Мед от елда и истински ръжен хляб приготвят в биофермата на Лайма в Тилтай

Тежък, тъмнокафяв и с много силен аромат е хлябът от ръж, отгледана в биофермата на Лайма Камайтиене край село Тилтай в Литва. Амбициозната литовка прави и мед от елда, който освен, че е ароматен и много вкусен, се препоръчва при проблеми със стомаха, анемия, атеросклероза и сърдечни проблеми. Медът нормализира хемоглобина и кръвното налягане. Във фермата Лайма отглежда още пшеница, тритикале, грах.

Тъй като производството във фермата е изцяло органично, добивите от елда не са високи – едва 2 тона от хектар. Лайма обаче и за миг не помисля да премине към конвенционално производство.

Дамата решила да създаде фермата през 2006 г. и заема площ от 800 хектара. В нея работят трима души. Насажденията се третират само с естествени, органични торове. Например синапът освен че наторява културите, ги предпазва от вредители и неприятели.

За биофермата Лайма е получила финансиране от ЕС

За да направи фермата си конкурентна и професионална, Лайма инвестира в агротехнологии и машини. Това й помага да работи по-ефективно, по-бързо и на по-ниска цена. Тя получава финансово подпомагане по Програмата за развитие на селските райони в Литва (2007-2013). Субсидията, която получава ежегодно от ЕС, е 115 евро на хектар.

В близките й планове е така да реорганизира територията на фермата, че тя да е по-близо до производствените складове, да се намали шумът и запрашаването.

Фермата на Лайма е край китното селце Тилтай, което е етнографско, а през 1971 г. е обявено за архитектурен резерват.

Тилтай съществува от 1777 г. когато е имало 7 къщи и 50 жители. Името на селището означава Селото с мостовете.

През селото минава речният приток Меркис, чиято вода е ледено студена, но не замръзва дори в най-тежките зими.

Легендата разказва, че няколко души от Ула, Катра и Пелесос получили парче борово дърво, за да построят къща. Те обаче засадили боровете, започнали да добиват мед, да отглеждат гъби и чак тогава направили къщи край гората.

Построили хамбари , конюшни и обори. Декорирали кепенците на прозорците с изразяни лилии и лалета. Майстори дърводелци построили мостовете, които дали името на новото село.

Оттогава датира традицията къщите да се строят една срещу друга, така че прозорците на едната да гледат в прозорците на другата. Това символизира колко сме задружни, разказват Вайва Дникай и съпругът й Римас Клейнотас.

В началото на ХХ век селото наброявало 46 къщи, имало и мелница, дъскорезница, тепавица, цех за обработка на вълна, багрилна фабрика, пекарна. Състоянието на селото се влошило по време на Втората световна война. Наложило се цялото население да се евакуира и да отиде на безопасно място. Хората се укрили в окопи в гората, които са запазени и до днес. Руската армия опустошила стопанствата, конете, събраната реколта.

През 1920-1939 г. районът е окупиран от Полша, после страда от набезите на немците.

Разпятие пази от беди село Тилтай

През лятото на 1944 г. германските войски прогонват местното население с обвинението, че поддържа връзки с партизаните и ги снабдява с храна.  Тогава един от местните хора – Кайрис, издига разпятие в центъра на селото, което да защитава селото. На него е написано: „Исусе, спаси народа“ и хората вярват, че е помогнало на селото да оцелее.

След обявяването на независимостта на Литва, животът в Тилтай се възражда, а хората се заемат със земеделие и дърводобив. Днес в селото има библиотека, културен център, фолклорен ансамбъл.

Тъкмо с песни и в народни носии ни посрещат Вайва Дникай и Римас Клейнотас. Техните съседи – над 80-годишните Пранас и Мария Лебедникай, и до сега се занимават с пчеларство.

Домашната водка „наменуке“ е 60 градуса

В къщата им, която е запазила автентичния си вид и дори дървените си ключалки още от ХХ век, има центрофуга за мед, а кошерите са на двора. Пранас дори приготвя домашна водка от жито, която местните хора наричат „наменуке“. Оцветяват я с билки, така че да добие характерният златист цвят. Напитката е доста силна, а градусът й е около 60.