Агроновините Новини за земеделие и храни
До 70 лева на декар достига печалбата от декар рапица, показват прогнозите на земеделските производители. Собствениците на земи получават около 20-30 лв. годишна рента от декар. Маслодайната култура все още е най-доходоносната, в сравнение с пшеницата и слънчогледа, при които печалбите са с около 10 на сто по-ниски.
„Това е финансово най-изгодната култура у нас. Разходите на декар са около 80 лв. Още 20-25 лв. е рентата. А добивът е средно 250 кг на декар”, казва доц. Радка Иванова от Аграрния университет в Пловдив.
По думите й, съдържанието на мазнини в рапицата е колкото в слънчогледа – 45-52%. Рапицата се използва основно за производството на биодизел. Остава и рапичен шрот за фураж на животните. По-голямата част от рапицата сега изнасяме в чужбина. Добиваното масло, въпреки странния си вкус, може да се използва за готвене и е здравословно – то е от олеинов тип и затова има силно антиоксидантно действие. От 100 кг рапица се извличат около 50 литра масло.
Биомасата, която е около 150-200 кг от декар, може да се балира или да се използва за производство на енергия.
В Аграрния университет в Пловдив доказали, че рапицата може да извлече тежките метали от почвата. Експериментите край Асеновградско шосе показали, че ожънатата култура съдържа много кадмий, олово и цинк, които са били извлечени от почвата.
В момента на световните борси цената на раципата е 800-860 лв. за тон. Заради лошата реколта миналата година цените достигнаха 960 лв./т. През 2013 г. не е ясно какви ще са добивите, тъй като на много места в страната посевите пострадаха заради сущата през есента. Заради топлото време рапицата се разви по-рано.
Пострадалите площи с раципа в област Шумен са 12 000 от общо засети близо 60 000 декара. 50-60% от посевите в Хасковско са измръзнали. Във Враца две трети от масивите с рапица бяха застрашени от унищожение. Много добро е състоянието на посевите с рапица в Силистра, Сливен, Русе и Павликени.
Само за една година площите с рапица са намалели драстично. По данни на аграрното министерство, през есента на 2012 г. са засети 1 777 000 дка, което е с 29,5% по-малко от предходната година.
Въпреки това, според прогнозите на Европейската комисия, новата реколта от рапица ще е по-висока с 6,3%. Общите добиви за 2013 година се оценяват на 20,5 млн. тона. Основната причина за предвиждания ръст е увеличението на обработваемите площи в някои европейски страни като Полша и Германия.
Експертите от ЕК оценяват новата реколта от рапица на 20,5 млн. тона, което е с 1,2 млн. тона или 6,3% повече в сравнение с предходната година. Подобна реколта в Европейския съюз е имало през 2010 година.
За Германия очакваният ръст в производството дори ще е двойно по-голям, отколкото на целия Европейски съюз. Новата реколта във федералната република се оценява на 5,4 млн. тона, което е увеличение с 13% или 0,6 млн. тона.
Един от най-големите вносители на маслодайни култури в света Китай има намерение да разшири броя на страните, от които купува рапица и да включи сред тях някои страни от Черноморския басейн като Украйна и Русия. Ако това стане, китайският внос може да се увеличи от 2,9 млн.тона (2012 г.) на 4 млн. тона. След тригодишна забрана китайското правителство разреши вноса на тази маслодайна култура от Австралия.
У нас фермерите също очакват добри приходи от тазгодишната реколта. 431 млн. евро приход от продажбите очакват фермерите във Варненско. Тази година в областта са засети 88 000 декара с маслодайната култура.
Тази зима, от измръзване, фермерите са загубили около 17 000 декара рапица. Засегнатите производители са подали заявления за компенсация в Областната дирекция за земеделие.
През последните години площите с рапица у нас са се увеличили двойно, показват данните на во. Засетите площи през 2009 г. са били 1,122 млн. декара, а през 2011 г. – 2,387 млн. дка. Тази година обаче посевите са с 29,5% по-малко – 1 777 000 дка.
Очакваните изкупни цени в Европа са около 500 евро за тон, у нас ще варират около 800-900 лева.
Масовото отглеждане на рапицата в България идва след приемането на протокола от Киото през 2005 г. за намаляване на вредните емисии на газове. През 2009 г. обаче фермерите взеха за последно отпусканите 9 лева за декар пшеница, царевица или рапица, предназначени за биогориво. Сега те получават само национални преки плащания на единица площ, които варират около 10 лева на декар.
