InVigor_Promo

За кого са правилата по мярката за млади фермери?

0

Правилата на мярката “Млад фермер” са създадени само за наследниците на големите земеделци и на арендаторите. Един начинаещ млад стопанин не може да покрие високите изисквания за големина на стопанството, които са заложени в условията при кандидатстване, смята земеделецът Галин Кирилов от Добрич.

По новата ПРСР 2014-2020 мярката за млади фермери отвори на 29 юни, а приемът на проекти ще продължи до утре, 24 юли. Проектните предложения на младите фермери се изработват безплатно в офисите на Националната служба за съвети в земеделието (НССЗ).

39-годишният мъж от 15 години се занимава със земеделие и въпреки това засега не успява да разшири стопанството си чрез мярката “Млад фермер“, макар че уж това е основната й цел. Според правилата на мярката, кандидатите трябва да имат стопанство със стандартен производствен обем от 8 000 евро, т. е. кандидатът вече да е направил инвестиции. Но това са мащаби, за които земеделецът от Добрич може само да мечтае.

Нещо повече – общият бюджет на мярката за млади земеделски стопани е 35 млн. евро. Както е известно, всеки одобрен проект на млад фермер ще бъде финансиран с 25 хил. евро, които ще се получат на два транша. Това означава, че парите ще стигнат само за 1 400 проекта на млади фермери. Галин Кирилов знае, че няма да бъде сред тях.

Ето неговата история:

Обработва земята откакто се помни, защото от малък е помагал на родителите си, които всяка събота и неделя идвали в градината, за да садят и отглеждат зеленчуци. Благодатната добруджанска земя пък се отплаща с богата реколта от домати, картофи, боб, царевица и какъвто още нашенски зеленчук си помислите. В момента отглежда 2 декара бащин двор в с. Приморци, само на 7 км от Добрич – градът, където е роден и отраснал.

С изследователска страст Галин открива тайните на земеделието. Освен от опита, трупан с годините работа в градината, той се учи от вестници и книги. Натрупал е завидна библиотека от печатни издания и парадоксално твърди, че интернет не дава отговор на търсените въпроси. Отдавна не пита по-старите хора, тъй като е разбрал, че всеки му казва това, което смята за най-добро и често мненията са коренно противоречиви.

Малките спестявания, които може да задели от семейния бюджет, дава за покупка на семена и препарати. Отдавна е разбрал, че за успешно зеленчукопроизводство трябва не само плодородна земя и вода, но и качествени материали. Затова винаги „сверява часовника” си на специализираните изложения в Добрич, където получава информация за нови семена и торове. Споделя, че много рядко ги купува от изложителите, но затова после избира най-доброто, според него.

Най-често се доверява на израелските препарати, защото са екологични и много ефективни. Но държи на българските сортове зеленчуци, защото са много по-вкусни. Дори нагледно показва в собствената си оранжерия как се развива нашенският и как – израелският домат. Докато вносният разсад има по 4-5-6 плода, българският е отрупан с 6 – 7 и дори 8 едри и вкусни домати.

Освен в стандартната си оранжерия, Галин е е изградил капково напояване за всички зеленчуци и плодове в градината – от малини и ябълки до картофи, боб и пипер. Въпреки безукорно поддържанатаи богата градина, изчислява, че не може да стигне до стопанство, което агрочиновниците изискват да е равностойно на 8 000 евро. Той дори не може да продаде продукция за 6 000 лева годишно, така че макар и съвсем скромно, да върже семейния бюджет. „Ако успея да печеля средно по 500 лв. месечно от продажби, бих се радвал, но това е невъзможно”, коментира Галин.

Само да заеме сергия на градския пазар са му необходими по 200-250 лв. такса на месец. А там трудно може да се пребори с прекупвачите на вносния, предимно гръцки и турски зеленчук. Поне 10 000 лв. годишен доход е необходим, за да може той и семейството му да „преживяват”, както се изрази Галин. Само така може да купи семена и препарати за следващата година. Но и тези пари изглеждат недостижима печалба и така въпреки прекрасните продукти, които произвежда, Галин си остава в затворения кръг на дребен производител, който все не може да стигне до т. нар. пазарно стопанство.

Който е опитал само веднъж от неговите зеленчуци, разбира каква е разликата между масовия, евтин внос и „бутиковия” вече вкус на българската продукция. Галин разказва как друг фермер му предложил 200 лв., за да разбере как се казва сортът домат, който пробвал в градината. „Не му го казах, защото 10 години експериментирам кое е най-доброто за тази почва”. Твърди, че сега „прави име” и после, когато продава продукцията си, „името ще работи за него”. Дал си е срок това да стане до няколко години, но без да разчита на евросубсидии, въпреки че е търсил път към тях.

Преди две години ходил в местния офис на Националната служба за съвети в земеделието. Идеята му била да разшири производството си, защото в непосредствена близост до градината, която обработва, има още 20 декара наследствена земя. Смятал да засади лозе с десертно грозде и за целта се обърнал към експерт, за да го свърже с Института по лозата и виното в Плевен. Искал да купи сертифицирани лозички. Първият въпрос на „експерта” бил: „А имате ли покана да дойдете?”

След отрицателния отговор, последният продължил да „проверява нещо в компютъра си”, а на практика – да реди пасианса, започнат преди досадното посещение. /Чиновникът дори не се досетил, че отражението в огледалото зад него показва интересната му игра на карти – сам със себе си./ Случката обаче завинаги ще остане в съзнанието на Галин като символ на „другата страна на барикадата”. Сподели, че и други фермери са преживели „същия пасианс”.

„Когато отида на пазара, винаги наблюдавам ръцете на хората, които ми продават продукцията. Ако са като моите – значи сами са я произвели. Знам какво им струва и затова плащам с 20 стотинки отгоре”, разказва още Галин Кирилов и не може да се начуди – що за приоритет е зеленчукопроизводството, щом в България тези, които реално се занимават с него, тънат в мизерия?

Не че това са всичките му възможности за печалба. Наскоро бил при сестра си в Гърция, където в случаен разговор му предложили по 12 000 лв. на дка годишно, стига да засее… канабис. Други „бизнесмени” пък му предлагат и сега да купят земята му на цена от 3000 лв. на дка. „Добруджанецът земя не продава. Или само за здраве и учение. Така казваше дядо ми”, коментира Галин и още е верен на този завет. Въпреки лишенията, знае, че земята е злато, което все някак ще успее да съхрани, напук на чиновническите „пасианси” и мутро-бизнесмените. Защото в нея е открил вечния двигател на природата и експеримента на своя живот.

Източник: текст и снимка – “Гласът на фермера”, автор – Лили Мирчева

loading...
Споделете.

Коментирайте

Close