ВИЗИТКА 

Доц. д-р Огнян Боюклиев е завършил икономика на природоползването в Лесотехническата академия в Санкт Петербург. Специализирал е в Япония и Франция. Работил е в Института по икономика на селското стопанство. Бил е експерт към Комисията по земеделие на Народното събрание, съветник и член на работни групи в няколко парламента. Работи в Института за икономически изследвания при БАН. Национален експерт по Програма за развитие на селските райони – ЛИДЕР, и преподавател по програмите за обучение по ПРСР. Научните му интереси са в областта на аграрната политика, развитието на селските райони, селската икономика, трансграничното сътрудничество, организацията на пазарите на земеделски и хранителни стоки, икономическо моделиране на доходността на пазарните производствени структури и параметри за определяне насоките на аграрната политика.

– Доц. Боюклиев, преди дни по време на Ваша публична лекция в Института за икономически изследвания към БАН съобщихте, че аграрната реформа е най- скъпо струващата реформа у нас, а и в сравнение с другите бивши социалистически страни. Визирахте и конкретна огромна сума, в долари. Бихте ли пояснили за нашите читатели? 

Да, съобщих за изхарчени 400 млн. щатски долара само за заплащане на изготвените планове за земеразделяне в периода 1992-1998 г. Това са данни от съответния ред в законите за Държавния бюджет по отделните години, умножени по средногодишния курс на долара към лева.

Към тях трябва да се прибави заплатата на над 300 чиновника, работещи в аграрното министерство по въпросите на земеразделянето, и на над 900 в поземлените комисии, в тези години.

Огромни са и административно-управленските разходи, изхарчени за тази армия чиновници, свързани с поземлената реформа. Така за осем години ние изхарчихме средства, достатъчни за замяната на физически и морално остарялата земеделска техника.

И нещо много важно! Това са пари за реституция на собствеността върху земеделската земя, а не за аграрна реформа! Поземлената реформа е нещо значително по-голямо от реституцията, която безспорно е част от реформата, но не е най-важната й част!

– Доколкото знаем навсякъде беше проведена такава реформа?

Да, аграрна реформа беше проведена навсякъде и се изразяваше в компенсация на бившите собственици за отнетата им земя. Такава компенсация беше дадена навсякъде. Тя е израз на справедливост, на политика, а не на икономика.
Никъде в бившите социалистически страни не избраха подхода за физическо връщане на земеделска земя в реални граници! Ние сме уникални в тази глупост!

Никъде в бившите соцстрани не избраха подхода за връщане на земеделска земя в реални граници

Защо казвам глупост? През 1944 г. в България има 1.3 млн. собственици на земеделска земя, разпокъсана на 12.5 млн. парчета. По данни на бившето Главно управление „Поземлена реформа”, към 1990 г. са починали почти 70% от тези собственици. Средно на един собственик се падат по трима наследници. Следователно, към началото на поземлената реформа у нас има 3.5 млн. собственици на земеделска земя. Алгоритъмът на възстановяване на поземлената собственост раздели земеделската земя на 25 млн. парцела още преди да са завършили напълно делбите между наследниците на починалите бивши собственици. Това очертава среден размер на поземления парцел около 1–2 дка.

Няма страна в Европа с подобни размери на земеделските поземлени участъци. Това е и причината у нас поземлената реформа да продължи до 1998 година, а в съда продължава и до днес. Съдът е затрупан с искове за неправилно възстановено право на собственост, било по местоположение, било по размер. В другите бивши социалистически страни, реституцията приключи до 1993 год.

– Расте или намалява делът на обработваемата земя у нас?

Ако през 1990 г. земята със селскостопанско предназначение е била 61.59 млн. декара, което е 55.7% от площта на България, то към 2011 г. тази земя вече е редуцирана до 54.87 млн. декара, съответно 49.4%. Териториите с необработваема земя през 1990 г. са били едва 90 000 дка, докато през 2011 г. те са нарастнали над четири пъти – до 3.99 млн. декара. Същевременно обработваемите площи са намалели от 43.47 млн. дка до 32.27 млн. дка.
Чисто статистически няма резки промени за този дълъг период!

Но на много места виждам фотоволтаици и ветрови генератори върху първокласна земеделска земя. Това показва, че не се спазват правилата, защото по съществуващите норми това е абсолютно недопустимо. Сигурен съм, че документално тази земя е с ниска категория, някой я е прекатегоризирал и е занижил качеството й. Примери много……

– А как е разпределена собствеността на земеделската земя у нас към момента – държавна, общинска и частна?

