Агроновините Новини за земеделие и храни
Заплатата за овчар в Румъния достигна 1000 евро (5000 леи), но въпреки това желаещи няма. Засегнати от безпрецедентна липса на пастири, фермерите в румънския регион Молдова често са принудени да колят животните си или да наемат овчари от Бангладеш и други страни извън ЕС, съобщава румънското издание Adevărul.
Младите румънци избягват да се занимават с овчарство
Младите румънци избягват да се занимават с овчарство. Съчетано с обезлюдяването на селските райони, това води до сериозен недостиг на пастири в североизточната част на Румъния. Много квалифицирани румънски овчари предпочитат да работят в чужбина, а условията там са твърде привлекателни за тях, за да се върнат в Румъния.
„Имам двегодишен договор, разрешително за работа, семеен лекар и осигурени всички комунални услуги в Италия. Изпращам около 700 евро у дома всеки месец“, каза Йон Ене, румънска овчарка в Италия, цитирана от ProTV .
Румънските овчари предпочитат да работят в чужбина
Други румънски овчари, заминали за страните от Западна Европа, казват, че имат повече свободно време и по-добри условия, в допълнение на по-високите заплати. Йоница Ничифор, президент на Асоциацията на овцевъдите в Молдова и директор на изследователската станция Popăuţi в Ботошани, казва, че опитни румънски овчари се намират трудно, а по-младите отказват да работят. Той изчислява, че неговият окръг ще има нужда от два пъти повече овчари, отколкото в момента.
„Моята изследователска станция се нуждае от 11 души, които се грижат за животните, но аз имам само 5! Мой колега от Пиатра Нямц нае четирима овчари от Бангладеш“, каза Нечифор за Adevărul.
Недостиг на овчари има и в България
Недостигът на овчари остро се усеща в цяла Европа. Професията на овчаря не е тежка, но е самотна и отговорна работа – пастирът е със стадото 14 часа на ден, включително и в почивните дни, като често се налага да обикаля по труден, високопланински терен.
Много от българските животновъди, както и в други сектори на родния бизнес, също се сблъскват с проблема с липсата на квалифицирана работна ръка. Хората, които познават занаята на овчаря, вече са на възраст, а за младите тази професия не е никак привлекателна. От години в Родопите предлагат четирицифрени заплати, но не се намират овчари, които съвестно да се грижат за стадото.
Такъв проблем имат фермерите и в други страни от Европа, особено в планинските райони. С обезлюдяването на селата и промените в селските общности, традицията на овчарския занаят бавно се променя и забравя.
