Вкуси България със SlowTours.bg

Първите доилни апарати били от сребърни тръби и пухени пера

0

Развитието на машините за доене отнема няколко десетилетия, пълни с проби и грешки, за разлика от бързото развитие и влизане в употреба на други иновации от същата област.

Става дума за хигиеничното доене, теста на Бабкок и центробрежния сепаратор за мляко. Някои редактори на земеделски публикации от XIX век признават нуждата от добра машина за доене, но са недоволни от предлаганите през това време. Други пък обезкуражават всички опити за направата им, като излагат доводи, че е неестествено или вредно за кравата.

Първите доилни апарати се появяват при голяма съпротива и страх от новите машини

През 1892 г. С.М. Бабкок (създателят на известния тест, който носи името му), пише в списанието The National Dairyman, че „машините за доене ще доведат до по-слабо качество на млякото и до намаление на стандартите за мляко при млекодайните животни.“ В The Farmers Advocate, Л.Б. Арнолд, секретар на Асоциацията на американските млекари, пише за огромната стойност на ръчното доене за развитието на вимето и предупреждава млекарите да не използват машините за доене.

Тръби от сребро и слонова кост са се използвали за доене през XIX век

Най-ранните апарати за механично доене представляват тръби, които се вкарват в зърната на вимето. Те карат пръстеновидния мускул да се разхлаби, като по този начин се позволява на млякото да протече. Дървени тръби се използвали за тази цел, също както и пухени пера. Майсторски направени тръби от чисто сребро, гутаперча и слонова кост са се продавали през средата на XIX век и дори някои от тях се продават още и през следващия век.

Нова тръба за доене, илюстрирана в списанието Scientific American през 1875 г. използва разпределител на дъното на всеки уретър, който да затвори отвора. Няколко американски патента са издадени на подобни доилни тръби от подвижна гума, които насочват млякото към кофа. Обширната система от тръби увеличава проблема от замърсяване на млякото, който вече е срещан и при употребата на уретрите.
Доенето чрез катетър се считало за източник на много зарази. Той също така отслабва пръстеновидния мускул, което причинява продължително капене на млякото и наранявания на вимето.

Медиите са силно критични към първите системи за доене на крави

През 1868 г., редакторът на The American Agriculturist пише относно доилните тръби: „Тези, които ги продават, не говорят за тях пред вестника ни, също както и търговците шарлатани като цяло. Ние желаем да им дадем шанс за справедлив съдебен процес. Опитвахме се, но не успяхме дори да станем свидетели на съдебен процес срещутакъв дояч.“ Въпреки това, десет години по-късно, през 1878 г., същата публикация смекчава тона си, въпреки че все още не одобрява доилните тръби.

„Имало е предразсъдъци спрямо всички останали методи на доене освен оригиналния. Ние признаваме, че сме се влияли от силата на този предразсъдък и сме били много внимателни , когато сме говорили за доилния апарат. След личен процес, бяхме накарани да променим предишните си възгледи.“

Статията продължава с описанието на няколко сребърни тръби, които се прикрепват към гумени тръби от Индия и водят млякото към кофа. В този моментAmerican Agriculturist започва да приема реклами от млекопроизводители, въпреки че много малко от тях се публикуват. Мнението на вестника е, че доилните апарати са с малка стойност, но не причиняват видима вреда на кравите.

Разнообразието и числеността на ранните доилни апарати може да се категоризира в две групи. Първата се опитва да подражава на ръчното доене с помощта на механични апарати, които упражняват натиск върху вимето, а втората подражава на смученето на телето ( т.н. вакуумни апарати). Защитници и на двата вида апарати произвеждат огромно многообразие от уреди през следващите 50 години, докато съвременният пулсатор превърна втория вид смукателни апарати в победител.

Първите доилни апарати на вакуум използват чаша от тропическо дърво

Най-ранните доилни апарати, работещи на вакуум използват голяма чаша от тропическото дърво гутаперча, която пасва около цялото виме и се свързва с ръчна помпа. Ходжес и Брокендън осигуряват английски патент за такова устройство през 1851 г. В САЩ, Ана Балдуин патентова подобна доячна машина, като използва глинена помпа и кофа, както е нарисувано в патентованата ѝ илюстрация.

През 1859 г., С.У. Лоу от Филаделфия патентова чаша, състояща се от диафрагма с четири дупки за цицките. Ръчна смукателна помпа изпомпва млякото едновременно от всички цицки. Подобни апарати създават продължително всмукване на вимето, като увреждат гръдната тъкан и често карат кравата да рита с крак.

