Агроновините
  • НОВИНИ
    • НОВИНИ ОТ БЪЛГАРИЯ
    • НОВИНИ ОТ СВЕТА
    • Цени и котировки
      • Месо
      • Мляко и млечни продукти
      • Зърно и маслодайни култури
      • Плодове и зеленчуци
      • Храни
  • ОТРАСЛИ
    • БИОПРОИЗВОДСТВО
    • ЖИВОТНОВЪДСТВО
    • ЗЕЛЕНЧУКОПРОИЗВОДСТВО
    • ОВОЩАРСТВО
    • ЗЪРНОПРОИЗВОДСТВО
    • ПЧЕЛАРСТВО
    • ЛОЗАРСТВО И ВИНО
    • ПРЕРАБОТКА И ГОТОВА ПРОДУКЦИЯ
    • ГОРИ, ЛОВ, РИБОЛОВ
    • ЕНЕРГИЯ
  • ЧЕТИВА
    • Анализи
    • Истории
    • Агрозвезди
    • Ретроагро
  • ИНТЕРВЮ
  • АГРОСЪВЕТИ
    • ЗА ЖИВОТНОВЪДА
    • ЗА ПЧЕЛАРЯ
    • ЗА ОВОЩАРЯ
    • ЗА РАСТЕНИЕВЪДА
    • ЗА ЛОЗАРЯ
  • На село
  • ХРАНА
  • ТУРИЗЪМ
    • ВИНЕН ТУРИЗЪМ
    • ЕКОТУРИЗЪМ
    • ГАСТРОНОМИЧЕСКИ ТУРИЗЪМ
    • ЛОВЕН ТУРИЗЪМ
    • СЕЛСКИ ТУРИЗЪМ
  • Иновации
  • ТЕХНИКА
Facebook Twitter Instagram
  • НАЧАЛО
  • ЗА НАС
  • РЕКЛАМА
  • КАРТА НА САЙТА
  • ЕКИП
  • КОНТАКТИ
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ
RSS Facebook Twitter Pinterest
Агроновините
Вкуси България със SlowTours.bg
  • НОВИНИ
    1. НОВИНИ ОТ БЪЛГАРИЯ
    2. НОВИНИ ОТ СВЕТА
    3. Цени и котировки
      • Месо
      • Мляко и млечни продукти
      • Зърно и маслодайни култури
      • Плодове и зеленчуци
      • Храни
    Featured
    27.09.2016

    БАБХ започва проверки за фалшив оцет на пазара

    Recent
    23.05.2022

    20 000 български агнета останаха непродадени, криза има и с яретата

    17.05.2022

    Приемат проекти за инвестиции в преработка и маркетинг на агропродукти

    16.05.2022

    Разсад за пипер, мед, сирене, пресни плодове и зеленчуци за пръв път на БАТА АГРО

  • ОТРАСЛИ
    1. БИОПРОИЗВОДСТВО
    2. ЖИВОТНОВЪДСТВО
    3. ЗЕЛЕНЧУКОПРОИЗВОДСТВО
    4. ОВОЩАРСТВО
    5. ЗЪРНОПРОИЗВОДСТВО
    6. ПЧЕЛАРСТВО
    7. ЛОЗАРСТВО И ВИНО
    8. ПРЕРАБОТКА И ГОТОВА ПРОДУКЦИЯ
    9. ГОРИ, ЛОВ, РИБОЛОВ
    10. ЕНЕРГИЯ
    Featured
    27.09.2016

    БАБХ започва проверки за фалшив оцет на пазара

    Recent
    23.05.2022

    20 000 български агнета останаха непродадени, криза има и с яретата

    21.05.2022

    Подпомагат с по 1800 лв. пчелари, производители на Странджански манов мед

    17.05.2022

    Приемат проекти за инвестиции в преработка и маркетинг на агропродукти

  • ЧЕТИВА
    • Анализи
    • Истории
    • Агрозвезди
    • Ретроагро
  • ИНТЕРВЮ
  • АГРОСЪВЕТИ
    1. ЗА ЖИВОТНОВЪДА
    2. ЗА ПЧЕЛАРЯ
    3. ЗА ОВОЩАРЯ
    4. ЗА РАСТЕНИЕВЪДА
    5. ЗА ЛОЗАРЯ
    Featured
    20.05.2022

    Как да се предпазите от кърлежи?

