За 25 години овцевъдството в България се е свило 10 пъти, макар секторът да е традиционен за нашите географски ширини от хилядолетия. Пик в овцевъдството у нас е имало през 80-те години на миналия век, когато в България са се отглеждали над 10 милиона овце. Сега по статистика те са около милион и триста хиляди, козите около 230 хиляди. В целия ЕС има около 98 милиона глави овце и кози. Броят на стопанствата е 850 000 за овцете и 450 000 за козите.
По брой на овцете първо място заема Обединеното кралство с 39,5% от общия брой, следвано от Испания (27,4%), Гърция (15,9%), Румъния (15,6%), Франция (12,2%), Италия (12,2%) и Ирландия (11%). При козите Гърция е на първо място с над 35%, следвана от Испания (21%), Румъния (10,6%), Франция (10,3%) и Италия (7,9%). На България се падат само около 1,5% процент от всички овце и кози в ЕС.
Данните бяха изнесени по време на обсъждане на бъдещето на секторите овцевъдство и козевъдство в Европейския парламент в Брюксел. Законодателната институция изготвя доклад относно перспективите и предизвикателствата пред овцевъдството и козевъдството в Европа.
Към края на 2016 г. общият брой на стопанствата, отглеждащи овце и овце майки намалява с по около 14% спрямо предходната година, показват данните в най-новия Аграрен доклад`2017 на Министерството на земеделието и храните. Тенденцията на спад продължава, тъй като множество стопани разпродават стадата си, поради нерентабилност и невъзможност да се грижат за тях. Овцевъдството е концентрирано предимно в южните райони на страната.
Чувствителен спад бележи и козевъдството, става ясно от доклада на аграрното министерство. Общият брой кози в страната намалява с 14,2% на годишна база до 237,5 хиляди, а броят на козите майки – с 9,3% до 199,4 хиляди. Към края на 2016 г. стопанствата, отглеждащи кози, намаляват с 23,9% спрямо предходната година, до 18,8 хил. броя, а тези с кози майки – с 23,6%, до 18,5 хил. броя.
Отчита се намаление при стопанствата с кози между 50 и 99 броя – с 8,2%, както и на броя на отглежданите в тях кози – с 1,5%. Броят на дребните стопанства, с между 1-9 броя и 10-19 броя животни намаляват съответно с 26,1% и 15,7% спрямо предходната година. Въпреки това, все още близо 1/3 от заплодените кози се отглеждат в дребни стопанства. През 2016 г. водещи в козевъдството са Северозападен и Югозападен райони.
„След срещите и дискусии със специалисти, които проведох у нас, основен проблем се очертава липсата на държавна политика и визия за овцевъдството и козевъдството, отговарящи на съвременните нужди на българския бранш. Овцевъди споделят, че няма качествена подкрепа за производство на елитни разплодни животни например. Преработка на място във фермите също би спомогнало значително. Това може да става с мобилни мандри или кланици“ коментира евродепутатът Момчил Неков по време на дискусията в Брюксел.
„Освен стандартните форми на подпомагане, които трябва да се запазят, трябва да се помисли и за облекчение или целенасочено подпомагане за отглеждането на овце и кози в планинските региони. Заради специфичните условия там, на животновъдите им се налага да поддържат съоръжения и за летен и зимен престой. Това води до повече инвестиции и разходи. Без адекватно подпомагане секторите ще изчезнат напълно. Същевременно този сектор подпомага задържането на работна ръка в периферните и селските райони“ допълни още българският евродепутат.
Българският бранш сигнализира, че потреблението и видимостта на агнешко у нас също се е свило много. Производителите имат нужда от обучение и иновации. Пример за това би било предлагането на месни продукти с по-малък грамаж. Сега в търговската мрежа основно се предлагат цели и половин трупове животни. Това прави агнешкото по-малко конкурентно на другите видове месо, защото българският потребител няма възможност да задели голяма сума за продукти от месо. „Агнешкото придобива статут на месо, което можем да си позволим само по празниците. Преди само две десетилетия ситуацията е била коренно различна. Без стратегия за сектора, въпрос на време е той да изчезне“ коментира още Момчил Неков.