Агенти на ДАНС са влезли в държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ) в сряда следобед заради съмнителни договори по Програмата за развитие на селските райони (ПРСР). „Нямам никакви притеснения. Предоставихме исканата информация на служителите на ДАНС. Проверяват се няколко проекта“, каза Румен Порожанов, изпълнителен директор на ДФЗ пред Mediapool. Според него атаката идва, защото е засегнал икономически интереси. „През изминалата година не разплатихме доста проекти, свързани с къщи за гости по туристическите мерки от Програмата за развитие на селските райони. По Рибарската програма пък отказахме плащане за две много скъпи яхти. Проектите бяха договорени, но имаше сериозни причини да не се извърши финансирането. Отказахме плащане и на 3-4 големи общински проекти, защото нашите контроли показаха, че има нередности. Засегнати са много интереси“, каза Порожанов.
Проверката започна само два дни след като беше уволнен шефът на дирекцията, която договаря средствата по програмата, Янаки Червеняков. Той беше разобличен от сайта „Биволъ“ в договарянето на два проекта на тъща му, единият от които е изпълнен с финансиране по ПРСР, което е фрапиращ конфликт на интереси.
Неофициално правителствени източници коментираха пред Mediapool, че уволнението на Порожанов е въпрос на дни. В основата му стои конфликт по спрени проекти с бизнесмена #КОЙ. Говори се, че служител от финансовото министерство ще го замени на поста.
Интересите към селската програма са огромни, защото тя разполага с най-големия ресурс от европейските фондове от над 3 милиарда евро до 2020 г.
Договорите на Червеняков
Акцията на ДАНС е по сигналите срещу Янаки Червеняков. Сайтът „Биволъ“ разкри, че той кара луксозни коли „Ауди А8“ и живее в луксозен комплекс в Драгалевци, които не би могъл да си позволи с доходите на държавен служител.
Другото прегрешение на Червеняков е договорът с фирма на тъща му Цеца Петрова Кръстева – „Смарт 5“ – за изграждане на къща за гости в село Попина Лъка, община Сандански. Проектът е финансиран по ПРСР 2007-2013 г.
По това време Червеняков работи в ДФЗ. Той е подал декларация по закона за конфликт на интереси. Не е ясно дали е декларирал това обстоятелство. Ясно е, че Комисията за конфликт на интереси, която нашумя по случая с тефтерчето на бившия й шеф Филип Златанов, не е открила нищо нередно във факта, че тъщата е спечелила проект по ПРСР.
Комисията е изпратила своето становище до ДФЗ и до прокуратурата. Това е причината от ДФЗ първоначално да не предприемат никакви действия срещу Червеняков.
Няма публична информация дали прокуратурата е предприела действия по констатациите на Комисията за конфликт на интереси.
Все пак след изнасянето на случая от сайта „Биволъ“ изпълнителният директор на фонд „Земеделие“ Румен Порожанов уволни Янаки Червеняков в понеделник, 4 април. Основанието е, че служителят на фонда не е подал имотни декларации за 2014 и 2015 г., съобщиха от ДФ „Земеделие“.
Тъщата на Червеняков е спечелила и още един проект с европейско финансиране, но той е по програма „Рибарство и Аквакултури“ 2007-2013 г. и е с друга нейна фирма – „Нова Смарт“. Този проект не се администрира от фонд „Земеделие“ и не е бил реализиран.
Разследване на сайта „Биволъ“ свързва Янаки Червеняков и с „аферата „Земен““. Става въпрос за изграждането на стадион в Земен по ПРСР на завишена цена. Според „Биволъ“ представената количествено-стойностна сметка на инвеститора за стадиона е до 1 млн. лв., а ДФЗ отпуска за изграждането на спортното съоръжение над 3.4 млн. лева без ДДС. Изводът на „Биволъ“ е, че има стройна схема за източване на пари от фонда, в която участват шефове на ДФЗ.
Няма загуба на 1 млрд. евро
В сряда сутринта сайта „Пик“ публикува информация със заглавие „ШОК И УЖАС В ДФ „ЗЕМЕДЕЛИЕ“! България на косъм да загуби 1 млрд. евро заради скандалите при Румен Порожанов!“. От материала не става ясно как точно средствата ще бъдат загубени.
Пред Mediapool Порожанов заяви, че няма риск от загуба на средства. Напротив – той настоява да се увеличат парите и да се отворят повече схеми за договаряне от настоящия програмен период 2014 – 2020 г. Не знае откъде идват атаките срещу него.
В края на миналата година лично премиерът Бойко Борисов похвали Порожанов, че ПРСР приключва с 99% усвояване на средствата. Това бяха резултатите за последната финансова година за изминалия програмен период. Общо за целия период 2007-2013 г. ПРСР приключи с над 95% усвояване на средствата.
