страни отпускат, са в пъти над това, което задели МЗХГ по т. нар. ковид мерки.

– Какви са цените на картофите в другите страни от ЕС

В момента в Гърция картофът е на цена 5 евроцента на едро, затова в Неврокопи, в южната част на Родопите, е пълно с търговци, които купуват стока с камиончета, коли и тирове.

В Германия правителството взе решение и отдели ресурс до 50 000 евро на стопанство, отглеждащо картофи, като субсидира 5 цента от продажната цена на картофите. Затова в момента немските производители продават на цена от 6 евроцента. В Гърция субсидията е 250 евро на декар и просто вадят в бигбегове на цена 5 евроцента, само и само да приключат с прибирането на реколтата.

В Полша цената на картофите е 4 евроцента, в Белгия – 3 евроцента за кг. Нидерландия отдели 500 милиона за борба с последствията от коронакризата върху земеделските производители и култури. Само за картофопроизводителите бюджетът на страната е 50 милиона евро. В същото време при нас се направиха две мерки ковид 1 и de minimis за картофопроизводителите но обща стойност 80 лева на декар, което е крайно недостатъчно на фона на финансовите подпомагания на колегите в другите страни от ЕС.

– Какво е решението, как да се намери пазар на българските кртофи?

Решенията са две – финансово подпомагане на единица площ, както и незабавна интервенция на пазара. Необходимо е да се увеличи подпомагането на площ, за да може хората да си посрещнат разходите, да си покрият поне част от задълженията към банките, да имат средства за семена, за да засеят напролет, а и за да могат да сложат храна на трапезата си.

От друга страна, вместо да натиска веригите да продават българска продукция, а след това Брюксел да ни размахва пръст, държавата трябва незабавно да изкупи картофите от хората и да ги складира някъде. Така ще може да захранва с български картофи болници, училища, армия, Червен кръст, затвори.

– Не малко потребители казват, че за българските картофи има пазар, но ги няма на борсите.

Проблемът е друг – че на борсите уж има български картофи, но всъщност те са внос. 30 ст е румънският картоф на борсата във Варна, в Сливен са 28 ст на едро. Някъде след границата картофите се преопаковат в български гаци и се предлагат уж за родно производство. След един месец натискът ще бъде още по-голям, защото ще започнем да изхвърляме продукцията – картофите, които стоят по полето, ще издържат до първата слана и първия сняг.

Споделете.

Коментирайте

Close