InVigor_Promo

Проф. Светла Русева: Паленето на стърнища унищожава почвата

0

Паленето на стърнища е най-лесният и евтин начин за фермерите да освободят нивите от растителните отпадъци, плевели и вредители и често прибягват до него, въпреки че е забранено от няколко закона, а санкциите достигат до 20 000 лв. За да не се прехвърля огънят към горите и населените места се намесва пожарната, а по закона за МВР глобите са от 200 до 2000 лв.

Санкциите по Закона за опазване на земеделските земи, който категорично забранява паленето на стърнища, са още по-високи – за първо нарушение са от 1500 до 6000 лв., а при второ – от 2000 до 12 000 лв. Изгарянето на стърнища е нарушение на основно изискване за поддържане на земята в добро земеделско и екологично състояние, което е част от изискванията за кръстосано съответствие. Спазването им е задължително за получаването на пълния размер субсидии.

Въпреки всичко само за трите почивни дни от 21 до 23 септември към дежурните екипи на МЗХГ и ДФ “Земеделие” са подадени общо 37 сигнала за горящи земеделски площи в областите Русе, Разград, Плевен, Монтана и Хасково. Общата засегната площ е над 4500 дка. Разговаряме с проф. Светла Русева, експерт по почвознание, защо практиката с палене на стърнища е вредна за почвата и природата.

– Проф. Русева, много земеделци продължават да палят стърнища и растителни остатъци по нивите. Доколко това е вредно за почвата и околната среда?

Тази практика е много вредна за почвата, тъй като високата температура унищожава голяма част от органичното вещество в нея и разрушава хумусния слой. Нещо повече – унищожава се част от почвените микроорганизми, под въздействието на които се разграждат органичните вещества.

Почвата е живо природно тяло, в нея протичат физични, химични и микробиологични процеси. Почвените микроорганизми са носителят на почвеното плодородие. Под тяхно въздействие органичните остатъци от растенията и от дребните почвени животинки се транформират в почвено органично вещество, а то е основата за храненето на растенията. Благодарение на почвените микроорганизми хумусът се минерализира и почвените хранителни елементи стават достъпни за растненията.

– По какъв друг начин влияе паленето на стърнища върху околната среда?

Увеличава се процентът на въглеродните емисии и фините прахови частици във въздуха. Въглеродът отива в атмосферата, както и газовете въглероден диоксид и азотен диоксид. Затова в нито една държава по света паленето на стърнища не е разрешено.

– Чуват се мнения, че паленето на стърнища е най-добрият начин за справяне с болести и неприятели.

Не, най-добрият начин за справяне с болести и неприятели са сеитбообращенията в полските имоти. Не трябва да се прилага монокултурно отглеждане, защото то изтощава почвата. При сеитбообращението се редуват окопни култури с култури със слята повърхност, те имат различни изисквания по отношение на обработките, прекъсва се и вегетацията на плевелите и по този начин се съхранява и почвеното плодородие.

– Какво мислите за нулевите обработки или т. нар. No-Till технология?

Напоследък много се злоупотребява с нулевите обработки, с директни сеитби. Трябва да се има предвид, че почвените обработки осигуряват условия за поникване и развитие на семената на културните растения, но и прекъсват вегетацията на плевелите.

No-Till е свързано със сериозно използване на хербициди. При българските почвени и климатични условия се получава и уплътнен горен слой. Още през 60-те години на ХХ век в нашия Институт по почвознание са правени изследвания, които показват, че нулевите обработки са приложими само за леки почви, карбонатни черноземи и част от алувиалните почви. Това са много малка част от почвите в страната.

Особено при смолниците, канелените горски, сивите горски почви и черноземите в Южна България не може да се очакват добри резултати, дори има влошаване на почвеното плодородие. Трябва да се спазва хигиена на земеделие – да се прилагат сеитбообращения и да се правят най-подходящите обработки на почвите, при минимално използване на пестициди и прилагане на органично за сметка на минералното торене.

– Говорим за сеитбообращение, но стопаните все пак предпочитат да палят стърнища. Защо?

Защото така е по-лесно – мнозина пропускат сроковете за обработка на почвата след прибирането на реколтата. Остава стърнището, то се заорава вътре в почвата и дава основа за подобряване и повишаване на почвеното органично вещество. Заораните растителни остатъци са органично вещество, а те се превръщат в почвено органично вещество или т. нар. хумус, когато се трансформират след серия физични, химични и биологични процеси.

– За колко време се образува хумусът, наистина ли са нужни 50 години?

Зависи от неговия вид, от климата, от температурите, влажността на почвите. За 2-3 години органичното вещество може сериозно да се увеличи. Ще дам пример с рекултивирането на почвите в района на енергийния комплекс “Марица изток”, където се прилага открит способ за добив на въглища. След като се изчерпят залежите, земите там се рекултивират като върху тях се засаждат гори. След 10-15 г. може да се говори за начало на почвообразувателни процеси.

Сн. Dotbg.bg

loading...
Споделете.

Коментирайте

Close