Агроновините Новини за земеделие и храни
Заварихме голямо изоставане при Програмата за развитие на селските райони, но тя започна да функционира в интерес на малките и средни стопанства, както и на местните инициативни групи, а не да обслужва само олигархични кръгове. Оставям прозрачно работещо министерство и завършени ефективни промени в ръководствата на структурите на МЗХГ, казва в интервю за БТА министърът на земеделието, храните и горите в служебното правителство проф. д-р Христо Бозуков.
– Г-н министър, заварихте „лежерно безхаберие“ във всички структури на системата /това е ваша оценка/. Какво се промени след двата Ви мандата като служебен министър на земеделието, храните и горите? Какво ще оставите на наследника си от евентуалния редовен кабинет?
Оптимист съм, че моят наследник няма да завари „лежерно безхаберие“. Помните, че в началото на първия мандат очертах основните цели на екипа ми: нормалното функциониране на сектора и връщане доверието на земеделците и гражданите към институцията и всички структури на системата. Да не забравяме, че през май започнахме мандат с перспектива от 2 месеца. Смятам, че е редно човек да поставя пред себе си цели, които са постижими и съобразени със сроковете, в които трябва да бъдат изпълнени.
ПРСР заработи в интерес на малките и средни ферми, а не само на олигархичните кръгове
Питате какво се промени. Министерството беше отворено за диалог със земеделските стопани. Показахме, че няма нищо страшно да се работи прозрачно. Програмата за развитие на селските райони започна да функционира в интерес на малките и средни стопанства, както и на местните инициативни групи, а не да обслужва само олигархични кръгове. Системата заработи за българското земеделие и за стопаните. На моя наследник ще оставя и завършени ефективни промени в ръководствата на структурите.
– Докъде точно стигнахте с обещаните реформи?
Започнахме реформи в няколко направления. Те не бяха свързани с това да обърнем структурите, както се казва, с хастара нагоре, а бяха насочени да започне колелото да се върти и машината да работи на пълни обороти.
Знаете, заварихме голямо изоставане при Програмата за развитие на селските райони. В Държавен фонд „Земеделие“ /ДФЗ/ беше установено проточване на разглеждането на подадените заявления по процедурите при някои от случаите с 3 години. Такава беше ситуацията при 2166 проекта за близо половин милиард лева. Предназначението на тези средства е да достигнат до стопаните, да спомогнат за тяхното развитие, за тяхната конкурентоспособност, а се оказва, че те седят на нечие бюро и чакат – 1, 2, 3 години.
Изоставането по ПРСР беше в някои случаи цели три години
Ако този половин милиард лева беше достигнал до стопаните навреме, ползите щяха да са много, не само за земеделците, а и за българското земеделие като цяло, за българската икономика, и най-важното – за българския потребител. Ние сме аграрна страна с традиции, а ядем вносни земеделски стоки, защото не спомагаме своевременно да осигурим финансовия ресурс, предназначен за разгръщането на потенциала на сектора.
Другото направление, по което работихме усилено, бе анализ на нормативната база. Установихме доста несъответствия, затова разработихме редица наредби, подготвихме и проекти на закони, които се надявам да бъдат разгледани от Народното събрание и да допринесат за правилното функциониране на отрасъла. Защото, за да е подредена една къщичка, е нужно не само законите да се спазват, а те да са изработени по начин, който не допуска двусмислия, противоречия и нещата да са регламентирани с необходимия правилен подход.
– И все пак проработиха ли по-прозрачно ДФЗ, БАБХ, Агенцията по горите, държавните горски предприятия, ловните стопанства, като за последните, например, бяха изнесени повече от смущаващи разкрития. Не на последно място в този списък на институции са и „Напоителни системи“ ЕАД. Върнахте ли си контрола там?
