Агроновините Новини за земеделие и храни
Министерството на земеделието временно е спряло кандидатстване за 390 млн. лв. средства от ЕС, заради риск от източване през корупционни схеми, а Агенцията по храните е облагодетелствала голяма фирма за птиче месо и яйца, казва земеделският министър Христо Бозуков в интервю за Mediapool*.
Г-н Бозуков, изненадващо във вашия мандат след намеса на Брюксел временно бе спряно кандидатстване за 390 млн. лв. средства от ЕС. Парите са от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР 2014-2020) и са насочени за модернизиране на фирми от хранителния сектор. С какво не бе съгласен ЕК, кой допусна грешките?
Знаете приказката, че пътят към ада е осеян с добри намерения. И тъй като ние решихме да се съобразим с някои искания на земеделските производители относно правилата, по които да се кандидатства за споменатите средства, оттам възникнаха тези проблеми. ЕК не се съгласи с някои от заложените условия за кандидатстване и ги върна за преработка.
С какво конкретно ЕК не се съгласи и защо?
Става въпрос за подмярка 4.2 “Инвестиции в преработка, маркетинг на селскостопански продукти“ от ПРСР. Стартирането на приема започна през август след редица обсъждания с бранша. Част от производителите поставиха искането да бъде включено допълнение към условията за кандидатстване.
Така бе заложено, че с проекти могат да кандидатстват и предприятия за преработка на селскостопански продукти, в които е извършвана дейност най-малко 36 месеца към датата на кандидатстване. В предишни приеми по програмата се изискваше от самия кандидат, от самата фирма, искаща еврофинансиране да има поне 3-годишна история в преработката на храни, т.е. да не е новопоявила се.
Ще дам пример, за да се ориентирате. Например някой производител купува консервна фабрика, която при предходните ѝ собственици е извършвала дейност, например 10 години, а при новите собственици все още няма 3 години дейност и съответно не може да кандидатства за европарите.
Затова през лятото браншът настоя и експертите дописаха условието или фирмата на кандидата да има поне 3 годишна история в сектора или самото предприятие, което ще се модернизира да е повече от 3 години без значение дали те са изцяло при настоящия му собственик или и при предходни. Брюксел обаче възрази срещу това условие и видя в него възможност за източване на евросредства.
Вероятно според ЕК с такова условие се поражда риск да се препродават фабрики с многогодишна история и европари да се усвояват от предприемачи, за които не е ясно дали имат опита да управляват подобен бизнес и въобще дали ще останат в него?
Да, явно тревогите са да се избегнат потенциални корупционни схеми – фиктивно образуване на фирми и след това вземаш парите и бягаш, както се казва. Другата забележка на ЕК бе, че няма изискване за проследвяване дали за европарите не кандидатстват свързани фирми, така че съответно техни общи собственици да получат повече евросредства. След като тези условия са изпратени на ЕК за съгласуване тя прави тези забележки.
В резултат на това ние спряхме кандидатстването, за да бъдат направени съответните промени и отново на 14 октомври пуснахме приема за усвояване на тези 390 млн. лв., което ще продължи до 25 февруари догодина. Така че парите веча са пуснати, а пробойните запушени.
ПРСР е най-голямата европрограма, която се прилага в България, с бюджет над 2.3 млрд. евро. Проверка към края на септември, от когато са последните публични данни, показва, че по нея са изплатени 62% от евросредствата. Притеснява ли ви този процент, има ли риск да се загубят пари по програмата?
Действително, към края на септември са разплатени малко над 63% от наличните публични средства. Т.нар. “загуба“ (или “автоматичното отчисление) на евросредства се следи обаче от Европейската комисия чрез правилото “N+3” на годишна база, не спрямо общо изплатените средства. Т.е. в рамките на всяка календарна година България трябва да изплати конкретен бюджет от програмата и ако това не се направи до 31 декември, парите, които не са изплатени директно се губят. По това правило, рискът от автоматична загуба на средства към края на 2021 г. е минимален, тъй като на годишна база остава да бъдат разплатени още 31 млн. евро.
Статистиката показва, че фонд “Земеделие” разплаща усреднено по 20-25 млн. евро на месец, като до края на годината остават три месеца, считано от 1 октомври 2021 г. Така че по подадени прогнозни плащания от колегите от фонд “Земеделие” има вероятност дори за надплащане на необходимите годишни суми за 2021 г.
Посочете точни дати – докога ще могат да се договарят проекти по ПРСР (2014-2020) и докога ще могат да се разплащат реализираните инвестиции по нея?
Европейското законодателство е категорично единствено по втората част от зададения въпрос. Заради пандемията бе въведен т. нар “преходен регламент“, който удължи с две календарни години срока за разплащане на средствата. Така, крайният срок за допустимост на разплащанията се удължава от 31.12.2023 г. до 31.12.2025 г.
По отношение на договарянето на средствата, държавите членки имат по-голяма гъвкавост и най-общо казано следва да бъде извършено така, че самото разплащане да бъде възможно преди 31.12.2025 г. – тъй като разходи, извършени след тази дата по ПРСР, биха останали за сметка на съответната държава членка.
Вероятно срокът за договаряне на проекти ще е до 31 декември 2022 г., които след това ще могат да се субсидират както вече казах до 31 декември 2025 г.
Колко пари разплатихте на фермерите по европрограмите във вашите засега два мандата?
