Касцина Дарсена – новата селска среда до Милано

0

Създаване на синори, влажни зони, засаждане на ленти с растения срещу комари са само част от тайните  за по-високи добиви с природни средства

Касцина Дарсена е от седемте ферми съставящи новата селска среда на т.н. Касциназа в околоградската среда до Милано. Нова селска среда означава, когато селскостопанската продукция е добавена към други услуги, използвайки съответните фермерски земи и сгради с цел повишение на качеството на пейзажа, биоразнобразието и общото производство. В новата селска система, сградите и обграждащите форми са единствен и неделим компонент, но стойността на продукта е сума от много производства, съвместими със селския пейзаж. Касцина Дарсена бе едно от местата, които бяха показани на агрожурналисти от ЕС, в което участва представител на Акоциация на селскостопанските журналисти в България.

rezervatat Milano

Заедно с полетата от зърнени култури районът е изпъстрен с много влажни зони, които създават неповторим чар на Касцина

ОСП на помощ срещу индустриализацията

При управлението на Касцина се използват средства от ОСП, а целта е да се възстанови хармонията с природните и местните елементи, загубени от модернизацията на земеделието, включвайки подобрения , позволяващи максимум производство съвместимо с увеличение на биоразнобразието. На тази основа в Касциназа, която е приблизително 1300 хектара, са извършени няколко възстановяващи намеси за култивиране на земята, изпълнявани от 1996 г.създавайки повече от 105 ха от влажни зони., 65 ха от гори, 60 ха залесяване, 50 ха поляни, 110 км жив плет и храсти.

Реколта

orizishte

Пред оризище в Касцина

Там всяка година се засаждат 600 ха ориз, 200 ха царевица, 100 ха други насаждения, произвежда се 4000 т от пади ориз/неолющен/,9 хил. силажна царевица, както и 300 т соя.

Към днешна дата районът е покрит с 25% ферми, което е резултат от помощта на ОСП, както и Програмата за развитие на селата в района на Ломбардия. Двайсетгодишен опит е довел до важни резултати за биоразнобразието, както и възможността да се направят изводи, правят равносметка италианците. А те са, че техниката в такъв тип район е същата, като тази за район с традиционно земеделие, и възможности за развиване на концепцията за такъв тип райони.

Превръщането на района в селски

Различните експерименти с различните аспекти на околната среда в земеделието са довели до прилагането на прогресивни агротехники, които включват създаване на синори, влажни зони, засаждане на ленти с растения срещу инсекти, и до приемането на по-консервативни земеделски техники включващи прибирането на оризовата слама, което има отношение към намаляване на газовите емисии. Друга идея, която е осъществена, е концентрирането на по-малка площ на различни екосистеми, които бързо да увеличат нивото на растенията и биоразнооразието. Създаването на влажни зони около оризищата пък е опростило поливането, спестявайки 70% човекосила на час. В резултата на това е създадена екосистема, която сама регулира и се справя с вредните инсетки, а учудващо е, че дори количествата на комарите са намалели 10 хил.пъти по малко от нормалното.

canaly za napoiavane

Екосистемата сама се справя с комарите, добивите от ориз са по-високи от традиционните

По- високи добив на ориз

От икономическа гледна точка системата се оказва много полезна и за пазара. Ако сметнем, че направата на синорите не е струвала нищо на фермерите, защото те са получавали помощ от ОСП, то средната продукция 2008/13 /6т/ха/,като средната цена за местния ориз нелющен е 400 евро за тон, ще видим, че приходите от са същите като на традиционното производство, дори с превес на производството земеделската околна среда. 1360 евро /ха са приходите от алтернативното земеделие а от традиционното са 1290 ха.

Максимално малко оран

Необходимостта от създаване на по-икономически устойчиво земеделие е довело до развиване на техниката на т.нар. консервационно земеделие, при което се прилага максимално малко оран. Ефектът се изразява в подобряване плодородието на почвата чрез подобряване на структурата, снабдеността с органични вещества, азотна фиксация и абсорбиране на фосфор. Това прави земеделието по-устойчиво, понижава необходимостта от влагане на хербициди и пестициди и намалява въглеродния отпечатък на аграрните дейности.

От екологична гледна точка се препоръчва оризовата слама да не се оставя на полето, тъй като започва анаеробно гниене, от което се отделя метан, който е над 20 пъти по-силен парников газ от въглеродния диоксид. През 1989 г. институтът Фраунхофер изчислил, че всеки тон заровена оризова слама на година генерира емисии метан с еквивалент 60 кг. Затова политиката на фермата тази слама да бъде събирана, спестява 7,5 т/ха/ год. еквивалент на въглероден диоксид, който в противен случай ще бъде освободен в атмосферата. За задоволяване необходимостта на почвата от органични вещества тази слама се компостира, а готовият компост – се разхвърля обратно върху почвата.

stari sgrady

Ремонтирани стари сгради

По-малко въглероден диоксид

Възможността за използване на органични торове намалява, а в някой случаи дори елиминира необходимостта от добавяне на минерални торове. Това допълнително намалява с 35% въглеродният отпечатък на стопанството. Към момента въглеродът, който почвата и биомасата задържат, е по-малко от количеството парникови газове, освободени при производството. Така на практика фермата произвежда продукция, без да генерира допълнителни емисии. За по-нататъшно подобряване характеристиките на органичните торове, използвани в полетата, е изградена инсталация, чиято цел е да бъдат възстановени и използвани повторно хранителните вещества от органичните материали. 50 хил.ха Ако произведеният естествен тор е повече, отколкото е необходим за нуждите на фермата, той може да се ползва в съседна ферма. С произведения в центъра тор могат да се покрият 5 000 ха, засети със зърнени култури, без да има необходимост от допълнителна употреба на минерални торове.