Краткият отговор на този въпрос е „да“. Прозрачност не само в тези структури, а в цялата система, както вече споменах, беше основният приоритет на нашия екип. Смятам, че го постигнахме, но моето мнение не е толкова важно. Обратната връзка, която получавам от гражданите, ми дава тази увереност, че сме успели в това отношение.
Започна надграждане на информационната система ВетИс, в отговор на борбата с виртуалните животни
Ще изброя само няколко неща от направеното в това отношение – в ДФЗ заработиха т. нар. горещи телефони, всички плащания към стопаните се публикуват на страницата на Разплащателната агенция, дори преди да са влезли по сметките на бенефициерите, цялата информация е публична.
В БАБХ започна надграждането на информационната система ВетИс, в отговор на борбата с т. нар. виртуални животни. Освен това се разглеждат възможностите за осъществяването на възложените на външен, изпълнител дейности от самата Агенция, като например договорът за „златния гьол“.
В Изпълнителната агенция по горите бяха предприети стъпки по разгръщане дигитализацията и публичността на дейностите в горския сектор с цел засилен контрол по опазване на горските територии в страната и извършваните дейности по добив, транспортиране, преработване и съхранение на дървесина. Същото се отнася и за държавните предприятия по Закона за горите.
„Напоителни системи“ ЕАД се оказаха структурата, която ни изправи пред най-много препъникамъни, защото явно в последните години беше работила не като ЕАД, а като ЕТ. Така и не разбрах какъв ефект търсеше бившият директор на дружеството с непрекъснатите действия за спиране на регистърното производство по вписване на новия Съвет на директорите на „Напоителни системи“ ЕАД и съответно това на изпълнителния директор.
„Напоителни системи“ ЕАД се оказаха структурата, която ни изправи пред най-много препъникамъни
Това водеше единствено към загуби за държавата в особено големи размери, но явно на някои хора им е трудно да се разделят с властта, а в случая се оказа, че е била еднолична. Аз не съм тесногръд и злопаметен, не мисля да правя анализ какво и защо, важното е, че дружеството също започна да работи по предназначение, макар да е изправено пред доста предизвикателства, предвид състоянието му.
– Когато встъпихте в длъжност казахте, че сте заварили малко над 50 процента усвояване на средствата по Програмата за развитие на селските райони /ПРСР/, с около 2000 залежали проекта, отреждащо ни място на опашката. Придвижихме ли се малко по-напред и с кои мерки конкретно?
Придвижихме се немалко напред, бих казал направихме голяма крачка. Вече споменах за промяната на работа в ДФЗ. По справка на Разплащателната агенция от началото на мандата до момента по Програмата за развитие на селските райони 2014-2020 г. са сключени 576 договора, като предоставената безвъзмездна финансова помощ по тях е в размер на над 109 млн. лева. ДФ „Земеделие“ прави всичко възможно до края на годината да завърши обработката на всички подадени проектни предложения, имам уверението, че целият процес трябва да приключи през януари.
Общо с над 120 млн. лева увеличихме бюджетите на няколко мерки по ПРСР
Общо с над 120 млн. лева увеличихме бюджетите на няколко мерки по програмата, като това стана възможно чрез преразпределение на неусвоен финансов ресурс. Отворихме няколко важни за сектора приема за инвестиции в преработка и маркетинг на селскостопански продукти, стартова помощ за млади земеделски стопани, за малки стопанства и други.
Към 1 декември 2021 г. разплатените средства по ПРСР 2014-2020 са 1,87 млрд. евро, а общо договорените са 2,35 млрд. евро. На 19 ноември от страна на ЕК бе одобрено най-голямото изменение в Програмата, с което се прибавят към текущите 2,9 млрд. евро нови 900 милиона евро, като общият бюджет на цялата програма се увеличава до 3,8 млрд. евро, които вече са на разположение на бенефициентите. Ако трябва в проценти да изчислим промяната в усвояването – само за шест месеца при разплатените средства има ръст от 7 процента. Ако се работи със същия темп, който наложихме, очаквам програмата да приключи с успешни показатели.
