Стопанствата за говеда и овце са намалели с 1/4 за година

0

Млечният сектор в страната се развива на фона на продължаващ спад в животновъдната продукция в българското селско стопанство, където животновъдството формира около 30% от брутната продукция в отрасъла. Само 15 години назад то е съставлявало 52-55%. От своя страна, млечното животновъдство през последните 2013-2014 г. успява да повиши своя вътрешен дял в стойността на животновъдната продукция от 35% до 45%. Основната причина е най-вече вече добрата ценова конюнктура при млякото, се посочва в доклада “Средносрочно развитие на млечния сектор” на екип САРА към Института по аграрна икономика.

Само за една година говедовъдните стопанства са намалели с 24%, а овцевъдните с над 26%. През 2014 г. 53 659 хиляди стопанства отглеждат 552 807 броя едър рогат добитък (средно 10,3 животни, от които 45,2 хил. стопанства са с млечни крави със среден брой 6,5) и 46 792 стопанства развъждат 1 335 283 броя дребен рогат добитък (среден размер 28,5 броя). Изминаващата година се очертава като повратна за развитието на млечното говедовъдство в България. Няколко събития ни дават основание за това твърдение:

• Отпадането на системата на млечните квоти от 01.04.2015 г. постави българските говедовъди под
натиск. Въпреки че от въвеждането на квотната система през 2007 г. в България никога не са изпълнявани
предоставените квоти, те действаха задържащо на предлагането от най-големите страни производителки
като Холандия и Германия. Въпреки намалението на изкупните цени на суровото краве мляко за ЕС28 в
периода януари-септември, има увеличение на изкупеното сурово мляко в съюза с 1,5%.

За първи път се разпределя директна помощ от ЕК за подкрепа на млечните животновъдни стопанства
– говедовъдни, овцевъдни, козевъдни и биволовъдни. От подкрепа само на глава животно се преминава към две схеми – на глава и на литър мляко, което стимулира фермерите с по-производителни животни и те декларират произведеното мляко. Заявеното от представители на МЗХ намерение да не се търси продължение на периода на дерогация за прилагане на изискванията към суровото краве мляко след 2015 г. ще ускори процеса на адаптиране на млечните ферми към европейските хигиенни изисквания. Тази политика вероятно ще принуди фермерите, които не планират да инвестират в развитието на фермите си, но продължават дейността си, да се регистрират като ферми за месо или категория „Лично стопанство” (с до три животни).

Какви са перспективите пред българското говедовъдство?

Този процес вероятно ще доведе и до значимо увеличение на кравите за месо в България. Не е ясно дали предвид ситуацията на пазара на млечни продукти млекопреработвателите, ориентирани към преработка на мляко от ферми 3-та категория, ще инвестират за да отговорят на изискванията за преработка на мляко от 1-ва категория ферми или ще предпочетат да прекратят дейността си. Увеличават се количествата овче, козе, и биволско мляко, което може да се продава директно от фермите. Разрешава се доставката на сурово мляко в опаковка на производителя или в опаковка, предоставена от клиента. Облекчават се изискванията при преработката на млякото в млечни продукти във фермите.

По по-различен начин изглеждат стопанствата, ако направим разрез според категорията на фермата. Така към 1-ви Октомври 2014 г. в стопанствата I-ва категория средният брой млечни крави е бил 41, във II-ра
категория 24, а в III-та категория малко над 5. Тоест към края на 2014 г. почти половината от млечните крави се намират в стопанства отговарящи на европейските изисквания и получаващи подпомагане. С подпомагането за крави с бозаещи телета (за което прагът е само пет броя) бихме могли да обясним в
някаква степен и рязкото нарастване в последните години на кравите месно направление с над 200 % (33 184 броя) за периода от 2010 до 2014 г. Млечното стадо за периода 1998 до 2014 намалява, като след 2008 г. числеността се колебае около 300 хиляди млечни крави. Пазарните условия през изследвания период и най-вече присъединяването на България към ЕС водят до постепенно преструктуриране на стопанствата, изразяващо се, както в увеличаване на средния брой на животните, така и в излизане на част от по-малките стопанства от сектора. Стопанствата с до 2 животни – намаляват с една трета, а тези с до 9 животни с 12 %. Респективно увеличава се средният брой на животните в стопанство средният брой говеда в стопанство е 10,3; а средният брой млечни крави е 6,5. За сравнение през 2001 г. броят на животните в стопанство е бил 1,85.

Въпреки увеличената обвързана и необвързана подкрепа общият брой на млечното стадо намалява, но стопанствата с над 50 животни се увеличават като брой и за последните 3 години броят на млечните
крави отглеждани в този тип стопанства е нараснал с 25 %. Същевременно сравнително по-добрата доходност в други отрасли от земеделието, като растениевъдството стимулира фермерите да се променят дейността си. Полево проучване на ИПИ от 2013 г. сред земеделски производители показва, че една пета от
анкетираните земеделски производители са се ориентирали към зърнопроизводство от други земеделски
дейности през последните десет години. Като 77% от тези фермери преди са се занимавали с животновъдство. Проучването е проведено сред 155 земеделски производители, обработващи 1,6% от обработваемата земеделска площ.

