Агроновините Новини за земеделие и храни
Русия планира да отглежда пшеница в Арктика и да снабдява света. Страната вече е най-големият междунороден износител на жито, но изменението на климата може допълнително да засили позициите й на зърнения пазар.
Региони в Далечния изток и Арктика, които преди това са били сковани от вечни ледове, могат да се превърнат в райони за отглеждане на пшеница и други видове зърно. Това значително ще укрепи позицията на Русия като най-важния доставчик на зърно за нарастващото световно население, прогнозира Agrarheute.com. Руската брегова ивица представлява 53% от бреговата ивица на Северния ледовит океан с население от близо 2 милиона души.
Далечният изток и Арктика могат да се превърнат в райони за отглеждане на пшеница
Други важни износители като САЩ, Европа или Австралия и Южна Америка биха могли да изостанат значително в класацията на големите износители на зърно, предвид прогнозите за климатичните промени и техните последици за отглеждането на зърнени и други земеделски култури. В тези региони се прогнозират по- дълги периоди на горещини, повече засушавания и обилни валежи.
Организацията на ООН по прехрана и земеделие FAO изчислява, че температурите в най-важните региони на растеж ще се повишат с 1,8 градуса през следващото десетилетие и с цели 3,9 градуса до 2050 г. „Арктика ни изправя пред огромни предизвикателства. Можем да отговорим успешно на това само ако го направим заедно. Едно от предизвикателствата ще бъде намирането на баланс между икономическото развитие и опазването на околната среда на Арктика“, заяви руският президент Владимир Путин на Арктическия форум през 2019 г. – събитие, което обединява арктическите общности, академични среди и международни организации.
Русия вече снабдява половината свят със зърно
„Някои говорят за до 20 процента, които Арктика ще генерира за брутния национален продукт на Русия“, коментира пред Deutschlandfunk Майкъл Пол, експерт в Stiftung Wissenschaft und Politik в Берлин. Руснаците вече обработват пшеница на около 28-29 милиона хектара. Това е по-голяма площ от тази, с която целият Европейски съюз разполага – 24 милиона хектара. Пролетната пшеница заема почти 60 процента от площите с жито в Русия – около 15 до 17 милиона хектара. Поради климатичните условия се отглежда главно в Далечния изток и в по-студените райони на Русия.
Прогнозите за руската Арктика и Далечния изток, където досега преобладаваха вечни ледове, предлагат огромен потенциал за разширяване на производството на пшеница. В допълнение, периодите на растеж в останалата част от студения руски регион вероятно ще бъдат по-дълги и възможният потенциал за добив на зърно също вероятно ще се увеличи. „Най-голямата страна в света е в най-добра позиция да се възползва от затоплянето, защото много повече земя ще може да се използва за отглеждане на зърно“, написа преди година New York Times в статия, озаглавена „Как Русия печели климатичната криза“.
Русия се възползва и от постоянно нарастващото глобално търсене
В допълнение към по-добрите условия за отглеждане, Русия се възползва и от постоянно нарастващото глобално търсене. Международният съвет по зърното (IGC) предвижда непрекъснато нарастване на търсенето и потреблението на зърно с един до два процента годишно през следващите десетилетия, въз основа на това как световното население се развива в момента. През последните години обаче ръстът на потреблението на пшеница е значително по-висок, като през 2019/20 г. беше почти 6 процента.
Според оценки на Министерството на земеделието на САЩ (USDA), руснаците вероятно ще изнесат около 35 до 36 милиона тона пшеница тази година, въпреки съществуващите експортни мита и ограничения за износ. В предишната рекордна 2017/18 година той беше дори 41 милиона тона, което е между 17 и 21 процента от световния износ. Като се има предвид това развитие, златните времена могат да изгреят за руските износители на зърно. Износът на зърно и други селскостопански продукти може да бъде толкова важен за Русия след десетилетие, колкото износът на петрол и газ днес, каза още през 2017 г. тогавашният руски министър на земеделието Александър Ткачев.
FAO очаква Русия значително да увеличи производството и добивите на зърно
FAO също така очаква Русия значително да увеличи производството и добивите на зърно. В допълнение към огромното разширяване на отглеждането в Арктика и Далечния изток, фактори за растежа са увеличеното използване на минерални торове, където Русия е голям производител и износител, използването на нови съвременни технологии, подобряването на транспортната инфраструктура и използването на нови сортове зърно.
През 2020 г. руският президент Владимир Путин подписа „Националната арктическа стратегия“ на страната си до 2035 г. Планира се основно добив на суровини в руската част на Арктика, но също и разширяване на селското стопанство в регион, който става все по-използваем от гледна точка на климата, технологиите и агрономията.