– Докъде стигнахме с Българския стратегически план по Общата селскостопанска политика /ОСП/? Ще спазим ли срока до края на годината? Имате ли обратна връзка със сектора и за какво най-много настояват те?
Срокът ще бъде спазен. Тук е мястото да уточня, че в началото на първия мандат Стратегическият план за новата Обща селскостопанска политика беше застрашен от неодобрение от Европейската комисия, поради лошото му качество и множество проблеми при изготвянето. Към днешна дата това вече е преодоляно, той е във финален етап на подготовка и до края на годината ще бъде изцяло готов. Обратната връзка със сектора беше постоянна, не е прекъсвала през последните вече почти седем месеца на мандата на служебното правителство.
Тази седмица проведохме първата среща и със социалните ни партньори като фокус на разговорите беше социалната условност, механизъм в новата Обща селскостопанска политика. Тя ще даде възможност за гарантиране условията на труд, намаляването отлива на работници в сектора и изтичането на кадри в чужбина. Проблемът с работната ръка е много остър в земеделието, има стопанства, които спират работа именно заради това. Държавите членки сами ще определят срока за въвеждането на социалната условност, като най-късно трябва да стане до 2025 г.
Проблемът с работната ръка е много остър в земеделието
Другата седмица, на 9 декември, започват поредица от Тематични работни групи със заинтересованите страни за финално обсъждане на проекта на Националния стратегически план, след което сме предвидили той да бъде изпратен и към Народното събрание.
Вие знаете, че това е документът, на основата на който в периода 2023-2027 г. България ще прилага ОСП на ЕС. Затова не бива да бъдат допускани компромиси с него. Той се изготвя в съответствие с проекта на Регламент за стратегическите планове и с неговото съдържание се прилагат на практика инструментите на ОСП – директни плащания, развитие на селските райони и секторни интервенции.
Стопаните, съвсем очаквано, настояват най-много за увеличение на средствата за подпомагане.
– Ключовата тема, по която имаше съгласие между четирите партии, участващи в преговорите за съставяне на коалиционно правителство, инициирани от „Продължаваме промяната“, беше фокусът върху българското производство и подкрепата за малките и средните производители, особено в чувствителни сектори като животновъдство, производство на плодове и зеленчуци и пчеларство. Смятате ли, че именно това са най-чувствителните теми в сектора и оптимист ли сте за постигане на споразумение за тях?
Това, което проследих от публичните консултации за съставяне на правителство в сектор „Земеделие“, ми звучеше доста познато. Защото голяма част от представените бъдещи приоритети реално в момента са част от политиката на Министерството на земеделието, храните и горите, която ние с моя екип провеждаме. Друга част пък са включени в проекта на Стратегически план. Затова на този въпрос бих отговорил така, без да влизам в излишни детайли: Надявам се, че бъдещото правителство ще продължи работата по вече започнатото от нас, така че облагодетелствани от това да бъдат българските земеделски стопани.
– А ще се съгласите ли с констатацията, която съпредседателят на „Продължаваме промяната“ Кирил Петков направи по време на преговорите, че заради многото корупция в сектора, агроминистерството трябва да е основен фокус на антикорупционната агенция и че трябва да бъдат изгонени „политическите инвеститори“ в земеделието?
Механизмите за контрол са вече изградени, те съществуват и винаги са били налични. Усилията трябва да са насочени към това тези механизми просто да работят. Смути ме твърдението, че земеделието е капсулирано и никой няма информация. Нямам обяснение защо господин Петков не е запознат, че заместник-министрите на финансите, икономиката, околната среда и водите, труда и социалната политика, както и на регионалното развитие и благоустройството са част от Управителния съвет на ДФ „Земеделие“. Знаете, че органът на управление на фонда е именно неговият Управителен съвет. Освен това бюджетите, разходите, годишните отчети и т.н. се приемат и утвърждават от Министерския съвет.