В резултат на актуализацията на млечния модел отразяващ спада на цените на млякото очакваме намаление на кравите в млечно направление да се стабилизира около 275 хиляди , както и да нарасне броят на кравите за месо. Дуалността при фермите, произвеждащи краве мляко, все повече ще губи своето значение (предвид отпадането на дерогацията), като към края на разглеждания период преобладаващата част от млечните крави (над 200 хиляди) ще бъдат отглеждани във ферми, отговарящи на изискванията на ЕС. Тази структура на производството има и своята вътрешна логика, свързана с факта, че по-големите стопанства са ориентирани в по-голяма степен към продажба на своята продукция на преработвателите, като те имат по-голяма сила при преговорите за изкупна цена и могат да влязат в дългосрочни партньорски взаимоотношения.

Трябва да се отбележи, че този брой на млечните крави в България, дори на нива около 270-280 хил. животни, не е толкова обезпокоителен, но остава тревожно именно нивата на среден млеконадой, който в момента е на нива около 3,7-3,8 тона на глава годишно. Добивът на мляко е пряко свързан именно с генетиката и храненето на животните, а пък за това се изискват както знания, така и инвестиционни и
финансови средства.

Какви са глобалните тенденции в млечния сектор?

Ембаргото, наложено от Руската федерация, е в нова фаза с унищожаването на стоки, обект на забрана на границата. Разширени са митническите кодове в обхвата на ембаргото. Но дори и да бъде премахнато, малко вероятно е да се възстанови обема на стокообмена с ЕС от предкризисната година, тъй като руската рубла се е обезценила с 40% от началото на кризата. От европейските страни извън ЕС, Беларус се очертава като единствената страна, която значително увеличава обема на екпорта на млечни продукти (при маслото и SMP има над 30 % ръст за периода януари-октомври). През изминалата година Украйна договори квоти за износ на млечни продукти в ЕС, като част от споразумението за свободна търговия.

В същото време Украйна и Беларус са в търговски конфликт, тъй като Беларус въведе през септември 2015 г. завишени хигиенни стандарти за стоките от Украйна, а в отговор от януари 2016, Украйна въвежда доста по-високи мита за стоките с беларуски произход. В глобален аспект, 2015 година е една от рекордните години по производство на сурово мляко и млечни продукти. Увеличение на производството на сурово мляко има в ЕС-28 и САЩ. По-значимо е повишението в Австралия (над 5%), продиктувано от хубавото време,
подобрената продуктивност на крава и засиленото търсене на млечни продукти в Азия, благодарение на споразуменията за свободна търговия с Китай, Япония и Южна Корея.

Слабите покупки на Китай и руското ембарго продължават да влияят отрицателно на търсенето и подкрепят очакването за задържане на цените или много бавно възстановяване. Експортът на ЕС за периода също е нараствал въпреки по-високите тарифни ставки, поради растежа на пазара. Не е ясно обаче при едно свиване на покупките, дали европейските производители ще успеят да запазят пазарния си дял.

През 2016 г. се очаква увеличаване на произведеното мляко, поради увеличение на млечното стадо в ЕС15 с
0,4%, както и поради липсата на квоти. През 2014 г. се забелязва увеличение в броя на кравите в Ирландия (+5,6%), Холандия (+3,5%) и Великобритания (+2%). Очаква се Ирландия (която е увеличила вече
производството си с 500 хил т. ) да се превърне в двигател на растежа през 2016 г. Целта, която е поставена от ирландската държава през 2010 г. е към 2020 г. да се увеличи обемът на произведеното мляко
в сравнение с базови 2007-2009 г. с 50%. Трябва да се отбележи, че част от това увеличение вече се е случило – за 2013/2014 квотна година нарастването на произведеното мляко спрямо базовия период е 9%.

Увеличението на предаденото мляко след падането на квотите, би могло да се обясни с нуждата на фермерите от стабилен паричен поток за да се посрещнат фиксираните разходи, свързани с поддръжката на стадото, по тази причина те се стремят да произведат повече. Само при едно попродължително намаление на цените фермерите могат да променят дажбите на кравите (да намалят концентрирания фураж) или да решат да продадат или заколят някоя от тях. В новите страни членки на ЕС кризата в млечното говедовъдство оказва положително влияние върху продуктивността, тъй като фермерите се освобождават от по-ниско продуктивните си животни и увеличават количествата на продадено мляко. Закланите животни се увеличват с 10%, в сравнение с миналата година, докато количествата на изкупеното от производителите краве мляко се увеличава с 1,4% за първите седем месеца.

Европейските производители увеличават износа на сирена на пазарите на САЩ, Япония, Швейцария и Алжир, а на масла на пазарите на Саудитска Арабия и Египет. Има увеличение на производството на S.M.P., което може да бъде отдадено на увеличените мощности за преработка най-вече във Франция и Германия.

