Агроновините Новини за земеделие и храни
КТ „Подкрепа“ поиска електронни трудови книжки за работниците в земеделието и премахване на еднодневните трудови договори от българското законодателство.
В електронната трудова книжка да се отчита всеки отработен час и по този начин работникът да има възможност за натрупване на трудов стаж, поиска Национална федерация „Земеделие и горско стопанство“ (НФЗГС) на КТ „Подкрепа“. „Това е по-правилният и честен подход за всички работещи в отрасъла. В България Кодексът на труда дава широки възможности за сключване на трудови договори, включително и за временна работа, които да отразят интересите на работниците и те да се почувстват защитени и ценени.
Нашите сънародници, които работят в земеделския сектор във Франция, имат осигурителен номер в Земеделската осигурителна каса и всеки отработен час се натрупва. Това създава предпоставка за пълни осигурителни права, включително и отиване на борса при по-малко отработени от 12 месеца, каквато е практиката при нас и е напълно неподходяща за дейностите със сезонен характер в отрасъла. Време е недоносчето „еднодневен трудов договор без трудов стаж да бъде премахнато от българското законодателство“, коментира лидерът на синдиката Анелия Иванова.
НФЗГС излезе с официална позиция до парламентарно представените партии „Прдължаваме промяната“, ИТН, Коалиция „БСП за България“ и Обединение „Демократична България“, в която предлага и създаването на дигитална земеделска платформа, в която да се провежда мониторинг на заетостта и нуждите от работна ръка в България. Създаването на тази дигитална платформа ще допринесе за изсветляване на заетостта в отрасъла, което ще го направи по-атрактивен за потенциалните заети в него. Важно е да се отбележи, че създаването на подобни платформи е стартирало в няколко държави членки на ЕС, като във Франция, една от страните с най-активна земеделска политика, подобна платформа е факт и работи, заяви Анелия Иванова.
Земеделският отрасъл в България подсигурява постоянна и сезонна заетост на около 1,4 млн. души. Отрасълът зависи в огромна степен от изплащане на субсидии в рамките на Общата селскостопанска политика на Европейския съюз. „Въпросът е тези милиарди левове как бяха усвоявани във времето, кой получава това финансиране и гарантира ли то добавяне на доходите на земеделските стопани, каквато е основната цел на ОСП, или създава един процент много богати фермери и 99% оцеляващи на предела да се откажат от тази дейност.
Факт е, че има проблем с финансирането на секторите, създаващи заетост – животновъдство, производство на плодове и зеленчуци, черупкови и етерично-маслени култури и тютюн. Тази липса на финансиране води след себе си ниско заплащане на труда и непълна заетост, което генерира по–ниски размери на обезщетенията и пенсиите“, коментира Анелия Иванова.
Това, според нея, неминуемо се отразява на стандарта на живот на тези лица и на техните семейства. Непълната заетост създава и несигурност в хората, които полагат труд в този изключително важен и жизнено необходим за населението отрасъл на икономиката.
Статистиката показва, че все повече средни ферми стават малки, а малките изчезват, а причина за това е липсата на качествена и квалифицирана работна ръка. Българите масово предпочитат да работят в земеделието на старите страни членки на ЕС, където доходите са по-високи, имат добри условия на труд и могат да получат сигурност на работното място, предвид добре организираната социално-осигурителна система.
