Медоносните пчели живеят в многочислени семейства, съставени от три различни форми индивиди — пчелна майка, търтеи и пчели-работнички. Този полиморфизъм е резултат от установилата се строга специализация в пчелното семейство през неговата еволюция. Трите форми индивиди се различават както по своите анатомични и физиологични особености и по деятелността си, така и по своята численост. Те обаче се намират в сложни биологични взаимоотношения и в тясно единство помежду си. Майката, пчелите и търтеите не са в състояние да водят продължително време самостоятелен индивидуален живот извън пчелното семейство. Затова медоносните пчели се наричат обществени или социални насекоми.
Майка. Пчелната майка е женски индивид с напълно развита полова система, поради което тя може да бъде оплодявана. В пчелното семейство има само една майка. Нейната роля е да снася оплодени и неоплодени яйца, от които се развиват трите форми индивиди. След като майката се оплоди и започне да снася яйца, тя не напуска семейството освен при роене.
Само оплодените майки могат да снасят оплодени яйца, от които се развиват женски индивиди — майки или пчели-работнички. При нашите условия яйцеснасянето нормално започва през февруари и постепенно се усилва, като най-интензивно е през май-юни до началото на юли. Тогава майката снася средно дневно до 1500—2000 яйца. Най-плодовитите майки могат да снесат до 3000, а в някои случаи дори повече яйца за денонощие, макар и за кратък период. През лятото и есента темпът на яйцеснасянето постепенно отслабва и спира напълно през октомври. За целия активен за семейството сезон, в зависимост от своите качества и от условията, майката може да снесе до 150 000 — 200 000 яйца. За тази усилена и продължителна яйценосна дейност тя бива обилно хранена с пчелно млечице, което е богато на лесно усвоими от организма хранителни и биологични активни вещества.
Пчелите-кърмачки образуват „свитата“ па майката и се грижат за нея, като предават млечицето чрез хоботчетата си направо на хоботчето на майката. През времето, когато не снася яйца, пчелите намаляват храненето на майката, като за поддържане па живота й дават предимно мед, а понякога и тя самата смуче мед от килийките. По този начин чрез храненето пчелите направляват яйценосната дейност на майката, в зависимост от условията вътре и вън от кошера (топлина, хранителни запаси, приток на нектар и прашец и пр.). През студения период те пазят майката в средата на гнездото, където е най-топло. Когато семейството умира от глад, майката загива последна.
В такива почти загинали семейства към края на зимата може да се види майката, останала с няколко живи пчели. Майката може да живее до 4—5 и дори повече години, но е най-продуктивна през първите 1-2 години от своя живот. След това тя е вече физически и физиологически изтощена. Поради намаляване на запаса от сперми в нейното семенно мехурче, значителна част от яйцата са неоплодени, от които се развиват партеногенетични (девствено) мъжки индивиди — търтеи. Семействата със стари майки не успяват да се развият добре за главната паша и дават значително по-малко мед и восък. Водими от инстинкта за осигуряване съществуването на семейството, пчелите сами се стараят да сменят старата майка, като си отглеждат млада. Известно време двете майки могат да живеят и дори да яйцеснасят заедно, след което старата загива от жилото на младата или пък бива убита от самите пчели. Тази естествена самосмяна на майката обикновено става доста късно — на три- или четиригодишна възраст. Затова пчеларят сам трябва да се погрижи за своевременната смяна на старите и негодни майки.
Съобразно с предназначението си, майката се отличава от пчелите-работнички с по-едрото си и продълговато тяло, достигащо до 20—25 мм. Особено развито и удължено е коремчето, в което са разположени добре развитите яйчници. Тя не излиза да събира и пренася нектар и цветен прашец, тъй като хоботчето й е по-късо (3,5 мм), а на задните си крака няма приспособление за събиране на прашец. Майката не произвежда восък и няма восъчни огледалца. Тя не участва в самото отглеждане па пилото (личинките) и не може да произвежда млечице, понеже нейните глътъчни жлези са недоразвити. Макар и да има жило, тя го използва само при срещата си с друга майка.
Пчелното семейството не може да съществува дълго време без майка, както и майката не може да живее без пчелите. При загуба на майката нормалният живот на семейството първоначално се нарушава — пчелите издават тъжен звук (плач), като надигат коремчетата си и силно трепкат с крила или тревожно се суетят из кошера и по прилетната дъска. Останали без майка, пчелите се стремят да си отгледат нова майка от намиращите се в гнездото или от дадените им яйца или млади личинки. Майката не само снася яйца. Оплодената майка непрекъснато отделя от тялото си феромони, т, нар. маточно вещество, което според Батлер представлява смес от секретите на горночелюстната и гръдните жлези на коремчето. Чрез маточното вещество майката играе важна регулираща роля в организацията и деятелността па пчелното семейство.