    Recent
    20.05.2022

    Как да се предпазите от кърлежи?

    15.03.2022

    Защо листата и стъблата на разсада променят цвета си

    25.02.2022

    Как да направим правилна пролетна резитба на овошките – полезни съвети

  • На село
  • ХРАНА
  • ТУРИЗЪМ
    1. ВИНЕН ТУРИЗЪМ
    2. ЕКОТУРИЗЪМ
    3. ГАСТРОНОМИЧЕСКИ ТУРИЗЪМ
    4. ЛОВЕН ТУРИЗЪМ
    5. СЕЛСКИ ТУРИЗЪМ
    Featured
    12.02.2022

    Обявиха най-добрите български вина в класацията за 2022 г.

    Recent
    12.02.2022

    Обявиха най-добрите български вина в класацията за 2022 г.

    07.01.2022

    Във ферма за алое на о. Тенерифе: защо алоето е родственик на лука и лалето

    05.01.2022

    Женски пеперуди отделят любовен парфюм в пеперуден парк на о. Тенерифе

  • Иновации
  • ТЕХНИКА
Агроновините
You are at:Home»Иновации»Без пари за напоителни съоръжения по мярката за инвестиции
Напояване
Иновации

Без пари за напоителни съоръжения по мярката за инвестиции

Екатерина ТерзиеваBy Екатерина Терзиева19.03.2015Няма коментари4 Mins Read

Финансиране за напоителни системи при първия прием по мярка 4.1. „Инвестиции в земеделски стопанства“ от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) 2014-2020 няма да има. Средства ще се отпускат при втория прием наесен, каза днес в Пловдив министърът на земеделието и храните Десислава Танева.

„В първия прием в допустимите за подпомагане инвестиции няма да са включени хидромелиоративни съоръжения, тъй като от миналата година с гласуване в Народното събрание е подписан договор между България и Световната банка за анализ и доклад за реформиране на сектора. Комисията по този доклад, който трябва да бъде представен в края на юни, ще одобри кои инвестиции в хидромелиоративни съоръжения ще са допустими за подпомагане „, обясни министърът.

Споразумението със Световната банка (СБ) бе подписано точно преди година на 22 март 2014-та. То предвижда СБ да подкрепи подготовката на национална стратегия за напояването, предлагайки варианти за по-ефективно използване на водата в земеделието, идеи за политики за адаптация към климатичните промени, както и варианти за превенция на наводненията в земеделските региони.

Преговорите с банката започнаха още през 2012 г. и се забавиха много. Макар обикновено СБ да отпуска грантове за подобни дейности, в българския случай страната ни плаща на банката да изработи стратегията, тъй като секторът се нуждае от спешна реформа.

Танева семинар Израел
Министър Десислава Танева откри семинар на тема „Иновации и земеделие в Израел“

„Проектът първо трябва да направи анализ на всички дейности по напояване и защита от вредното действие на водите”, каза през септември м. г. временният зам.-министър на земеделието Георги Костов. „Но трябва и да предложи следните решения – първо подходяща структура въз основа на най-добрите световни практики. Второ – най-вероятно законодателни промени, и на трето място – преходен период за тяхното изпълнение. А също какво ще ни струва това и идеи за външно подпомагане.”

Засега няма яснота по нито един от тези въпроси, но министър Танева е убедена, че средства за напоителни съоръжения ще се отпускат наесен при втория прием по мярка „Инвестиции в земеделски стопанства“ и че няма пречка тогава стопаните да подадат следващ проект само за подкрепа на инвестиции в напояването. Според земеделски производители обаче това прави безсмислено кандидатстването за инвестиции в трайни насаждения и зеленчукови градини, тъй като създаването им е пряко обвързано със системите за капково напояване или дъждуване.