Общият размер на държавния поземлен фонд към месец декември 2013 г. възлиза на 2 243 хил. декара. Общините притежават собственост върху 12.6 млн. дка., от които 9 млн. дка влизат в т. нар. остатъчен фонд (с непредявени или недоказани реституционни претенции). Или приблизително около 86% от земеделската земя е частна собственост (на физически или юридически лица), 12% – общинска собственост, и около 2% е държавният поземлен фонд.

– До колко е надеждна тази информация?

Труден въпрос! Труден за държавата. Изхарчихме пари почти толкова, колкото са изхарчени и за реституцията, за да изградим Кадастър на земята. Втори път се изхарчиха огромни суми за заснемане на територията на земеделските земи. Имаме Закон за кадастъра и имотния регистър.

Защо по Плана за земеразделяне възстановяват право на собственост върху земеделска земя, а не дават субсидии?

Според закона „Кадастър е съвкупността от основни данни за местоположението, границите и размерите на недвижимите имоти на територията на Република България набирани, представяни, поддържани в актуално състояние и съхранявани по установен от закон ред.” Тогава защо субсидията на единица земеделска площ се дава по очертаните граници на ортофотокартата на България? И защо планът за земеразделяне е документ, по който може да се възстановява правото на собственост, но не може да се дава субсидия?

Очевидно земеделските производители не могат да докажат правото на ползване на земеделската земя със съответен документ – за собственост, за наем или друго законово основание да обработването й.
Освен това земята е разделена на парцели с размери 1-2 дка средно. До всеки парцел в плана за земеразделяне е предвиден достъп, път. Между тях има граници, синори. Всичко това е общинска земеделска земя, която я има в плана, но я няма в реалната територия. Тя е около 15% и за нея никой нищо не плаща на общината.

В Държавен Фонд „Земеделие“ има Регистър на земеделските производители. Но и при тази регистрация не се изисква документ, даващ основание земеделският производител да обработва заявената земеделска земя.

– И все пак какъв е профилът на българския земеделски производител и колко земя обработва?

Около 364 хиляди физически лица стопанисват 1/3 от общите площи използвана земеделска земя. Над 3 700 търговски дружества ползват също малко над 30% от земята, 1 113 са кооперациите със 18% от земята, 2 200 са еднолични търговци с близо 15%, а други стопанства – под три на сто. Едно земеделско стопанство стопанисва средно по 101 дка използваема земеделска площ.

Тези числа са относително верни. Така например, поне половината от кооперациите отдавна са преустановили производствената си дейност.

Половината от кооперациите отдавна не произвеждат, а преотдават под наем земеделската земя

Те преотдават под наем земята, която някога са внесли при тях собствениците. Юридическите лица често са собственост на едно и също физическо лице или на пряко свързани лица. Анализът на базата данни на Държавен Фонд „Земеделие“ показва, че около 100 лица на практика прибират над 70% от европейските субсидии на единица площ обработваема земеделска земя.

– Колко от българската земя чрез регистрирани у нас търговски дружества вече принадлежи на турски, израелски, руски и други чужди граждани?

Съгласно нашето законодателство и Конституцията, няма такива земеделски поземлени имоти! До 01.01.2014 г. земеделската земя можеше да бъде собственост само на български юридически и физически лица. А след тази дата само на физически или юридически лица, регистрирани в страните на Европейския съюз. Влизаме в юридическа материя, където не съм специалист.

Ако ме питате за извършените сделки със земеделска земя, мога да Ви цитирам данни на САПИ ЕООД за периода от 2004 до 2012 г. Общо продадената земя е 9 166 373 дка или около 18% от обработваемата земя. Тук не е ясно дадените земеделски имоти колко пъти са продадени. В началото на поземлената реформа се търгуваха основно имоти около важни магистрали и пътища, в близост до големите населени места, курорти, бреговата морска ивица и т.н.

Интересът към сделки със земеделска земя е в стойността й след промяната в стопанското ползване

Следователно, интересът при тези сделки подчертано не е в организацията на земеделско производство, а стойността на земята като променено стопанско ползване.

– Как се отнасяте към продажбата на земеделска земя на лица от страните членки на Европейския съюз и към отхвърления мораториум на Народното Събрание?

Свободната продажба на земеделска земя е част от правилото за свободно движение на хора, стоки и капитали, което е основополагащо правило на европейската интеграция.Това правило е икономическият фундамент на Обединена Европа.

