Агроновините Новини за земеделие и храни
10 000 евро е средният годишен доход на български стопанин от семейна ферма, показва докладът „Обзор на икономиката на земеделските стопанства в ЕС“, публикуван от Европейската комисия.
Доста по-ниски от българските са средните доходи на стопанин от семейните ферми в Кипър, Малта, Латвия, Литва, Румъния, Хърватия,Полша и Словения, в която доходът е едва 5000 евро годишно.
На ниво ЕС средният годишeн доход на един фермер от семейна ферма възлиза на 19 000 евро през 2018 г. (-1,1 % спрямо 2017 г.). През 2018 г. Холандия постигна най-високите нива (57 100 евро), следвана от Люксембург (41 100 евро) и Белгия (40 400 евро). Средният доход на стопанин от семейна ферма през 2018 г. е най-нисък в Словения (5 100 евро).
По доходи на селскостопанските работници обаче България е на предпоследно място в целия Европейски съюз, като след нас е само Хърватия. Българският земеделски работник получава между 2500 и 3000 евро годишно, като в това число не влизат различните видове подпомагане по Общата селскостопанска политика. В Нидерландия селскостопанските работници са с най-високи доходи – около 24 000 евро, следвани от тези във Великобритания (20 000 евро) и Белгия (около 17 000 евро).
В някои страни има огромна ножица между годишната брутна работна заплата на земеделските работници и тези в други сектори. Докато в България разликите не са фрапиращи, в Дания, Германия и Нидерландия разликите са фрапиращи. Там средните годишни заплати в общата икономика са от порядъка на 50 000 евро, което е в пъти повече от доходите на земеделските производители.
Най-богатите фермери са в Северна Франция, най-бедните в Югозападна Румъния и Южна Полша
На регионален принцип, семейните стопанства с най-висок доход на работна единица са главно в Северна Франция (Шампан-Ардени, Пикардия), Холандия, Дания и Северна Италия (Ломбардия). В тези региони има висок процент на интензивно животновъдство, градинарство и млечни ферми. За сравнение в полските райони Малополска и Погорже доходът на фермер е 14 пъти по-нисък – под 5000 евро, колкото е и в Югозападния регион на Румъния.
Полша и Румъния очакват най-голям отлив от работници в земеделието
Тенденцията за отлив на работници от земеделието ще продължи, като в периода 2021-2031 г. се очаква броят им да намалява с 1,3% годишно, предвижда докладът на ЕК. Прогнозата е в Полша и Румъния да има най-силен отлив на селскостопанска работна сила. Това се дължи на продължаващата концентрация на ферми (т.е. появата на по-малък брой, но по-големи
стопанства) и повече механизация.
С най-ниски доходи са фермите на млади земеделски стопани
На ниво ЕС стопанствата, управлявани от 40-годишни или по-млади мениджъри, имат най-ниски доходи, следвани от стопанства, управлявани от мениджъри над 60 години. Анализът на данните на национално ниво показва, че във всички държави членки (с изключение на България, Унгария, Литва и Полша), най-ниският доход е регистриран във ферми на над 60-годишни стопани. В девет държави членки (Кипър, Чехия, Германия, Дания, Финландия, Франция, Хърватия, Холандия и Словакия) ферми, управлявани от млади фермери, имат най-висок доход.
Расте броят на стопанствата, управлявани от жени
Броят на стопанствата, управлявани от земеделски производители на възраст 44 години или по-млади, нараства с 3 200 годишно между 2005 и 2016 г. Очаква се тенденцията да продължи. В същото време броят на стопанствата, управлявани от земеделци на възраст над 45 години намаляват с 245 000 годишно. Делът на стопанствата, управлявани от жени, се е увеличил леко
между 2005 и 2016 г., от 25% на 29%. Като цяло обаче броят им намалява с 1,6% или 52 000 на година.
Разходите за енергия и торове ще се увеличават още
Разходите за енергия и торове представляват 18% от всички междинни разходи във фермата. Те са пряко свързани с цените на суровия петрол и природния газ, които скочиха рязко през 2021 г. Очаква се разходите за енергия и торове да нарастват, като прогнозата е, че до 2031 г. те
ще представляват 22% от всички разходи.
