Идеята за данък върху земеделската земя е глупава, тъй като става дума за ресурсен данък, какъвто в Европа няма. Тези, които имат този мерак, да прочетат някоя книжка по публични финанси. Така доц. д-р Огнян Боюклиев, икономист от БАН, коментира пред БНР предложението на кмета на Пазарджик Тодор Попов държавата да овласти общините да въвеждат данък върху земеделските земи.

Идеята на градоначалника е налогът да бъде един лев на декар, като по този начин се генерира ресурс за подпомагане на общините: „Земеделските земи в България повече от 90 процента са частни. Това е собственост, която генерира приход. Със земята вече се изкарват пари и то добри пари и затова тези хора трябва да дължат нещо. Дайте възможност на нас, общините и местните общности, ние да имаме възможност да въвеждаме такъв данък“, призова кметът на Пазарджик Тодор Попов.
Доц. Буюклиев е на притовоположната позиция: „Защо ще взима на бабата и на дядото 1 левче, че имат 10 дка земя, които е дал под аренда и той им иска данък. Откъде накъде? И тези 10 лева – каква работа ще свършат? За да вземеш данък, трябва да уведомиш този човек. Пощенските разходи ще са повече“, коментира икономистът. Само една държава в ЕС има данък върху земеделската земя – Нидерландия, но чрез него тя регулира земеползването, допълни той.
Идеята за данък върху земята се лансира циклично, като преди шест години тя отново бе поставена на дневен ред. По данни от статистиката, обработваемата земя у нас е около 54 млн. дка, раздробена на 25 млн. парчета. Собствениците им са близо 3,5 млн. души, които няма как да бъдат открити без кадастрални планове, заяви още тогава доц. д-р Боюклиев. Според изчисленията му на база пазарната цена на нивите и други коефициенти, приходите в хазната от данък върху земята не биха надхвърлили 200 млн. лева. Съмнителна би била и събираемостта на данъка върху земята.
Агроновините Новини за земеделие и храни