Същността е премахването на ограниченията за придвиждането на капитала, т. е. трансфера на финансови активи, търговията с ликвидни ценни книжа, откриването на депозитни сметки в чужбина, физически внос и износ на пари, придобиване на собственост от гражданите и юридическите лица на съответната страна. Това са правила от времето на създаването на Европейския съюз или ако съм съвсем точен от Договорите от Рим от 1957 г. за създаването на Европейската икономическа общност или така наречения Общ пазар.

Окончателно тези правила са регламентирани през 1988 г. с Директива 88/381/ЕЕС на тогавашната Европейска общност. Така от 1 юли 1990 г. имаме пълната и безусловна свобода за продажба и придобиване на земеделска земя от лица от страните на общността.

Пита се тези наши депутати не са знаели за това? Ако са знаели, защо не са протестирали, когато пълноправното членство на Република България в Европейския съюз стана основен политически приоритет на нацията? Защо не са протестирали, когато кандидатствахме и станахме асоцииран член на Европейския съюз през 90-те години?
Защо не са протестирали, когато подадохме молба за пълноправно членство и след повече от десет години станахме пълноправен член на съюза?

Мораториумът върху земеделската земя е политическа демагогия и некомпетентност

Очевидно става въпрос за изключителна политическа демагогия или некомпетентност! А може би и за двете?
Подчертавам – на нас ни трябват правилата и нормите на страните от ЕС по отношение на земеделската земя, а не мораториум! Мораториумът означава предефиниране на външнополитическите ни приоритети. Това е политическата му същност.

– И все пак в нито една страна от Европейския съюз не може толкова свободно да се търгува със земеделска земя, както у нас.

Да, навсякъде има правила! Национални правила за придобиването и ползването на земеделска земя, за икономическата експлоатация на земята и т.н. Общоевропейското законодателство изисква от страните членки на ЕС реципрочни права на гражданите и фирмите от страната и от другите страни членки. Следователно аз и Вие имаме същите права по отношение на австрийската земеделска земя, както и австрийските граждани!

Проблемът е, че в Австрия можеш свободно да закупиш земеделска земя, само ако си земеделски производител от съответната община! Това важи и за нас, и за гражданите на Австрия. Ако няма желаещ земеделски производител от общината, тогава такава сделка е възможна само с разрешението на Специализирана държавна комисия. Там се излагат намеренията на купувача. Ако искате да произвеждате, т.е. да станете земеделски производител, процедурата е по-кратка. Но ако имате други намерения, тя може да продължи години наред и в крайна сметка да нямате положителен отговор!

Така австрийската държава защитава земеделската земя от икономически и други спекулации. Защитава я и от своите лица, и от тези от страните на ЕС. Абсолютно реципрочно. Въобще, в повечето европейски страни, особено в така наречените стари членки, има специализирани правила, закони и органи за регулация на поземлените отношения!
А защо у нас няма? Питайте тези в Парламента, които гласуваха така наречения мораториум. Някои от тях са политици от началото на прехода, а и от преди това!

– В все пак в публичното пространство се изказват опасения, че концентрацията на собственост от страна на чужди граждани в даден момент може да доведе до териториални претенции от страна на други държави. Има ли от какво да се притесняваме, според Вас?

Ако имахме компетентни политици, или ако те слушаха множеството компетентни експерти в тази област, днес нямаше да бъдат актуални въпроси като този! Бих искал да подчертая, че отново ме вкарвате в политическа тематика, и то определено в международна и гео политика. А аз съм лаик в тази област.

Трябват ни правила, които да не позволят земеделската земя да е обект на икономическа спекулация

Зная, че в някой страни на ЕС има правила, които забраняват закупуването на земеделска земя в пограничните райони, в определени чувствителни зони и т.н. Няма проблем това да се регламентира и у нас. Въобще, няма никакъв проблем да се създадат и приложат наши вътрешни правила и норми, които да не позволят земята сама по себе си да е обект на икономическа спекулация. Инвестицията трябва да е изгодна когато се прави с цел развитие на земеделието, а не заради спекулативните промени в цената на земята или в нейния наем.

Полша записа в договора си за присъединяване към ЕС определени ограничения за чувствителните райони между нея и Германия по отношение на закупуването на земя и други активи. Защо ние не сме предвидили такива ограничения, ако има реална опасност? Питайте тези, които преговаряха от наше име. Те и днес са активни политици!

Строги са и правилата за юридическия статут на лицата и произхода на капитала. При тях офшорни фирми и съмнителни лица с неясен произход на капитала не могат да притежават земеделска земя.

Очаквайте в понеделник продължение на ексклузивното интервю с доц. Огнян Боюклиев в Agronovinite.com