Светла Бъчварова
Svetla-Bachvarova

Светла Бъчварова: Ще защитим българската земя

ВИЗИТКА

Проф. д-р Светла Бъчварова е родена на 28 септември 1958 г. Завършила е аграрна икономика и икономическа журналистика в УНСС – София. Била е научен сътрудник в Института по икономика и организация на селското стопанство към Селскостопанската академия, управител на системата за агропазарна информация, директор на Института по аграрна икономика към Селскостопанската академия и изпълнителен директор на Националния център за аграрни науки. Била е зам.-министър на земеделието в правителството на Сергей Станишев. От 2005 до 2011 г. е председател на Селскостопанската академия. На предсрочните парламентарни избори през май т. г. е избрана за народен представител от Коалиция за България. В момента е председател на земеделската комисия в Народното събрание. Има над 150 публикации, монографии, научни статии, учебници, учебни пособия и книги, доклади и научни трудове с приложен характер, научно-популярни статии. В интервю пред Novinite.bg проф. Бъчварова говори по наболялата тема за покупката на българска земя от чужденци.

Г-жо Бъчварова, стана ясно, че се въвеждат по-строги ограничения в Румъния и Унгария за покупката на земя от чужденци. Какво ще предприеме България, за да защити земята ни, след отпадането на мораториума за продажба на земеделска земя на чужденци, от 1 януари 2014 г.?

Навсякъде има такива ограничения, с изключение на три държави от ЕС. Тези ограничения са свързани с определени процедури за покупката на земя от чужденци – физически лица и фирми. Те са в различен аспект. Една част касаят определени райони, в които не е възможно това да се случи. Такива са например граничните райони, или земи със специален статут. Друга част касаят изискването да се пребивава в страната минимум три години и да се осъществяват земеделска дейност. Всичко това цели да не се достигне до факт да се купува земя и по-нататък да се извършват спекулации – продажби и неизползване на земята по предназначение. Това са възможни неща, когато са налице свободни финансови ресурси.

У нас има ли някакви ограничения в това отношение?

Не, при нас няма такива ограничения, но ние ще дадем предложение, като се ползва най-вече опитът на другите страни, особено на Словения, Литва, Унгария и Швейцария. Ще преценим кой от примерите може да действа в България и каква трябва да бъде структурата, която ще следи за изпълнението на тези изисквания и очакваме да се реализира подобна политика. Трябва да има виждане и яснота, кой купува земя и използва ли се тя по предназначение.

Има ли клаузи в договора ни за присъединяване към ЕС, които регламентират какви трябва да бъдат квотите при покупка на земя от чужденци?

Не, няма такива ограничения. Всяка държава има собствени решения по отношение на това, какви могат да бъдат процедурите. Това не е ограничение, а определени процедури и изисквания при покупката на един ограничен ресурс, който трябва да се използва по предназначение.

Възможно ли е регулацията на този тип търговия да се осъществява на местно ниво, от общините?

Възможно е да се търси съдействието на общините при подаването на заявления за покупка, или информация за покупка. Общината може да прави преценка, дали има друг купувач, и каква е идеята на покупката, дали е свързана с обработка, или нещо друго, инфраструктурни обекти, развитието на определена земеделска дейност, преработка, или всичко оставало, което е свързано със земята.

До каква степен, според Вас, българските фермери са готови да се конкурират на един такъв пазар?

Покупката на земя е инвестиция, която е дългосрочна и обикновено са необходими повече от 20 години, за да бъде тя възвърната като ресурс, вкаран в покупката. По-важно е да има инвестиции във вид на машини, техника, технологии, защото това носи изгоди за конкурентност в земеделието. Ако това го няма, който и да е, и колкото и земя да има, той няма да бъде конкурентноспособен производител. Затова и всички програми, както и в програмата за развитие на селските райони, има средства, които се предоставят за инвестиции, но не и за покупка на земеделска земя.

Реално ли е въвеждането на един предел на собственост върху земеделска земя на чужденци?

Не, такива опции няма в нито една от държавите в ЕС, но има изискване за пребиваване в съответната страна, ангажименти към производство на земеделска продукция в периоди от три и пет години.

Можем ли ясно да заявим и да успокоим хората, че няма опасност земята ни да бъде изкупена от чужденци след 1 януари 2014 г.?

Ще направим необходимото тези процедури да бъдат записани до края на годината в законодателството, което касае защитата на земеделските земи. Считам, че все пак 1 януари е дата, от която отпада мораториумът за покупка на земя от граждани на ЕС. Ограничението за държавите извън ЕС си остава.

Източник: Novinite.bg, снимка: БГНЕС
*Заглавието е на редакцията на Agronovinite.com

За Екатерина Терзиева

Вижте също

Симеон Караколев

Симеон Караколев: „Стимулират“ кметове с хиляди евро да дават пасища за фотоволтаици

Инвеститори с намерение да получат безвъзмездно финансиране за ВЕИ-та и батерии от 100 000 до 1 млн. лв. по Плана за възстановяване и устойчивост, са измислили със схема за изграждане на фотоволтаични паркове върху общински пасища и мери

2 коментара

  1. „…Възможно е да се търси съдействието на общините при подаването на заявления за покупка, или информация за покупка…“

    Голяма грешка ако се направи това! Повечето общини в България са толкова омотани във финансови далавери и конфликти на интереси че всеки спекулант може да си купи каквото си иска и да си прави каквото си иска с него при положение че знае на кого и колко трябва да даде. Колкото е по-бедна една община, толкова по-зависима е тя от чужди (разбирай – мръсни) пари!

  2. Камен Колев

    Точно така е, за съжаление. Решенията от общинските съвети се взимат под натиска на кметските предложения. Това ще бъде отлична възможност за допълнително обогатяване на кметовете – от комисиони и проценти!!!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *