Зам.-министър Георги Събев: България е водеща в производството на био етерични култури, мед и миди

– Г-н Събев, като ресорен зам.-министър на земеделието и биопосланик на България в ЕС как оценявате развитието на българския биосектор през последните години?

Биологичното производство не е изолирано от останалите сектори на българската и световната икономика и редуващите се кризи през последните две години като COVID пандемията и войната в Украйна повлияха развитието му. Резултатът се вижда в намаляването на броя на биологичните оператори и площи. Въпреки че беше осигурено подпомагане в този период, то не можа да компенсира напълно инфлационните процеси и нарушените пазарни механизми.

Промяната в броя на операторите е свързана и края на мониторинговите периоди по мерките 6.1., 6.3. и 4.1 от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР 2014-2020) през 2019-2020 г. На кандидатите по тези мерки е даван приоритет, ако са биопроизводители, което ги е стимулирало да управляват стопанствата си по биологичните правила, но след изтичането на срока фермерите са се отказали от ангажимента си. Ще припомня също така, че през 2019 и 2020 г. не са били допускани кандидати за подпомагане по мярка 11 „Биологично земеделие“ за площи в преход.

Площите за биологично производство нарастват с 28% през 2022 г.

В периода 2019-2022 г. операторите в системата на биологичен контрол са намалели приблизително с 26%, а площите с 6%. През март 2023 г. те са 4 800 броя или с 1% по-малко с спрямо 2022 г., а за 2022 г. те са 4 863 броя, като намалението отново е с 1 на сто спрямо предходната година. Най-сериозен спад отчитаме през 2021 г., когато броят на операторите намалява с 16% в сравнение с година по-рано. За 2020 г. биологичните оператори в система на контрол са 5 844 броя, или с 9% по-малко спрямо 2019 г.

Отчитаме обаче една положителна тенденция за 2022 г. Тогава по първоначални данни площите, върху които се прилагат методите на биологично производство и тези в преход са с 28% повече в сравнение с 2021 г. или 2,2% от ИЗП. Това обръща отчетения спад за 2021 и 2020 г., когато биологичните площи и тези в преход са съответно 1,7% и 2,3% от ИЗП. Този ръст е резултат от включените нови площи на работещи биопроизводители плюс нови участници с големи стопанства.

Георги Събев е професионалист с дългогодишен експертен опит в сферата на европейските политики по земеделие и селско стопанство. Завършил е „Международен бизнес“ в Университета по приложни науки – Тампере, Финландия.Бил е сътрудник на българското търговско аташе за Северна Европа с ресор Финландия. От осем години е съветник по земеделие, рибарство и международна търговия в Европейския парламент. В двете служебни правителства на Стефан Янев през 2021 г. и кабинета на Гълъб Донев (2023 г.) заема поста заместник-министър на земеделието. Владее английски, немски, нидерландски, фински, руски, хърватски, френски и ползва шведски език.

Очевидно след изтичането на мониторинговите програми в системата на контрол останаха производителите, за които биологичното производство е кауза и поминък. Ако тази тенденция се запази и през 2023 г., можем смело да заявим, че сме овладели проблемите в сектора и да прогнозираме началото на устойчиво развитие и растеж. Тази прогноза се подкрепя и от новите по-големи бюджети за подпомагане по интервенциите и схемите в Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони на Република България за периода 2023-2027 г.

– Къде стои България по отношение на биосектора, в сравнение с другите страни членки?

Във връзка със Зеления пакт и Европейския план за развитието на биологичното производство до 2030 г. Европейската комисия (ЕК) постави като основна цел на ЕС увеличаването на биологичните площи до 2030 г. до най-малко 25% от земеделската земя. Делът на тази земеделска земя в ЕС за 2021 г. е около 8,5%, а в България 1,7%, което поставя страната на последните места по този показател.

Отчитаме обаче положителна статистика при производството на биологични етерични и медицински култури, биологичен мед, биологични черноморски миди, където сме на едно от първите места, по данни на Eurostat.

България е на челни позиции в производството на био етерични и медицински култури, мед, черноморски миди

Основно страната ни произвежда и търгува със сертифицирани диви сушени/замразени горски плодове и билки, мед, етерични масла от роза, лавандула, мента, сирене, кашкавал и конфитюри. През 2022 г. расте броят на специализираните магазини за продажба на биохрани, както и на търговските обекти и вериги, които се включват в дистрибуцията на биологични храни.

– Какви средства за био са заложени в Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони в България за периода 2023-2027 г., и за какви дейности?

Стратегическият план на България (2023-2027 г.) е обвързан с определени интервенции и схеми с изготвения от Министерство на земеделието (МЗм) проект на Национален план за развитие на биологичното производство до 2030 г., който е формулиран в резултат от постигнат консенсус между всички заинтересовани страни в биологичния сектор – МЗм, представители на контролиращите лица, асоциации на биологичните производители, на преработватели и търговци, консултантски и други неправителствени организации.

Една част от средствата за подпомагане в плана са от държавния бюджет и е необходимо те да се узаконят със Закона за държавния бюджет на Република България за 2023 г. Надявам се, че това ще се случи в следващото Народно събрание.

Целите на Плана ще бъдат реализирани чрез заложените целенасочени политики и интервенции, обединени в няколко направления. Едно от тях е насочено към по-широко потребление на биологични продукти и популяризиране на българските продукти на външни пазари чрез участие в панаири и изложения, както и финансиране чрез държавна помощ за участие в изложения.

Предстои Национален празник на българското биологично производство

Предвижда се да бъдат организирани Национален празник на българското биологично производство, Седмица на био храните в хранителни вериги и други специализирани магазини, ден на отворените врати с посещения във биоферма или преработвателно предприятие, дегустации на биопродукти и интерактивни игри за най-малките, възпитаващи правилното хранене. За по-мащабно популяризиране в сътрудничество с медиите е заложено на няколко етапа да се проведе рекламна кампания на национално ниво.

Очаквам да бъде организирана и международна конференция за биологичното земеделие в България през 2024 г., за да бъдат представени на новите данни за сектора, законодателството и в подпомагането, добри примери и практики от България и чужбина.

Предвидено е подпомагане за повишаване на знанията и уменията за създаване и развитие на биологичното производство. Липсата на подходящо обучение, в комбинация с недостатъчен финансов ресурс, ограничава възможностите за внедряване на иновации и нови технологии в биологичните стопанства. По данни на DESI (Digital Economy and Society Index) делът на хората с поне основни умения в областта на новите технологии възлиза на около 29% от българското население, докато средно за ЕС този дял е 57%.

По направлението за насърчаване на преработката на биологични суровини и добавяне на стойност към българските биохрани са заложени гарантирани бюджети за предприятия за преработка на биологични храни и напитки в интервенцията „Инвестиции за преработка на селскостопански продукти, насочени към опазване на компонентите на околната среда“ в Стратегическия план. Там са включени и мерки за насърчаване на малки, млади и нови земеделски стопанства и предприятия.

За укрепване на местната и дребномащабна преработка, насърчаване на късите вериги и по-добри условия за достъп до пазари са предвидени мерки по интервенция от Стратегическия план за къси вериги и сътрудничество.

Общото подпомагане без средствата от държавния бюджет е следното:

• Стълб 2 Биологично пчеларство – 34 305 009 EUR
• Стълб 2 Биологично растениевъдство – 331 378 525 EUR
• Стълб 2 Инвестиционни мерки – 75 000 000 EUR
• Стълб 1 Еко схема за биологично земеделие (селскостопански животни) – 40 999 948 EUR

– Една от възможните мерки е намаляване ставката по ДДС за биопродукти, каквито стъпки предприе още през 2019 г. нашата съседка Румъния.

Различни ставки за категории продукти и в момента у нас се прилагат. Моето лично мнение е, че може да се анализира възможността за по-различен подход във връзка с данък добавена стойност към биологичните продукти, но от разговорите ми с колегите от Румъния разбирам, че тази мярка не е довела до очаквано увеличение в търсенето на био продукти там. Също така, по информация на Европейската комисия в другите държави-членки не се прилага подобен подход, а има ръст в търсенето и предлагането на биологични продукти.

– Отдавна имате идея за насърчаване на малки магазинчета да предлагат биологична продукция. Как може да стане това?

Към настоящия момент се изготвя програма за пилотен проект, който ще стимулира регионални вериги, за да предлагат непакетирани био продукти. Това е възможност, предвидена от Новия регламент за биологичното производство. Вярвам, че тази инициатива има потенциала да помогне на биологичните продукти, а индиректно и техните производители да имат по-голяма видимост в неизползвания сегмент – регионалните вериги.

– Преди време съобщихте, че е много слаб интересът към промоционалните програми, които дават възможност на производители в ЕС да увеличат и подобрят видимостта си както в рамките на Съюза, така и в страни извън него. Одобрените проекти в сектора са едва 13, как може да се промени това?

Наистина, по оценки на ЕК, интересът към промоционалните програми е по-малък от очакваното. Административната процедура изглежда е предизвикателство. Според мен това е и възможност за биологичните производители да засилят сътрудничеството си и да предложат качествено предложение. Финансов ресурс очевидно има.

– Можем ли да очакваме включването на биологични продукти в обществените поръчки, основно по програмите за хранене в училищата и детските градини?

В проекта на Национален план за развитие на биологичното производство до 2030 г. е заложено МЗм съвместно с Министерството на финансите да обсъдят законодателна промяна на критериите за провеждането на „Зелени обществени поръчки“ и тяхното възлагане. Необходимо е интегриране на биологичните продукти с минимални задължителни критерии по ЗОП, с цел да се увеличи делът на биопродуктите до 5% от количествата на всички доставки.

Делът на биопродуктите по програмите за хранене в училища и детски градини трябва да достигне 5%

Като първа стъпка трябва да бъде проучена възможността за иницииране на споразумения между МЗм и Министерство на здравеопазването, Министерство на образованието и науката, Министерство на вътрешните работи, Министерство на отбраната, Министерство на труда и социалната политика и Национално сдружение на общините в България (НСОРБ) за включване на български биопродукти в храненето на служители на ведомствата, пациенти на болнични заведения, социални домове, патронажи, детски кухни и др. Този процес е свързан и с извършване на анализ на потреблението на хранителни продукти по категории в посочените организации, разходите за храна и установяване на необходимостта от увеличаване на бюджетите им и възможността за допълнително финансиране.

Предвидено е също и постепенно увеличаване на процента и разнообразието на предлаганите биопродукти в схемите „Училищен плод“ и „Училищно мляко“ с приоритет върху сезонните български биопродукти (от 4-5 се увеличават на 9 доставки).

– Как да насърчим българите да консумират повече биологични храни, предвид това, че са неколкократно по-скъпи, в сравнение с конвенционалните?

Във връзка с настъпилите инфлационни процеси в страната биологичните продукти се продават вече на цени, близки до конвенционалните.

Покупателна способност на българина е по-ниска спрямо останалите държави членки и за да се стимулира потреблението, е необходимо да се предприемат мерки за увеличаване на производството и намаляване на себестойността на българските биопродукти. Очаквам внедряването на иновативни технологии да намали вложения ръчен труд и да увеличи добивите.

Нужни са мерки за намаляване на себестойността на българските биопродукти

Както вече казах, в Националния биологичен план до 2030 г. МЗм включи допълнителни действия и мерки за популяризиране на участието на биопроизводители на изложения. Като допълнение искам да посоча и държавната помощ за българския щанд на Biofach, организираната конференция-семинар „Биологичното земеделие в България“ по време на АГРА, поддържането на традицията за фермерския пазар пред сградата на МЗм и различни мероприятия по време на Деня на биологичното производство (23 септември).

– Получаваме упреци, че част от злоупотребите със субсидии са именно в биосектора. Имате ли информация за това и как ще противодействате?

Всички постъпили сигнали и жалби в Държавен фонд „Земеделие” – РА и МЗм се проверяват и се предприемат действия за намаляване на злоупотребите. В същото време ДФЗ-РА прави физически проверки на място за спазването на законодателството при разплащането на европейски и национални средства. Контролиращите лица от своя страна извършват ежегодни и допълнителни проверки на операторите и попълват данни в публичния Биологичен регистър.

При установени несъответствия своевременно се информират ДФЗ-РА и МЗм. Създаден е механизъм за публично оповестяване на статистика от извършвания контрол по цялата верига, включително производство, преработка, търговия и внос. Предвидено е да бъде засилен контролът на основа риск анализ и да се вземат проби от биохрани от минимум 3% от операторите в регистъра.