От май, когато влезе в управление служебното правителство, до момента изплатихме общо 533.57 млн. лв. От тях 210.02 млн. лв. са по проекти от Програмата за развитие на селските райони. По схемите и мерките на директните плащания (субсидии за обработване на земя – б.а.) са преведени 189.77 млн. лв., по т.нар. пазарни мерки са разплатени 46.19 млн. лв. И още – под формата на държавни помощи и национални плащания са преведени 69.7 млн. лв, разплатени са и 11.89 млн. лв. по Програмата за морско дело и рибарство.
По ПРСР договорихме близо 451 проекта с одобрена финансова помощ от над 89 млн. лв. Смятам, че всяка една финансова помощ трябва да бъде навременна, за да има ефект от нея и в тази връзка фонд “Земеделие” публикува график с предстоящите плащания за Кампания 2021 г. до края на декември. До края на годината, по схемите за директни плащания са предвидени плащания за общо 865 млн. лева.
От Плана за възстановяване и развитие отпадна големият проект, разработен от правителството на ГЕРБ, за около 840 млн. лв. за възстановяване на напояването в България. Част от фермерите негодуваха, защо се стигна дотук?
ЕК изрази силни опасения, че проектът за хидромелиорациите, който вие визирате, може да повлияе негативно върху околната среда и състоянието на водите. Комисията показа резерви и по отношение на наличния капацитет на държавното дружество “Напоителни системи” АД и на неговата способност да се справи в рамките на предвидения 4-годишен срок с реализацията на толкова значим проект, с голям брой разнородни дейности, които ще бъдат възлагани чрез процедури по обществени поръчки.
Възраженията на ЕК по проекта за напояване създаваха реален риск за отлагане на одобрението на целия план на България за възстановяване и устойчивост. Нарушава се директивата за водите, тъй като този проект щеше да доведе да се изразходва с 200% повече вода, вместо да се щади ресурса. Част от каналите за модернизация газеха НАТУРА зони, нямаше цялостна Оценка за въздействие на околната среда на проекта и т.н.
И искам и друго да ви кажа – анализите показват, че за да бъдат възстановени “Напоителни системи” и да се оборудват с техника, са необходими 2 млрд. лв., така че залаганите 840 млн. лв. по предходната версия на плана са крайно недостатъчни.
През 2017 г., когато отново бях служебен министър на земеделието, смених директора на “Напоителни системи” и назначих сегашния г-жа Снежина Динева, която уволних тази пролет. Сега заварих предприятието в същото лошо, а дори и по-лошо състояние, мисля, че след 5 години състоянието на фирмата ще бъде в същото лошо състояние, ако държавата не вземе мерки, вместо да разчитаме на План за възстановяване.
Какви мерки са необходими?
Първата мярка, която предприехме, е да изплатим задълженията на дружеството към НАП. Това го направихме, защото “Напоителни системи” кандидатсва по ПРСР за възстановяване на част от съоръженията си на стойност 107 млн. лв. С тези средства ще бъдат рехабилитирани 24 обекта, така че реализираме първата крачка към модернизацията.
Ако не бяхме изплатили задълженията, фирмата не можеше да участва по европрограмата. Друг лимитиращ фактор бе, че за този проект фирмата трябваше да има осигурено съфинансиране от 40 млн. лв., а задълженията на дружеството към различни контрагенти бяха 27 млн. лв. Ние успяхме да осигурим тези средства, за да може да се реализира европроекта по ПРСР.
Възстановяването на напоителните и отводнителни съоръжения продължава да е във фокуса на вниманието ни. Министерството инициира обсъждания относно възможността за осигуряване на заемни средства от Механизма за възстановяване и устойчивост за осъществяване на предвидените дейности.
След вземане на политическо решение за това дали България ще ползва такъв вид финансиране, Министерство на земеделието ще има готовност да предложи за добавяне в националния план на проектно предложение за рехабилитация на хидромелиоративната инфраструктура, която да се реализира със заемни средства по Плана за възстановяване, а не с грантове. В момента обявяваме обществена поръчка за избор на фирма, която да изготви анализ кои са най-належащите обекти за модернизиране.
Какво се случва в Българската агенция по храните? Сменихте вече двама директори, защо?
В Агенцията по храните ситуацията е доста сложна. Там има доста неща за проверка. В момента тече одит, който показва, че много от задълженията на агенцията са аутсорсвани при положение, че самата агенция е можела да ги извършва.
Какви са тези дейности, лабораторни изследвания?
Част от тях са лабораторни изследвания, където много милиони са раздавани, макар че агенцията има лаборатории и може да прави тези анализи. Но говоря и за екарисажите (предприятията за изгаряне на животински отпадъци в Шумен и във Варна – б.а.), с които договорът е развален и са заменени с мобилните инсинератори. Говоря и за гьола за дезинфекция на Капитан Андреево.
Споменахте, че тече одит в агенцията. Какво още се установява?
Установява се, че когато ведомството е ръководено от д-р Паскал Желязков, когото смених, поемайки министерството, има спорни данни, които също ще бъдат дадени на прокуратурата. Директно ще ви кажа – въздействие в полза на една много известна фирма за производство на пилешко месо и яйца.
Кажете в каква посока е това въздействие?
Въздействие, с което се ограничава вносът на яйца и месо под претекст, че има салмонела и по този начин се дава възможност на фирмата да си продава стоката в България.
*Публикуваме интервюто на Драгоммир Николов със земеделския министър проф. Христо Бозуков за агенция Mediapool със съкращения. Заглавието е на редакцията.
