Агроновините Новини за земеделие и храни
В продължение на години, синдикатите и организациите за защита правата на човека в САЩ обвиняваха големи земеделските производители за експлоатацията на мексиканските гастарбайтери. Работа с часове под жежкото слънце, берачи, натъпкани в мизерни лагери, труд без почивка и дори измами при изплащането на заплатите. Но тъй като се очаква с имиграционната реформа Конгресът да уреди трудовите права на имигрантите, друга група все повече надига глас. Това са американци, най-вече чернокожи, които живеят в близост до фермите. Те казват, че искат да работят на полето, но не им предлагат работа, тъй като тя се дава на мексиканците. Чернокожите твърдят, че са обезкуражени да кандидатстват и се пренебрегват от земеделските производители, които предпочитат чужденците заради тяхната отстъпчивост.
„Те наемат мексиканци, защото са уплашени и ще направят всичко, каквото ги накарат“, казва Шери Томасон, която е работиля 7 години на полето, преди да бъде уволнена. Миналия месец тя и други жители на Видалия, Джорджия, подали съдебни искове срещу голям местен производител на сладък лук – „Stanley Farms“, за когото твърдят, че ги малтретирал и им плащал по-малко, отколкото на мексиканците.
Завеждането на дело е едно от правните действия срещу ферми при подобни оплаквания. Друг съдебен процес има срещу голяма ферма в Мултри, Джорджия, от която американците твърдят, че са били уволнени заради тяхната раса и произход. Те твърдят, че достъпът им до работни места е ограничен и имат по-малко възможности за работа, отколкото мексиканците. Комисията за равни възможности за работа и фермата „Southern Valley“ постигнаха съгласие, според което стопанството се съгласява на някои промени.
При ниво на местна безработица от около 10 на сто и предвид тежката бюрокрация за наемане на чужденци, би било естествено за фермерите да наемат работници от местните общности. Земеделските производители обаче казват, че това им излиза скъпо.
„Ние се опитахме да наемем местни хора“, казва Брайън Стенли, един от собствениците на „Stanley Farms“, срещу която е предявен иск от Томасон и останалите. „Но не можахме да съберем достатъчно работници и се принудихме да се обърнем към програмите за чужденци“.
Брайън Стенли, един от собствениците на „Stanley Farms“
Брайън Стенли, подобно на други земеделски производители, твърди, че американците, които казват, че искат работата, в крайна сметка напускат заради трудностите и оставят посевите да изгният на полето. Въпреки това ситуацията е изпълнена с културни и расови напрежения.
Дори американците, които се чувстват малтретирани, признават, че мексиканците са изключително ефективни, често работят извънредно, седем дни в седмицата, за да увеличат заплатата си.
„Ние няма да работим през цялото време“, каза Хенри Римес, който твърди, че е бил уволнен несправедливо от „Southern Valley“ след една седмица работа. „Ние не сме мексиканците.“
Подобна е гледната точка и на Джон Шуолс, директор операции в „Southern Valley“. „Когато Хосе се качва на автобуса от Мексико, за да дойде тук, той знае, че ще е ангажиран с работа. Това е като да отидеш в армията. Хосе напуска семейството си и дома си. Работата е трудна, но той е готов. A местните хора искат да знаят какво е заплащането, какви са условията. В тези общности, сжалявам да го кажа, бащите не са модел за подражание за упорит труд. Те искат да получават, без да дават“.
Автобус със селскостопански работници, повечето от които са имигранти
Тези обобщения карат местните и техните адвокати да мислят, че има расистки подтекст в политиките на стопанствата.
„Аз не твърдя, че селскостопанската работа е добра работа“, заяви Доусън Мортън, адвокат, който се фокусира върху правата на селскостопански работници по програмата Georgia Legal Services. „Но твърдя, че тя може да бъде по-добра работа. Ако искат опитни хора, нека ги обучават. Само защото хората са по-лесни за надзор, селскостопанските работодатели не трябва да имат право да си ги внасят отвън. Не е вярно, че американците не искат да работят“.
