BASF InVigor

Защитни мита за вносния ориз може да дадат тласък на родното производство

0

Защитни мита от 340 лева на тон за ориза от Мианмар и Камбоджа в Европа могат да дадат тласък на българското оризопроизводство. Мярката се налага заради ръста при вноса от 3000% за последните пет години. В същото време производството в ЕС се е свило с близо 40%, коментира българският евродепутат Момчил Неков пред еврокомисаря по търговията Сесилия Малмстрьом по време на дебат в Страсбург.

„Налагане на мито от 340 лева на тон на ориза от Мианмар и Камбоджа е добра новина за европейските и българските оризопроизводители. Ръстът при вноса е огромен и опасен прецендент и за съжаление европейските оризари плащат цената“, заяви Неков. 

Растежът в българското оризопроизводство започна през 2007 г. и се дължи на присъединяването ни към Европейския съюз, коментира Савина Влахова, председател на Съюза на оризопроизводителите. През първите години от членството ни имаше рязка промяна в този сектор, заради това се увеличиха оризищата. Но в годините преговорите, които се водят на ниво ЕС за квотните режими, се разшириха към страни като Камбоджа и други азиатски държави. Тези безмитни вносове на ориз в ЕС отново повлияха оризопроизводството, тъй като камбоджанският ориз се продава на дъмпингови цени. Не са редки случаите, при които се декларира внос на начупен или кафяв ориз, а се внася бял ориз отново заради квотите или за по-ниска митническа ставка. Така рязко се влошава пазарната среда.

От днес, 18 януари 2019 г., Европейската комисия налага мита на ориза от Мианмар и Камбоджа – над 340 лв. на тон за ориз тип Индика до 17 януари 2020, близо 290 лв/тон до 17 януари 2021 и 245 лв./тон до 17 януари 2022 г. Очаква се, че европейските оризопроизводители и оризопреработватели ще успеят да се съвземат от натиска.

Момчил Неков
Момчил Неков

Създаването на оризовите напоителни полета у нас започва през 1962 г. с общо 550 дка в землищата на гр. Съединение и с. Войсил. Масовото изграждане на оризища започва през 1965 г. и достига през 70-те и 80-те години на ХХ век до 247 000 дка. Сега около 160 000 дка от тези полета са годни за експлоатация.

Момчил Неков припомни, че България все още не е предоставяла обвързана подкрепа за ориза, макар че ЕС даде такава възможност през настоящия програмен период. Евродепутатът призова българските власти да обърнат внимание на сектора и да предоставят адекватна подкрепа.

“България има отлични почвени климатични условия за екзотични и широко консумирани култури като ориза. Трябва тази своя даденост да я превърнем в предимство, а не да финансираме разораването на столетните оризища, заради монокултурния модел на земеделие, който се наложи в страната”, коментира още Неков. 

loading...
Споделете.

Коментирайте

Close