Основният фактор, който би могъл да повлияе за промяна на ситуацията в ЕС, а оттам и в България, е търсенето на международните пазари, (основно държави с нарастващо население в Азия и Африка), както и продължаващо поевтиняване на еврото спрямо долара и оттам подобряване на конкурентоспособността на млечните продукти произведени в ЕС.

Това може да се случи защото поведението на Китай все още не е определено, като Китай ще акцентира или в увеличение на собственото си производство на мляко, което ще засили търсенето на фураж или ще засили
търсенето на млечни продукти и мляко на прах чрез внос, което може да раздвижи световното търсене.

Какви тенденции се очертават в млекопреработвателната промишленост и търговията с млечни продукти?

Независимо от това, големите стопанства в България, които ще продължат да работят, неизбежно трябва
да увеличават производството си. Въпреки тенденцията за намаление на млечното стадо, очакваме слабото
увеличение на производството на краве мляко да допринесе за леко повишение на млякото, преработвано в мандрите, като това количество се стабилизира около 500 хил. тона. Трябва да се отбележи, че данните за преработеното мляко в мандрите са на отдел „Агростатистика” на МЗХ, като те помнение на повечето експерти и браншовици са занижени с около 20-25%.

Въпреки това през 2015 г. ще бъде достигнат минимум, като следствие от спада на цените и намалението на животните и ще бъдат преработени около 450 хил.тона сурово мляко. Увеличението на броя на кравите отглеждани в по-големи стопанства, би следвало да доведе до висока производителност на животно. За това има няколко фактора – на първо място по-голямата част от тези ферми са първа категория, респективно получават малко по-висока изкупна цена.

При цените на кравето мляко, 2015 г. отбеляза абсолютен минимум, като изкупните цени паднаха до около 515-520 лв/тон, като при много стопанства и региони, изкупните цени се стопиха до около 0,40 лв/литър. Трябва да се отбележи, че именно ограниченото и гъвкаво до някаква степен предлагане на сурово мляко задържаха този спад, който можеше да бъде и още по-голям. С оглед на структурата на производство в говедовъдство, един от добрите варианти за пазарно ориентераните стопанства, е да се либерализират формите на предлагане на мляко, като отпаднат всички излишни бариери пред директните продажби, което
да диверсифицира доставките и задържи предлагането на мляко към мандрите, за да се избегне силен натиск върху изкупните цени .

В страната има условия за съществуването и разпространяването на такъв род търговия, което се дължи
на навици и традиции сред населението, както и на опасения по отношение на качеството на млечните продукти продавани директно в търговските обекти. Промените в Наредба 26 (разгледани по-горе), регламентиращи този процес в рамките на квотата за директни доставки са стъпка в правилната посока.

Особеност на българският млечен сектор е големият и разпръснат брой ферми, което е свързано с по-високи транспортни разходи. Особеност е и големият процент на мляко оставащо във фермите (над половината от произведеното през 2014 и 2015 г.). Собствениците на малки ферми са принудени да се обърнат към директни продажби, за да избегнат спадащите цени и за да максимизират приходите си.

Очакваме вносът на сухи млека, както и на млечни растителни мазнини да остане на нивата от последните години, което е на нива около 30-35 хил.тона при сухото мляко и около 1517 хил. при палмовите мазнини. Вносът на концентрирано (CLM) и прясно мляко очакваме да се задържи около нивото в момента.

Решението към момента със свободния капацитет е вносът на сухо мляко, млечни суровини и заместители.
След 2006 г. имитиращите продукти заемат значителен дял от потреблението при сирена и кашкавали. Това увеличение се обяснява с все още слабата покупателна способност на населението и липсата на достатъчен контрол за спазване регулациите и правилата от фирмите. Прави впечатление, че през последните години се наблюдава устойчив спад при консумацията на бяло саламурено сирене, което по-скоро скоро говори за изместването на доставките от официалните канали за продажба към доставките от фермите. Това е и един от най-масово използвани продукти от страна на стопанствата, за да достигнат до крайните потребители. От своя страна, преработвателите изнасят значителна част от саламурените сирена извън граница, намалението на което обяснява потреблението на саламурени сирена в търговската мрежа.

Вносът на млечни продукти следва тенденциите при консумация на млечни продукти от населението. Очакваме увеличение на вноса на сирена от типа на кашкавала, което може да бъде обяснено с промяна на потребителските предпочитания. По-ниските цени заради увеличеното предлагане на пазара на ЕС намаляват разликата между цените на вносните сирена и българските кашкавали, което води до промени в предпочитанията, респективно потреблението. Друга тенденция, която прави впечатление, е увеличеното потребление на вносни масла. Влияние за тази ситуация вероятно имат и две изследвания за качеството на маслата българско производство на Асоциация активни потребители, проведени през 2014 и 2015 години, и отразени широко в медиите. Според тях в някой от изследваните марки български масла има значително съдържание на примеси, като немлечни мазнини и увеличено съдържание на вода.

Споделете.

Коментирайте

Close