От своя страна Дж. Лари Стайн, адвокат на „Farms Stanley“ и други големи ферми, коментира: „Земеделските производители не са расистки настроени срещу американците. Те имат култури за отглеждане и просто виждат, че местните хора не са готови да работят с цялото си сърце“.
Джим Ноеп от неправителствената правна организация Southern Poverty Law Center в Атланта, която води кампания срещу програмите за чужди работници, смята, че земеделската работа може да се направи привлекателна за американците на разумна цена, и земеделските стопани трябва да са задължени да положат усилия за това. „Но заплатите са в застой и фермерите не желаят да направят тези работни места привлекателни. Помислете за събирането на боклука. Това също не е много привлекателно, но хората го правят срещу достойни заплати и добри условия“.
Синди Хахамович, преподавател по история в College of William and Mary във Вирджиния и експерт по програмите за чуждестранни работници каза, че през 1970 г. около 2/3 от селскостопански работници са били американци и само една трета – чужденци. Само 10 години по-късно съотношението е обратно. Днес по-голямата част от селскостопанските труженици са чужденци.
Републиканците в Конгреса, съпричастни на желанието на демократите да дадат юридически статут на всички 11 милиона нелегални имигранти в САЩ, са направили програмите за чуждестранни работници ключов елемент във всеки текст от имиграционната реформа. Актуалните предложения включват увеличаване на броя и категорията на работниците на временни договори в млечната промишленост и строителството, както и удължаване на престоя им от няколко месеца до три години, така че работодателите да разполагат с работниците, от които се нуждаят.
Оценките на гостите работниците, които са засаждане краставици за Southern Valley и прибиране на реколтата лук за Farms Stanley са сред 10 000 притежатели на H-2A визи в Грузия тази година и 85 000 в национален мащаб. Други работници, известни като H-2B и номериране около 65 000, на труда и в други области, в които има търсене за временни или сезонни работници, включително хотели.
Чужденците, които садят краставици в „Southern Valley“ или прибират лук в „Stanley Farms“ са сред десетте хиляди притежатели на H-2A визи в Джорджия тази година. Други работници с визи H-2B са около 65 000. Те са в райони, където има търсене на временни и сезонни работници, както и на заети в хотелиерския бизнес.
Работодателите трябва да докажат, че са се опитали да наемат американци чрез реклама и други средства, както и че те не могат да привлекат достатъчно от тях, преди да се прибегне до H-2 системата. В съдебното дело срещу „Southern Valley“, федералното правителство твърди, че фермерите не са положили достатъчно усилия, или пък че те не са били достатъчно сериозни. Хората са били наети за кратко и уволнени.
През последните няколко месеца „Southern Valley“ бе задължена да осигури ежедневен автобусен транспорт до фермата и да покаже, че обучава американци и се стреми да ги задържи на работа. Въпреки това от фермата твърдят, че безплатният автобус и трудовата програма, която са стартирали, са загуба на време и пари. Те са категорични, че дискриминация няма и че те биха предпочели да наемат местни хора, ако могат.
Адвокатите на местните работници коментират, че системата е направена така, че да се наема само евтина работна ръка, защото при сегашните условия на труд и заплащане никой друг не би се наел да работи. Освен това чуждестранните работници често имат големи задължения, защото, за да пристигнат в САЩ, те взимат заеми за виза и разноските по пътуването. Така в САЩ те нямат избор и изпълняват безпрекословно нарежданията на работодателите си.
“Ако не могат да намерят местни хора за работа, защо решението е да наемат хора със слаба защита, вместо на тези хора да се даде легален статут“, пита се Джим Ноеп от неправителствената правна организация Southern Poverty Law Center. „Ако се нуждаем от тях, защо не ги направим законно пребиваващи граждани със съответните права и защита? Отговорът е ясен: защото в такъв случай те няма да продължат да работят на полето при лошите условия, които се предлагат в момента. Те просто ще вършат нещо друго“.
