Как се съчетават страстта към моторите, бойните спортове, следването в университета, младостта и отглеждането на биволи? 25-годишната Цветелина Недкова го умее чудесно, а в допълнение учи и втора магистратура по компютърни науки.
Далече от градския шум в тишината на буйните дъбови гори край село Горна Липница, където всички се познават и поздравяват, Цвети отглежда своите биволи и малакини, отдадена на тях със същата страст, каквато изпитва към високите скорости, IT технологиите, киокушинкай и науките.
Цветелина Недкова завършва гимназия в Павликени с профил „Бизнес и предприемачество”. Продължава образованието си в Стопанска Академия „Димитър А. Ценов“ в Свищов по специалността „Икономика на търговията”, специализира „Международен бизнес и предприемачество”. Завършва магистратура „Мениджмънт на търговската дейност” в Свищов, а в момента учи втора магистратура във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“, специалност „Приложни компютърни науки“. Завършва всички степени на обучение с отличие.
Детските спомени на Цвети са свързани с живота на село. Родителите й имат ферма, в която цялото семейство е ангажирано с отглеждането на крави. Полагат грижи и за десетина овце, кокошки, прасета, пъдпъдъци и няколко кучета. През 2013 година семейството решава да купи биволица и малакиня (малка биволица) от типичната за България порода – Българска Мурра. Първоначално семейството решава да отглежда животните, заради хубавото мляко, което е два пъти по-маслено от кравето.
„Когато преди три години купихме биволицата и малакинята от един възрастен човек от село Умаревци, тотално ни се разбиха представите за тези животни. Видяхме как 120 крави ти се струват песен пред две биволици на кръст. Основно аз и баща ми се грижехме за тях, но в последствие те започнаха изключително много да ме интригуват – с характера, вида, темперамента и най-вече с привързаността си. Започнах да се занимавам изцяло с грижите за тях – хранене, доене, паша… Така страстта ми към тях нарасна, а в последствие се увеличи и броят им,“ разказва Цвети.
Да се намери добър техник осеменител за биволите се оказва трудна работа, защото при 90% от биволите се практикува естествено покриване не само у нас, но и в света. Макар, че според науката, процентът на заплождане е между 30 и 40% от първо осеменяване, това не обезкуражава фамилията. Лично бащата на Цвети се заема с изкуственото осеменяване и успехът е отличен.
Младата жена получава помощ от семейството си за фуража, за отглеждането на малаците, но доенето и пашата са изцяло нейна грижа, независимо от ангажиментите в университета или личния живот. Освен да се грижи за животните, тя обича дългите разходки с мотор, тренира киокушинкай от 19-годишна…И макар да се наслаждава на екстремните предизвикателства, истинската й страст са биволиците.
В момента отглежда в двора на дома си 13 биволици, порода Българска Мурра – достатъчно, за да може да участва по някоя от мерките по ПРСР. На всеобщото изумление: „Защо младо момиче е решило да се занимава с отглеждане на тези едри животни?“, Цвети отговаря:
„Това е страст! Не мога да си представя да ги няма. Всеки, който е гледал – знае. Не говоря за онзи промишлен начин – затворени в пасището, не ги доят, прибират ги чак есента и това е, а за случая, когато те са в къщата и буквално са част от семейството. Ставаш сутрин и първото, което правиш е да ги видиш. Дали са добре, дали има оплетени в синджирите си, дали не са изстинали? Случвало се е много пъти да ни посрещнат в градината, след като сме забравили да ги затворим. Те наистина са големи животни, може би дори плашат с вида си, но в действителност са толкова жалостиви, чувствителни и силно привързващи се…
Е, това не означава, че не ме изкарват извън контрол, всеки знае, че решат ли да бягат, няма стигане. Но пък така поддържам и добра физическа форма.“
От миналата година Цвети участва в Българската национална асоциация за развитие на биволовъдството (БНАРБ) в Шумен. Издържа се изцяло, благодарение на продажбите на пълномасленото мляко и сирене, добито от животните.
