Фермерка от Рашково отглежда с хъс 800 породисти овце и кози

Китното село Рашково край Ботевград е приютило ферма за отглеждане на овце и кози, която си е поставила нелеката задача да запази автентичната порода овце „Западностаропланинска”. „Отглеждаме около 500 овце майки, 300 кози майки и близо 30 разплодника”, казва Маргарита Тодорова пред журналисти, които посетиха стопанството й в рамките на пътуване по проекта „За Балкана и хората“. То има за цел да ги запознае с грижите, които се полагат за опазването на традиционните български породи.

Маргарита признава не без гордост, че е най-добрата зоотехничка сред агрономите. Занимава се с животновъдство от 12 години насам. Фермата започнала дейността си през 2004 година с близо 150 овце, а към момента близо 70% от животните се намират под селекционен контрол. Селекционната политика се извършва в сътрудничество със специалистите от ИАСРЖ.

Овцете от породата „Западностаропланинска ” се характеризират основно с добрите си месодайни качества, и дават по-малко мляко, а синтетичната популация е с между 80 и 90 литра млеконадой. Овцете от Романовската порода се отглеждат заради плодовитостта им, като 80% от животните раждат по две агнета.

 

 

 

Освен споменатата автохтонна порода, във фермата се отглеждат „Романовска” и синтетична популация, а при козите – „Бяла българска млечна” . „Отглеждаме кози само от две години, и сме се спрели основно на тази порода, тъй като смятаме, че много добре се адаптира за нашите условия. Все пак се намираме на 600 метра надморска височина, и условията не са толкова благоприятни за козите”, продължава Маргарита.

Проблемите за нея са обичайно срещаните в повечето животновъдни ферми, и са свързани с трудното намиране на качествена работна ръка. „Земеделието е труден отрасъл, изискващ заетостта да е 24 часа 365 дни в годината. Хората не искат да се занимават със земеделие”, обяснява фермерката.

Безрезултатни са останали опитите й да намери кадри от специализираното училище в град Мездра, и с тревога признава, че едва преди дни е успяла да окомплектова персонала на фермата. Животните се отглеждат оборно-пасищно, като се изкарват на свежа паша в момента, в който се стопи снега. Пасищата се поддържат и подобряват постоянно.

За подпомагане се заявяват около 2 000 декара наети и собствени пасища. Производството е биологично сертифицирано. Млякото се продава на мандра, а след приключване на договора се преработва в собствена минимандричка, докато животните се реализират основно на вътрешния пазар. Произвеждат за собствени нужди овес, тритикале, царевица и ечемик.

Сред проблемите при отглеждането на животни под селекционен контрол според Маргарита Тодорова е и липсата на достатъчно финансиране. Към момента у нас такова се получава само за овце и кози майки, докато липсва подпомагане за разплодници и шилета. Тодорова даде пример с Румъния, където фермерите се стимулират да отглеждат стада под селекционен контрол дори със субсидии за новородените агнета под една година.