BASF Priaxor

Трето поколение градинари поддържат ботаническа градина в Странджа

0

Малко над 1100 вида кактуси отглеждат върху стотина квадратни метра в сърцето на Странджа внуците на семейство български учени, създало по метода на руския агроном Мичурин уникалната опитна станция за южни култури в околностите на днешното градче Царево.

Кактусовата плантация се появява през 1986-а, когато се ражда вторият им внук Росен и три години след като доц. Серафим Серафимов и съпругата му проф. Радка Серафимова се пенсионират. Вместо да скръстят ръце, двамата решават да продължат делото на живота си само на 3-4 км от мястото, където почти четири десетилетия са създавали рая на земята.

проф. Серафим и Радка Серафимови

Създателите на ботаническата градина – Серафим и Радка Серафимови

Купуват запустяло дворно място до гробищата на планинското село Велика в полите на хребета Граничар.

Упорито, само както те си знаят, създават аналог на рая, разказва внукът им Росен Серафимов, докато развежда поредния гост между насажденията с трудно запомнящи се и още по-трудни за произнасяне латински имена.

Росен е завършил механотехникум, но се отдава изцяло на агрономията, за да продължи делото на баба си и дядо си.

Росен Серафимов

Внукът Росен Серафимов продължава делото на дядо си и баба си

“Това е успешен опит да се изгради на семейна основа, без държавни и други субсидии и помощи, едно образователно средище за природолюбители, в духа на известните през втората половина на ХХ в “народни университети”, казва приживе агробиологът доц. Серафим Серафимов, чийто корени са от ловешкото село Орешене.

Освен с работата си по опитната станция в Царево и ботаническата градина в с. Велика, доц. Серафимов е известен и с това, че успява да възстанови славата на бадема в България. Това е голямото му хоби и написва за него монография от 300 страници.

Серафим и Радка Серафимови се срещат като студенти в Агрономическия университет. Заселват се в с. Велика, за да се отдадат на своята страст – екзотичните растения. Започват със семена, донесени от Москва, за да превърнат запустялата земя в приказно красива градина. Някои от семената са пропътували хиляди километри от Африка, Азия и Америка, за да бъдат засадени в Странджа.

Ботаническа градина Серафимови

Растение от бтаническата градина на Серафимови

Години наред посетителите на ботаническата градина посреща доц. Серафимов и на френски, английски, руски и есперанто им разказва за храста от кафе, за своите маслинови дръвчета, маракуя, мушмули, арония, магнолия, смокини, райска ябълка…

Доц. Серафимов умира през юни 2017-а, малко преди да навърши достолепните 97 години. Година по-рано, навръх рождения си ден, той изпраща във вечните небесни градини съпругата си – родената през 1924-а в Шипка проф. Радка Серафимова. Последните думи на дядо към нас бяха да правим, да струваме, но да запазим градината, с тъга в очите разказва внукът Росен.

И не само я запазват, но се грижат с любов за нея и непрекъснато посрещат туристи от цял свят. “Не разчитаме на реклама, поддържам един блог в Интернет. Рядко питаме гостите откъде са научили за градината на дядо и баба, но е факт, че само през миналата година от тук минаха над 5 000 души”, казва Росен.

“Повечето са чужденци – някои идват с такси направо от летище Сарафово, за да разгледат и да си купят семенца…”, допълва дъщерята на Серафимови – дългогодишната учителка Вася Серафимова, докато обяснява на поредния желаещ да се занимава с градинарство как точно да отгледа храстчето с черни люти чушлета в полите на Витоша.

Частна ботаническа градина Серафимови с. Велика

Кактусът с формата на морска звезда /Аriocarpus kotschovbeanus/ е сред най-трудните за отглеждане извън родината си

Върху около 800 квадратни метра в частната ботаническа градина на семейството растат близо 2200 растения, характерни за субптропика и умерените географски ширини.

Освен кактусите и сукулентите, тук има 23 вида сорта цитруси, сред които са дивият трилистен лимон Понцирус, ароматният Бергамот и чудодейната Мурая, обяснява Росен, като не пропуска да посъветва начинаещите градинари да използват на всяка цена подложката на Понцирус, ако искат да се радват на лимонова реколта.

Край тесните пътеки растат 9 сорта райска ябълка, нар, фейхуа, свещената мирта, кафе, банан, хинап, 6 сорта смокини…Редом с култивираното киви може да бъде видян и дивият му събрат, чийто плодове са с големината на нашенска джанка.

Росен показва уникалното гинко билоба, което е сред малкото оцелели дървета при атомните взривове над Хирошима и Нагасаки; прародителя на маслината Филирея, наричан от жителите на Велика “парнар”; южноамериканския “маймунски банан” /пау-пау/, познатата в Сибир облепиха /Hipophaë ramnoides/, ягодоплодните видове касис, френско грозде, бодливо грозде и техни хибриди…

Редом с плододаващите са бамбуковата горичка и десетките видове цветя, включително рядката Албиция деалбата, чийто цветчета “заспиват” нощем след заника на слънцето.

Частна ботаническа градина Серафимови

Дъщерята на проф. Серафимови – Вася, съветва градинарите да не пестят сили

В градинарството няма кой знае какви тайни, казва Вася Серафимова – иска се само мерак, да не правиш “сметка” на труда си и, разбира се, да намериш време да четеш и препрочиташ труда на професорите Серафимови “Субтропични и южни култури” в съавторство с колегата им Иван Илиев.

Докато любопитните посетители прелистват книгата и си водят бележки, могат да опитат приготвените от Вася три вида сладка от плодовете на хинапа, кой знае защо наричан от неспециалистите китайска фурма. Растението е от семейството на т. нар. суперхрани, тъй като съдържа най-ценните за човешкото здраве витамини и микроелементи.

Текст: Христо Христов, журналист във в. “Телеграф”
Снимки: Христо Христов и личен архив

loading...
Споделете.

Коментирайте

Close