Агроновините Новини за земеделие и храни
Финансиране за напоителни системи при първия прием по мярка 4.1. „Инвестиции в земеделски стопанства“ от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) 2014-2020 няма да има. Средства ще се отпускат при втория прием наесен, каза днес в Пловдив министърът на земеделието и храните Десислава Танева.
„В първия прием в допустимите за подпомагане инвестиции няма да са включени хидромелиоративни съоръжения, тъй като от миналата година с гласуване в Народното събрание е подписан договор между България и Световната банка за анализ и доклад за реформиране на сектора. Комисията по този доклад, който трябва да бъде представен в края на юни, ще одобри кои инвестиции в хидромелиоративни съоръжения ще са допустими за подпомагане „, обясни министърът.
Споразумението със Световната банка (СБ) бе подписано точно преди година на 22 март 2014-та. То предвижда СБ да подкрепи подготовката на национална стратегия за напояването, предлагайки варианти за по-ефективно използване на водата в земеделието, идеи за политики за адаптация към климатичните промени, както и варианти за превенция на наводненията в земеделските региони.
Преговорите с банката започнаха още през 2012 г. и се забавиха много. Макар обикновено СБ да отпуска грантове за подобни дейности, в българския случай страната ни плаща на банката да изработи стратегията, тъй като секторът се нуждае от спешна реформа.
„Проектът първо трябва да направи анализ на всички дейности по напояване и защита от вредното действие на водите”, каза през септември м. г. временният зам.-министър на земеделието Георги Костов. „Но трябва и да предложи следните решения – първо подходяща структура въз основа на най-добрите световни практики. Второ – най-вероятно законодателни промени, и на трето място – преходен период за тяхното изпълнение. А също какво ще ни струва това и идеи за външно подпомагане.”
Засега няма яснота по нито един от тези въпроси, но министър Танева е убедена, че средства за напоителни съоръжения ще се отпускат наесен при втория прием по мярка „Инвестиции в земеделски стопанства“ и че няма пречка тогава стопаните да подадат следващ проект само за подкрепа на инвестиции в напояването. Според земеделски производители обаче това прави безсмислено кандидатстването за инвестиции в трайни насаждения и зеленчукови градини, тъй като създаването им е пряко обвързано със системите за капково напояване или дъждуване.
„Не можеш да създаваш сега зеленчукова или овощна градина, а да започнеш да ги поливаш догодина. Тогава тези градини ще са изсъхнали“, каза производителят на плодове и зеленчуци Красимир Кумчев. По думите му, „обявените намерения на земеделското министерство производството на плодове и зеленчуци да е приоритет са разбити на пух и прах“.
Кумчев препоръча, както сега мярка 4.1 се отваря със средства от държавния бюджет, да се предвидят и средства за системи за капково напояване и дъждуване, а на стопаните да се плати допълнително. Самият той е инвестирал лично в създаването на 200 декара сливова градина заради забавения старт на новата ПРСР. „Надявах се по мярката за инвестиции да купим и система за напояване, но ще трябва и в нея да инвестираме сами“, каза производителят.
Той посочи, че инвестицията за създаване на един декар овощна градина средно е 2000 лева, като 15% от средствата отиват за напоителни съоръжения. „При зеленчуците нещата също са много сериозни – преди да помислиш какви зеленчуци ще отглеждаш, трябва да помислиш за напояването им“, посочи Кумчев.
Земеделецът недоумява как не можем да се възползваме от отличните климатични условия за земеделие в страната и внасяме близо 90 на сто плодове и зеленчуци от други страни. „Ходим по злато. България разполага с естествено плодородна земя, а внасяме домати от Йордания – държава със 70% пустиня и 3 процента годна за земеделие земя. У нас годната за земеделски дейности земя е 51%“, мотивира се Красимир Кумчев.
Министър Танева, ректорът на Аграрния университет в Пловдив проф. Димитър Греков и посланикът на Израел у нас Шаул Камиса Раз откриха във висшето училище семинар на тема „Иновации и земеделие в Израел“. „Ако част от технологиите на Израел в селското стопанство се приложат тук, това ще доведе до икономическа революция“, посочи посланикът. Заедно с Израел работим в няколко посоки като обмен на кадри и трансфер на знания и иновации, каза министър Танева.
По-късно тя съобщи, че преразпределителните плащания за стопаните ще бъдат пуснати през април, и че агроекологичните ангажименти за сеитбооборот на земеделците ще бъдат приети за изпълнени, макар да не са успели да засеят заради тежките климатични условия миналата есен.
