InVigor_Promo

Война за троновете в БАБХ – агенцията с много контрол и много власт

1

„Ще има кадрови и организационни проблеми в БАБХ, но не можем да ги направим в пика на кризата с Африканската чума, при която имаме нужда от хора на терен.” Това каза днес пред БНТ министърът на земеделието Десислава Танева. Заявената гововност за кадрови промени в агенцията идва ден, след като прокуратурата започна проверки за евентуални длъжностни престъпления.

Веселина Миланова, журналист от БНР, обърна поглед назад и проследи кой и как управлява БАБХ до момента и кой и как си тръгна от нея. Може би БАБХ е сред най-дълго обсъжданите, най-спорните и най-трудно създадените административни структури у нас. Преди да бъде създадена, идеята се лансираше, отвхвърляше, пак обмисляше и отново отпадаше от дневния ред, за да се върне за синхронизиране.

Веселина Миланова

Веселина Миланова

Това няква мега ХЕИ ли ще е, някаква гигантска ветеринарна служба или нещо съвсем друго и невиждано досега? Не всички, но доста хора все пак си даваха сметка, че звеното, както и да се нарича, ще събере в себе си много контрол и много власт. За това и една от необявените, но ключови битки беше на чие подчинение да е тази агенция.

На бивш агроминистър принадлежи култовата фраза: „Агенцията трябва да я има, ако ще и на Светия Синод да е.” В крайна сметка през 2011 г. под шапката на министерството на земеделието беше създадена БАБХ. За 8 години структурата в момента има четвъртия си директор, единият остана там само няколко месеца, двама бяха отстранени след скандал, четвъртият е обект на прокурорска проверка.

Хронологията: В началото агенцията оглави д-р Йордан Войнов, той остана начело до 2013 г. и беше уволнен заради т.нар. афера „Златен гьол”. Прегрешението на Войнов беше, че агенцията по храните сключи договор с частна фирма, коята да събира такса дезинфекция за автомобилите на граничните пунктове Капитан Андреево и Лесово.

Преди договора с частниците, дезинфекцията се правеше от агенцията по храните, така на практика държавата започна да губи по 500 000 хил. на месец от таксите. А местата за дезинфекция придобиха популярност като „Златен гьол”. И тогава прокуратурата се самосезира по публикации в медиите, започна проверка, но я прекрати поради липса на доакзателства, без да образува досъдебно производство.

Йордан Войнов обаче вече беше отстранен. На поста го наследи Венцислава Тасева, тя остана там за няколко месеца почти незабележима, за да предаде горещия стол на проф. Пламен Молов. Двете години на неговото управление ще се запомнят с идеята му да направи черен списък на храни менте и фирми нарушители, списъкът не се получи, но точно фирма за бърза храна стана причина за скандалното отстраняване на Молов от поста.

Основателят на компания за дюнери Аладин Харфан заяви че, агенцията е посикала от фирмата му месечен рекет от 10 хил. евро, за да го остави да работи на спокойствие. След като отказал да плати, последвала серия от проверки и спиране на производството, твърдеше Харфан. Той нарече агенцията корумпиран орган, от който страда целия бранш.

Пламен Молов определи представената информация като тенденциозна и манипулативна, но малко по-късно беше уволнен. Аладин Харфан посрещна победата така: „Може ние печелиме битка, не сме печелиме войната, махам главата на гущер, само опашката му стои по агенция храни, тази опашка ще генерира отново нов Пламен Молов”.

Исканите от бизнеса промени в БАБХ не бяха направени, просто се смени директорът. От 2015 г. начело на мегаструктурата, която контролира целия процес на производство на храна от полето и обора до масата, стои д-р Дамян Илиев. В тези 4 години и неговата оставка беше искана често. Почти всяка година ветеринарните власти трябваше да се справят с нова зараза, а справянето включваше принудително избиване на птици, овце, кози, крави, сега и свине.

От всичките тези кризи най-отчетливата, с която агенцията по храните категорично не успява да се справи, е комуникационната криза. Агенцията високомерно подценява хората и не им обяснява достатъчно рано какво и защо трябва да се направи, а хората й се отплащат с тотално недоверие.

Към това се прибавят и не особено успешните опити на ръководството да изхарчи едни пари на данъкоплатеца, без да обясни на същия този данъкоплатец защо това се налага. Миналата година Дамян Илиев се опита да възложи бърза обществена поръчка за доставка на препарати за чумата при дребните приживни животни на компютърна фирма, създадена само месец преди това.

След като медиите се разшумяха, премиерът спря скандалната проъчка. Сега прокуратурата започна проверка по журналистическо разследване за вероятно неизгодни договори с фирми, които да обезвреждат животински отпадъци. Дали войната за трупове ще отнесе поредния директор на агенцията по храните, предстои да видим.

loading...
Споделете.

1 коментар

  1. Докога ще търпим това безобразие? Народът страда и изнемогва финансово в тая държава-мащеха. Ненормално е всичко тук. Не се търпи.

Коментирайте

Close