Маточното вещество се възприема от пчелите-работнички чрез облазване тялото на майката или като полепва по тялото им при техния взаимен контакт, както и чрез миризмата, която то издава. То потиска деятелността на ендокринните жлези у пчелите и възпрепятства развитието на яйчните тръбници у тях. При отсъствието на майка ендокринните жлези нарастват и хормоналното състояние се изменя, в резултат на което се променя и поведението на пчелите: в тях се развиват яйчните тръбници и се поражда стремеж да залагат маточннци. Установено е (Шкробал), че горночелюстната жлеза на младите неоплодени майки още не отделя маточно вещество, но ако по-късно те не бъдат оплодени и започнат да снасят неоплодени яйца, това естество започва да се отделя.
От качествата на майката твърде много зависи силата и продуктивността па пчелното семейство. Тя трябва да бъде млада, от добър произход, да е отгледана в силно семейство и да е добре развита. Установено е (Г. А. Аветисян и др.), че едрите и тежки майки имат по-добре развити яйчници с по-голям брой яйчни тръбници и снасят повече яйца. По-тежките майки имат по-голямо семенно мехурче и по-голям запас от сперми, затова те снасят повече оплодени яйца в сравнение с по-леките. По-едрите и силни майки по-успешно зимуват, по-малко заболяват от нозематоза и са по-жизнени. Семействата с такива майки отглеждат много пчели за главната паша и дават повече мед и восък.
Пчели. Пчелите-работнички, конто за по-кратко се наричат само пчели, са женски индивиди с недоразвита полова система, поради което не могат да бъдат оплодявани. В процеса на дългата еволюция при специализацията в пчелното семейство, от пчелите постепенно са отпаднали размножителните функции и половата им система е останала недоразвита. Техните яйчници имат от 3 до 20 яйчни тръбици, от които при нормални условия в пчелното семейство не се образуват и не се отделят яйца.
В замяна на изгубената размножителна способност пчелите извършват цялата работа вътре и вън от пчелното гнездо, като събиране и пренасяне на нектар и прашец и складирането им като хранителни запаси, произвеждане па восък и изграждане па пити, охрана на гнездото и пр. При тях обаче са се запазили и доразвили някои чисто майчински функции: като приготовлението на кашицата и млечицето и храненето с тях па личинките и майката, удивителните грижи, конто те полагат при отглеждането на пилото, като поддържат необходимата температура и влажност на въздуха и чистота в килийките и гнездото и пр.
Пчелите са най-многочислените индивиди в пчелното семейство и техният брой достига до няколко десетки хиляди. Количеството им зависи от сезона, плодовитостта на майката и условията за развитието на семействата.
Тялото на пчелите е сравнително по-дребно от това на майката и търтеите и достига на дължина 12—14 мм, а теглото на отделната пчела е около 100 мг, т. е. в 1 кг има средно 10 000 пчели. Теглото им зависи твърде много от напълнеността на медовата гушка с нектар или мед. През зимата поради невъзможност да се облитат и прочистват често теглото па пчелите се увеличава вследствие па задържане па несмлените остатъци в дебелото черво. Във връзка с разнообразните функции, които пчелите изпълняват, е и по-особеното устройство на тяхното тяло. Характерна е и относителната последователност на функциите им в зависимост от възрастта и физиологичното състояние. Вследствие на усилената работа, която извършват през активния сезон, пчелите бързо се изтощават и живеят до 36 дни при силните семейства, а при слабите — около 28 дни. През зимата живеят 6—9 месеца, тъй като са в относителен покой и в тялото им още от есента има натрупани достатъчно запаси от белтъчни вещества и мазнини (т. нар. мастно тяло).
Пчелите са не само работната сила, но те направляват и контролират развитието на пчелното семейство и размножителния процес. От това как те хранят майката зависи до голяма степен нейната яйценосна дейност; от качеството и количеството на храната, която дават на младите личинки, зависи дали от тях ще се отгледат пчели-работнички или майки; те подготвят и извършват самосмяната на майката и естественото роене или го осуетяват, ако условията се променят; пчелите участвуват активно при оплодяването на майката, като я изтласкват и принуждават да излети навън; те решават съдбата на търтеите, когато вече не са нужни и пр.
