Caryx

Как Иванка и Иво отглеждат изчезваща порода овце под Белновръх

0

Иванка Данева и Иво са майка и син, потомствени животновъди в тревненското село Глутниците. Последния четвърт век балканджийката е посветила на отглеждането на овце. Помага й Иво, 32-годишният й син. Двамата са сред последните мохикани, останали да живеят в красивото балканско селце под връх Белновръх, и единствените животновъди тук.

И ако днес в селото има 5-6 постоянни жители, някога в земите в Габровска област кипял бурен живот. Най-напред тези места били населявани от траките. Тук се пресичали древните пътища и проходи, свързващи Нове (Свищов) на река Дунав с Августа Траяна (Стара Загора) и Филипополис (Пловдив).

По време на Възраждането, в Трявна и околните села кипяло занаятчийство, майстори зидари съграждали масивни и уютни къщи, а прочутите тукашни дърворезбари ги украсявали с изящни слънца по тежките дървени тавани. Но през всичките тези години и след Освобождението местните хора се препитавали не само със занаяти, строителство и търговия, а и с традиционния за Балкана поминък – животновъдството. По поляните на Стара планина пасели хиляди овце, а стопаните им произвеждали от добитото мляко ароматно овче сирене и гъсто кисело мляко, стрижели ги за вълна, изхранвали се с месото.

Сред тези овчари били предците на Иванка и Иво, които пасли овцете си по тучните билни поляни под връх Белновръх – някога най-големите в днешния Природен парк „Българка“, разказва за Agronovinite.com Лора Жебрил, експерт проекти „Финансови инструменти за околната среда“ в WWF Дунавско-Карпатска програма България.

Белновръх

Белновръх (Сн. Panoramio)

Днес поляните са обрасли с храсталаци и дива растителност, а иглолистният лес бавно ги завзема. По тях вече не припкат овце, които по естествен начин – чрез пашата, да поддържат природното равновесие.

Дори и да се намерят природозащитници ентусиасти, които да се заемат с възстановяването на билните поляни, това би била непосилна задача – ливадите са върнати на някогашните си собственици. Мнозина от техните наследници са пръснати в големите градове у нас и в чужбина и не им се занимава със земята на баба и дядо.

Иванка е едно от малкото изключения. В края на 80-те години на ХХ век в селото имало голям стопански двор, стопанисван от тогавашното ТКЗС. При ликвидацията на кооператива жената купила обори и решила да продължи семейната традиция с отглеждането на овце. Мъчила се с тях през последния четвърт век, докато накрая останала единственият животновъд в обезлюденото село.

Наскоро Иванка се пенсионира, отдава се изцяло на фермерството, а синът й Иво й помага. 32-годишният животновъд е от хилядите български стопани, които са наясно, че не могат да се издържат само от земеделие и животновъдство, за разлика от селяните в развитите държави.

Средностаропланинска порода овце

Иво се е заел да изчисти с храсторез обраслите билни ливади. (Сн. Александър Пенков/WWF)

За да осигурява свежи пари у дома, младият мъж работи като сервитьор в заведение в Трявна, а „свободното“ си време е посветил на семейната ферма.

Иванка и Иво отглеждат 35 овце от старозагорската аборигенна порода, разказва Лора Жебрил. Наскоро двамата решават да се заемат с развъждането и на агнета от изчезващата стара българска средностаропланинска порода. Овцете от този вид навремето били много разпространени в централната част на Балкана заради отличните си качества за живот в трудни планински условия.

Средностаропланинската овца е резултат от народна селекция и е от типа на каракачанските овце, но по-едра от тях, с издължено тяло и по-висока продуктивност. Живото тегло на овцете майки е около 40-45 кг, а на кочовете – 60-65 кг. Мъжките дават средно до 4 кг вълна при стригане, а овцете майки – около 3 кг, като дебелината на руното може да достигне цели 20-22 см. Лактационната млечност на средностаропланинската овца е около 75-80 л с висока масленост, а билогичната й плодовитост – 110-115%.

Овцете са и красиви, според мнозина фермери, които отказват да гледат френски породи заради неестетичния им, според тях, външен вид. Вълната на нашите е с разнообразна пигментация – от сиво и бежово, до червено и черно. Рогата на старопланинските мъжки са завити като охлюви, а женските обичайно са безроги. Овцете са много подвижни, затова се справят отлично с каменистия терен на Стара планина. Животните от тази порода имат развит инстинкт за самосъхранение и гени, които ги правят устойчиви на студ.

Средностаропланинска порода овце

Агнетата от средностаропланинска порода във фермата на Иванка и Иво (Сн. Александър Пенков/WWF)

Въпреки всички плюсове, с ликвидирането на българското животновъдство средностаропланинските овце намаляват прогресивно и към 2008 г. броят им е едва 13 612.

Иванка и Иво решават да добавят към стадото си и агнета от изчезващата българска порода. Помагат им от WWF и „ЕКИП Българка“, съвместно с веригата заведения К-express. Двете неправителствени организации и ресторантьорите подемат кампанията „Кулинарните тайни на Природата“, с която в рамките на месец са предлагани 12 ястия по традиционни рецепти от района на Природен парк „Българка“. Продадени са над три тона храни, като 10 на сто от приходите от продажбите са събрани в специален фонд за закупуване на агнета от средностаропланинската порода. Отглеждането им помага за съхраняването на високопланинските пасища в Природен парк „Българка“, казва Лора Жебрил.

„Чрез кампанията постигаме двоен ефект – от една страна предотвратяваме процеса на обрастване на планинските пасища поради липсата на животни, които да пасат по тях, а от друга работим за съхраняване на застрашената от изчезване порода средностаропланинска овца. Планинските пасища са ценни местообитания, които са се превърнали в дом на емблематични за българската природа видове“, казва Юлия Григорова от WWF.

Средностаропланинските агнета са родени през януари в стадото на карловска фермерка и с помощта на WWF и партньорите им са транспортирани през май във фермата на Иванка и Иво. Потомствените животновъди ги получават безвъзмездно срещу ангажимента, че ще опазват средностаропланинските овце и няма да допускат те да се кръстосват с други породи. Инициативата е част от схема за плащания за екосистемни услуги, която има за цел възстановяването и поддържането на характерния генофонд в защитените територии. Схемата се изпълнява по проекта „Да свържем опазването на природата с устойчивото развитие на селските райони“, изпълняван от WWF и с 9 партньорски организации и с финансовата подкрепа на Конфедерация Швейцария чрез Фонд за реформи, свързани с участието на гражданското общество.

Сега десетте агнета пасат по ливадите в Тревненския Балкан. Иво е наел от частните собственици на ливадите 200 дка от билните поляни и сега ги чисти от дива растителност с храсторез. Надява се с всяка следваща година пасищата му да се увеличават, докато достигнат 1000 дка – толкова са му нужни, за да изхранва всичките си животни. Интерес към изкупуване на добитата овча вълна у нас няма и Иванка плете от нея домашни жилетки, елеци и чорапи. Фермерите обаче се надяват да затворят цикъла като намерят добър пазар за вълната и започнат производство на мляко и овче сирене.

Как потомъкът на каракачански род Иван Вангелов от село Моравица, Врачанско, управлява малка ферма с овце от редки породи, кози, крави и патици – четете в Agronovinite.com

loading...
Споделете.

Коментирайте

Close