„Продължавайте в същия дух – коригирайте, режете тези, които не са изправни – това събужда доверие и в Европа, и в нас. На практика крайният резултат са милиарди за тези, които работят честно и почтено“, каза в началото на януари Борисов.
Загубите по ПРСР за изминалия програмен период са 143 млн. евро. Това са средствата от неусвоения бюджет по две финансови години по времето на предишното управление на ГЕРБ.
Отделно има наложени финансови корекции от страна на Европейската комисия за още 26 млн. евро, които също са загубени средства. Това прави общо близо 170 млн. евро при бюджет от над 3.1 млрд. евро. Което означава, че по старата програма България не е успяла да усвои около 5.5% от средствата.
В края на 2011 г. директорът на фонд „Земеделие“ Румен Порожанов беше пребит зверски. По думите на Борисов побоят е бил заради „прекратяването на възможностите за източване на средства от структурата“. Биячите не са открити и до днес. Неофициално се твърди, че Порожанов е предотвратил източването на няколко милиона лева по предприсъединителната програма „САПАРД“.
Случаят „Трейс“
В последно време Порожанов говори публично, че са пресечени няколко схеми за измама с европроекти. Нарече ги „зайчарски“ от Благоевградско.
Именно сайт от Благоевград съобщи, че Порожанов одобрил обществени поръчки за 11 млн. лв. на „Трейс холдинг“, в която имал акции. Като шеф на фонда обаче Порожанов не сключва договори със строителни фирми. Договорите са с общини, които избират изпълнителите.
Акциите на „Трейс холд“ се продават на фондовата борса. Порожанов е дал спестявания за управление на инвестиционния фонд „Капман“, който е вложил част от средствата му и в акции на „Трейс“, които са били продадени през 2014 г., обясниха от строителната компания пред Mediapool.
„Като шеф на фонда нямам никакви отношения със строителя – нито при договарянето, нито при разплащането с „Трейс“. Отношенията на фонда са с общините, които сами избират строители. Така че, конфликт на интереси нямам. Ще пусна запитване в Централния депозитар кога точно съм придобил и съм се освободил от акциите, макар че и още да ги притежавах, няма кофликт на интереси“, коментира Порожанов.
ДФЗ разпространи официална позиция,изтъквайки, че изцяло се придържа към изискванията на европейското и националното законодателство и прилага акредитирани процедури при прием, договаряне, разплащане и последващ контрол.
„Информираме Ви, че към настоящия момент са влезли в сила следните финансови корекции, наложени по одити от службите на ЕК:
– РЕШЕНИЕ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ (ЕС) 2015/103 НА КОМИСИЯТА от 16 януари 2015 година за изключване от финансиране от страна на Европейския съюз на някои разходи, направени от държавите членки в рамките на Европейския фонд за гарантиране на земеделието (ЕФГЗ) и на Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР
– РЕШЕНИЕ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ (ЕС) 2015/2098 НА КОМИСИЯТА от 13 ноември 2015 година за изключване от финансиране от страна на Европейския съюз на някои разходи, направени от държавите членки в рамките на Европейския фонд за гарантиране на земеделието (ЕФГЗ) и на Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР)
от които :
– по мерки 321,322,511 – 19,5 млн. евро
– по мерки 121, 123 – 317 хил. евро
– по мерки 141, 511 – 1,6 млн. евро
– по мярка 112 – 4,6 млн. евро
В ход е процедура по общинските мерки, по която в процеса на обсъждане и представяне на мотивирани отговори от страна на България предложената от ЕК санкция е намалена. По първоначалните заключения от одитните доклади, сумата предложена за изключване беше в размер на 235 млн. евро, но в рамките на представените допълнителни аргументи и доказателства от страна на ДФ „Земеделие“, изцяло отпадна санкция за над 97 млн. евро, свързана с констатации по отношение на Гаранционния фонд. В хода на обсъжданията между страните многократно е намален и размерът на засегнатите суми и предложението за финансова корекция, свързани с авансовите плащания към общините за близо 100 млн. евро.
Към настоящия момент в процедура са 3 обединени одита по общинските мерки за периода 2013-2014 г. с първоначално предложени санкции от 33,3 млн. евро, за които предстои помирителна процедура. В резултат на допълнително представени мотиви и доказателства, по време на заседание пред помирителния орган, очакваме тази санкция да се редуцира допълнително.
По отношение на предложената санкция в размер на 28,2 млн. евро, във връзка с финансирането на проекти за ВЕИ, след предприемането на мерки на национално ниво, включително законодателни промени и преоценка на контролните дейности, България поиска мотивирано преразглеждане на предложената финансова корекция. Службите на ГД „Земеделие и развитие на селските райони” взеха предвид новонастъпилите факти и обстоятелства като преразгледаха размера на финансовата корекция, която беше редуцирана до 4,7 млн. евро.“
Агроновините Новини за земеделие и храни