Въпреки че половата система на пчелите е недоразвита, при известни условия, като например при естествено роене на пчелните семейства, както и при недостиг или липса па младо пило в гнездото поради лошокачествена майка, яйчните тръбици при част от пчелите започват да се развиват — появяват се т. нар. анатомически търтовки. Ако семейството остане за по-дълъг период {15—20 дни) без майка и пило и няма маточник, анатомическите търтовки се превръщат във физиологически търтовки. В яйчниците им започват да се формират зрели яйца, които биват снасяни в търтееви или работнически килийки. Една такава пчела може Да снесе до 20-30 неоплодени яйца, от които в работническите килийки се отглеждат дребни търтеи-джуджета.
Появата па пчелни търтовки се обяснява, от една страна, с усилената консумация от тях на собственото млечице, понеже няма младо пило, на което да го дадат, и, от друга, — на липсата на маточно вещество, тъй като в семейството няма майка. Ако на такова семейство се даде снасяща майка или младо пило, пчелите започват да го хранят, яйчниците им дегенерират и те престават да бъдат търтовки.
Търтовските семейства са с намалена работоспособност и медопродуктивност. Те са обречени на ликвидиране, тъй като в тях се отглеждат само търтеи, а пчелите остаряват и умират.
Търтеи. Търтеите са полово развити мъжки индивиди, чието предназначение е да оплодяват младите майки. Развиват се партеногенетически, т. е. от неоплодени яйца. Те посят и предават па поколението наследствените качества па майката, която е снесла неоплодените яйца, и на търтея, който е оплодил тяхната баба.
Търтеите имат доста дебело тяло с тъпи краища, достигащо па дължина 15—17 мм и на тегло 200 мг. Гръдният му дял е със силно развита мускулатура, осигуряваща бързо и често пъти доста далечно летене по време на оплодяване на майката. Коремчето му е широко, тъй като в него е разположена добре развитата полова система. Особено впечатление правят двете силно изпъкнали сложни очи отстрани па главата, които почти се сливат на темето. Благодарение на тях търтеят може добре да се ориентира при преследване на майката. Търтеите не изпълняват никакви други функции в пчелното семейство. Те обаче са биологически необходими, тъй като чрез оплодяване на майките се осигурява размножаването и продължението на вида.
Затова те се появяват в пчелното семейство през пролетта и лятото и особено през роевия период, понеже по това време има млади майки за оплодяване. Тогава пчелите се отнасят доста грижливо към търтеите. През първите 7 дни след излюпването им те ги хранят е млечице и кашица от мед и цветен прашец. След тази възраст търтеите сами си вземат храна от килийките, като безпрепятствено се разхождат из кошера. Попаднали в чужди кошери по това време, те са също благосклонно приети.
Броят на търтеите в едно семейство е от няколко стотици до няколко хиляди в зависимост от възрастта на майката, качеството на питите и от състоянието на семейството.
Търтеите обикновено живеят около 20—30 и по-рядко до 60 дни. Те извършват първите си ориентировъчни полети па 4—7-дневна възраст и стават полово зрели на 16 дни. Към края на лятото, когато притокът на нектар намалее или спре и нагонът па пчелните семейства за размножаване и отглеждане на майки премине, отношението на пчелите към търтеите коренно се променя. Майката преустановява снасянето па неоплодени яйца, а пчелите престават да хранят наличните търтеи, като постепенно ги изолират по стените и дъното на кошера. След това пчелите изхвърлят навън изтощените от глад търтеи, където те загиват. Търтеи могат да се запазят до късно през есента, ако има приток на нектар или семейството се подхранва. Пчелите запазват търтеите и когато семейството загуби майката или е с пеоплодена майка. В такъв случай търтеите дори могат да презимуват.
Когато в пчелното семейство има майка търтовка или пчели-търтовки, които снасят неоплодени яйца в работнически килийки, от тях се отглеждат дребни търтеи-джуджета, които, макар че са полово развити, са слаботелесни и непълноценни.
При културното пчеларство отглеждането па необходимото количество търтеи за оплодяване на майките трябва да се допуска само при определени племенни семейства. При всички други семейства в пчелина трябва да се води системна борба срещу търтеите.
Agronovinite.com ще продължи да публикува статии за начинаещи пчелари от „Календарен справочник по пчеларство“ на ст. н. с. Любен Радоев