„Не можеш да създаваш сега зеленчукова или овощна градина, а да започнеш да ги поливаш догодина. Тогава тези градини ще са изсъхнали“, каза производителят на плодове и зеленчуци Красимир Кумчев. По думите му, „обявените намерения на земеделското министерство производството на плодове и зеленчуци да е приоритет са разбити на пух и прах“.

Кумчев препоръча, както сега мярка 4.1 се отваря със средства от държавния бюджет, да се предвидят и средства за системи за капково напояване и дъждуване, а на стопаните да се плати допълнително. Самият той е инвестирал лично в създаването на 200 декара сливова градина заради забавения старт на новата ПРСР. „Надявах се по мярката за инвестиции да купим и система за напояване, но ще трябва и в нея да инвестираме сами“, каза производителят.

Красимир Кумчев
Земеделският производител Красимир Кумчев

Той посочи, че инвестицията за създаване на един декар овощна градина средно е 2000 лева, като 15% от средствата отиват за напоителни съоръжения. „При зеленчуците нещата също са много сериозни – преди да помислиш какви зеленчуци ще отглеждаш, трябва да помислиш за напояването им“, посочи Кумчев.

Земеделецът недоумява как не можем да се възползваме от отличните климатични условия за земеделие в страната и внасяме близо 90 на сто плодове и зеленчуци от други страни. „Ходим по злато. България разполага с естествено плодородна земя, а внасяме домати от Йордания – държава със 70% пустиня и 3 процента годна за земеделие земя. У нас годната за земеделски дейности земя е 51%“, мотивира се Красимир Кумчев.

Министър Танева, ректорът на Аграрния университет в Пловдив проф. Димитър Греков и посланикът на Израел у нас Шаул Камиса Раз откриха във висшето училище семинар на тема „Иновации и земеделие в Израел“. „Ако част от технологиите на Израел в селското стопанство се приложат тук, това ще доведе до икономическа революция“, посочи посланикът. Заедно с Израел работим в няколко посоки като обмен на кадри и трансфер на знания и иновации, каза министър Танева.

По-късно тя съобщи, че преразпределителните плащания за стопаните ще бъдат пуснати през април, и че агроекологичните ангажименти за сеитбооборот на земеделците ще бъдат приети за изпълнени, макар да не са успели да засеят заради тежките климатични условия миналата есен.

Share. Facebook Twitter Pinterest LinkedIn Tumblr Email

Related Posts

20 000 български агнета останаха непродадени, криза има и с яретата

Подпомагат с по 1800 лв. пчелари, производители на Странджански манов мед

Приемат проекти за инвестиции в преработка и маркетинг на агропродукти

Leave A Reply Cancel Reply

Endectovet
Prazimec
Scorvet
ЗА НАС

Agronovinite.com е сред най-високотехнологичните онлайн ресурси за аграрния бизнес. Проектът е ориентиран към вас, фермери, производители, експерти, специалисти и мениджъри. Всички вие имате нарастваща нужда от достоверна, навременна и задълбочена информация и идеи. Нашите интегрирани мултимедийни канали са насреща, за да задоволят очакванията на аудиторията.

Регистрирайте се за нашия новинарски бюлетин

ПОСЛЕДНИ
23.05.2022

20 000 български агнета останаха непродадени, криза има и с яретата

21.05.2022

Подпомагат с по 1800 лв. пчелари, производители на Странджански манов мед

20.05.2022

Как да се предпазите от кърлежи?

17.05.2022

Приемат проекти за инвестиции в преработка и маркетинг на агропродукти

Copyright © 2017 Агроновините. Реализация Медиа Системи Дизайн

Type above and press Enter to search. Press Esc to cancel.