През 1859 г., Джон Кингман от Доувър, Ню Хампшир, патентова калаена чаша за вимето с еластичен ръб, който се използва заедно със смукателния апарат. Първата успешна употреба на тези чаши (вакуумни доилни апарати) е с патента на Л.О. Колвин, вероятно най-известният изобретател на ранни доилни машини през 1860 г.

Неговото устройство добива голям отзвук от земеделската преса. Благоприятни статии се появяват в The Dairy Farmer Journal (Журнала на фермера дояч) и The Agricultural Gazette, наред с много по-малки публикации. Въпреки това, доилният апарат на Колвин все още подлага виметата на кравите под постоянно напрежение, като кара кръвта да се събира там. Колвин продава патента на апарата си за 5000 хиляди щатски долара. Поне 1 500 машини са продадени в Англия според статия в The Agricultural Gazette. В САЩ Колвин жъне и по-голям успех, като продължава да въвежда подобрения и да добива нови патенти.

Доилната машина Mehring била управлявана с крак

В Шотландия, Уилиям Мърчланд изобретява много успешна вакуумна доячка през 1889 г., която се поставя висяща под кравата. Даден му е патент от САЩ през 1892 г. Доилката на Мърчланд заедно с известната доилка “Thistle” (Магарешки бодил) се е тествала многократно от Земеделското общество на Шотландия през 1898 г. Други многобройни ръчносмукателни апарати се произвеждат в следващите 30 години, като най-последният апарат – преди създавaнето на съвременните пулсатори със смукателни доилки – е машината Mehring, управлявана с крак.

Тя е възхвалявана в писмо до списанието Hoard’s Dairyman през 1898 г. Две крави може да се издоят едновременно с този апарат, като човек седи на столчето между животните и управлява левелирите с крака, за да осигури вакуум. Апаратът Mehring, задвижван с крак, доста се продава през ХХ век. Добър модел бе наскоро забелязан в едно от шоутата на Бримфийлд, с цена от 400 щатски долара.

Пулсаторът за първи път е представен при доилката модел Thistle. Той използва вакуумна помпа, задвижвана от пара. Въпреки хигиенните проблеми, този модел се оказва ефикасна доилка. През 1898г. критик на модела в списанието Hoard’s Dairyman отправя критики към прекъсващата струя в стъклената тръба, която води до съда с млякото, по време на експозиция в Хамбург.

Този критик е д-р Бенно Мартини, един от най-видните учени за млечните продукти. Пулсаторът, който свършва в тази прекъсваща струя най-накрая довежда до истински работещия доилен апарат. Министерството на земеделието на САЩ тества и одобрява пулсатора за доилен апарат през 1898 г.

През последните години на XIX век, докато много изобретатели се спречкват с проблеми от смукателните доилни апарати, други работят по направата на разнообразни механични устройства, които стимулират ръчното доене. Повечето от тези апарати включват ролки или палци, които се закрепват периодично на вимето, като често работят от горе надолу. Някои от тях са прости, а други са сложно съставени от хиляди частици и управлявани от ръчки.

Развитието на ефикасния доилен апарат отнема повече от 50 години

Такива механични доилки все още се патентоват след началото на ХХ век, дори след навлизането на пулсатора. Механичните доилки не могат да компенсират за променящият се размер на виметата и не могат да изцедят млякото докрай. Те също така докарват част от млякото обратно във вимето.

Защо, въпреки числеността на хората, посветили се да изобретят тези апарати, развитието на ефикасния доителен апарат отнема повече от 50 години? Отговор на въпроса вероятно е даден през 1879 г. в тогавашното издание на The Agricultural Gazette. Там апаратите се сравняват с развитието на сноповръзвачката.

До тази година около 5000 американски и английски патента се издават за подобрения в жътварските машини. Статията намеква, че бързото развитие на сноповръзвачката е насърчено от големия брой тествания и предложения от страна на земеделците. Тестването на сноповръзвачката не представлява риск, докато тестването на доилните апарати могат и нанасят големи щети на кравите или поне на вимета им. Разбираемо е, че фермерите са нямали голямо желание да подложат кравите си на експериментални опити с тези апарати. Това може би е била най-голямата пречка към бързото развитие на доилката.

Dona Petkova

Дона Петкова

Превод: Дона Петкова

Стажант-преводач в Agronovinite.com

Споделете.

Коментирайте

Close