Освен растителни отпадъци системата може да превръща в тор и отпадъци от съседни животновъдни ферми, от хранително-вкусовата индустрия и от пречиствателни станции. Капацитетът на центъра е 120 хил. тона отпадъци на година. Те могат да бъдат преработени в приблизително 190 хил. тона органична тор – дезенфекцирана и обработена срещу неприятни миризми, и 4 хил. тона амониев сулфат. Енергията, необходима за производството им, ще е изцяло от биогаза, отделян по време на самия производствен процес. Намаляване употребата на минерални торове пести както енергия, така и емисии от транспорт като в случая спестеното количество достига до 5000 тона еквивалент на въглероден диоксид на година.

Повторна употреба на хранителни вещества от отпадъците

Създаването на център за възстановяване и повторна употреба на хранителни вещества от отпадъците, свързани с производството и консумацията на храната, ще помогне на региона да промотира модела на циклична икономика, и ще покаже решение за намаляване употребата на първични суровини и подобряване управлението на отпадъците. Резултатът е създаване на устойчив и ефективен модел, насърчаван от Европейската комисия като т.нар. кръгова икономика. Към момента цикълът на хранителни вещества в почвата, който по принцип е балансиран, е нарушен. Причината е, че за нуждите на земеделието се внасят допълнително под формата на минерални торове хранителни вещества, които са били отнети от почвата. Тази практика освен че прави аграрното производство зависимо от внос на торове, има съществена икономическа тежест в ЕС и нанася големи екологични щети.

Връщайки се към естествения цикъл на природата, възстановявайки плодородието на земеделската земя чрез възстановяване на отнетите от нея хранителни вещества, може да бъде създадена автономност на земеделската площ от гледна точка на полезни за почвата елементи, намаляване замърсяването с нитрати и фосфати. Допълнителен плюс е осигуряването на финансова стабилност на значим за икономиката сектор като земеделието. В Италия насажденията с ориз заемат над 230 хил. ха и общата продукция възлиза на около 1,5 млн. тона от оризище. Страните, които произвеждат ориз в ЕС, са Италия, Испания, Португалия, Франция, Гърция, Унгария и Румъния, според ЕК.

До 1987 г. всички сортове, отглеждани в Европа, са имали характеристиките на „японика“ – от къси до дълги изпъкнали зрънца, които се готвят лесно и лепнат. Култивирането на ориза тип „индика“ се свързва с производство на тънки и нежни зрънца, които се готвят по-трудно и не се слепват. Италия е най-големият производител и износител на ориз в Европейския съюз – страната произвежда почти 2/3 от ориза, консумиран в общността. За износ както в рамките на ЕС, така и за други страни – основно средиземноморски и източноевропейски, отива 2/3 от оризопроизводството в Страната на Ботуша.

pady rice

Нелющен ориз

Дълъг ориз с изпъкнали зрънца се изнася като „произведен в Италия“, навсякъде, където се отвори италиански ресторант, дори във Франция, Австрия и Швейцария. Тези страни внасят ориз от Страната на Ботуша от повече от един век. Зрънца с къса и средна дължина се изнасят за Обединеното кралство, Германия и също за Франция. Там този тип ориз се обработва и от него се произвеждат готови за консумация закуски. Изнася се също за Сирия, Израел и страни от Източна Европа, често се доставя и като национална или европейска хранителна помощ.

6 кг ориз на човек

brown rice

Кафяв ориз

На глава от населението в Италия се пада консумация по около 6 кг ориз годишно като това количество остава стабилно през последните около 30 години. Дори напоследък се наблюдава увеличение на потреблението на зърнената култура сред хората в южната част на страната, които обикновено са предпочитали пастата вместо ориза. Ръстът в консумацията се обяснява и с все по-разпространените полуготови варианти на ориза в търговските обекти – полусварен, дехидратиран и др.

В България също се отглежда ориз. Родният пазар се задоволява на 90% с ориз, произведен в страната ни, но имаше огромен износ и за Румъния. Прогнозните данни на Агростатистика към МЗХ сочат, че за 2015 г. у нас с ориз са били засети 10 хил. ха, а средният добив е бил 5 хил. кг/ха. Съответно прогнозното производство за 2015 г. е 50 000 тона ориз. За сравнение 5 г. по-рано производството на културата е възлизало на 57 432 тона. През последните години заради пряката зависимост на оризопроизводството от напояването производителите у нас страдат от лошото състояние, в което се намира дружеството „Напоителни системи“.

Автор: Светлана Трифоновска

https://agronovinite.com/news/wp-content/uploads/2016/04/Svetlana-Trifonovska.jpg

Споделете.

Коментирайте

Close