България ще получи 5.8 млн. евро за подпомагане в сектор „Мляко“ от Европейската комисия. Това съобщи европейският комисар за земеделието и развитието на селските райони Фил Хоган по време на редовното заседание на Съвета на Европейския съюз по земеделие и рибарство в Брюксел, Белгия. Европейската комисия предоставя на страните членки пакет от 500 млн. евро за справяне с кризата в сектор „Мляко”. „150 млн. евро от помощта ще бъдат изплатени на фермерите, които заявят намаление на производството на сурово мляко, като отчетният период ще бъде последното тримесечие на 2016 г. спрямо предходното на 2015 г. Останалите средства от 350 млн. евро ще бъдат разпределени аналогично на пакета от есента на 2015 г., който бе предоставен от Комисията”, заяви министърът на земеделито и храните Десислава Танева пред журналисти в Брюксел. Тя припомни, че тогава страната ни получи от ЕК 6 млн. евро.
Относно новата финансова подкрепа в размер на 5,8 млн. евро, Танева коментира, че това е 5 пъти по-висок дял, отколкото е производството на сурово мляко у нас от общото производство на ЕС. „България получава 1.6% от финансовия пакет, а произвеждаме 0.33 % от млякото в ЕС”, допълни министърът. Тя подчерта, че предстои да бъде решено как ще бъдат разпределени средства. „ЕК ще инициира законодателни изменения, които са планирани да приключат през септември месец. След това всяка страна-членка ще може да нотифицира националните схеми, по които ще бъдат разпределени средствата”, обясни министърът на земеделието и храните. Тя допълни, че разпределението на помощта ще бъде обсъдено с представителите на земеделския бранш у нас. По думите й, в трудната за сектора ситуация, тази финансова подкрепа е очаквана от фермерската общност. Според Танева, трябва ясно да се дефинират условията, при които пакетът ще се прилага, за да бъде успешно усвоен.
„Финансовият инструмент ще подкрепи ликвидността на фермерите, но той трябва да доведе до структурни промени, така че да се възстанови балансът между производството и потреблението, а от тук и цената“, посочи министър Танева. Тя призова за единен подход и постигане на еднакви цели за Общността след прилагането на пакета. Министърът на земеделието каза още, че трябва подходът да разграничава страни, които не допринасят за увеличението на производство на сурово мляко в ЕС и страни, които са причината за увеличаване на това производство.
Кризата в млечния сектор започна, след като на 1 април 2015 г. квотите за млякото в Европейския съюз отпаднаха. С това бе прекратена една система, която повече от 30 години уреждаше европейския сектор на млякото и млечните продукти и която промени значително условията за млекопроизводителите в Европа. Квотната система бе приета за пръв път през 1984 г., когато добивите на мляко в ЕС далеч изпреварваха търсенето. Създадена, за да се избегне свръхпроизводството и да се стабилизират цените, системата включваше индивидуални и национални квоти за производство на краве мляко, с дължимата такса за тези, които надвишават квотата си. Квотният принцип също така гарантираше на земеделските стопани в ЕС стабилни цени на млякото, независимо от търсенето. С отпадането на квотната система земеделските стопани в Европа могат да произвеждат толкова мляко, колкото им се иска.
Една от основните причини за премахването на системата за млечните квоти бе увеличаването на потреблението на млечни продукти извън Европа, по-специално в Азия и Африка. С новите пазари в развиващите се страни, някои определяха квотите като рестриктивни. Те бяха определени като пречка пред възможностите за увеличаване на производството и развитието на бизнеса. За други, най-вече за малките животновъди и производители на мляко, тези промени станаха конкретна заплаха за поминъка им.
В България положението в сектора се влоши не само с отпадането на квотната система, но и на фона на руското ембарго. Преди тези събития изкупните цени в страната бяха около 60-70 стотинки за литър мляко от ферма първа категория. Но дори при 60 ст. продавахме под себестойност, сега положението е критично и реално изкупуват млякото на два пъти по-ниски цени от себестойността, коментират браншовиците от Националния съюз на говедовъдите. В Пловдив и региона изкупните цени на млякото паднаха до 40-45 стотинки за литър. Според животновъдите, всички мандри са се договорили да изкупуват на тази цена. Изкупните цени на млякото в цялата страна се сринаха главоломно, като спадът продължи повече от година. Все повече ферми са изправени от перспективата да фалират. Много от фермерите разпродават добитъка, а така се губят хубави, елитни животни.
Днес стана ясно, че животновъдите ще получат с 50 % повече пасища, мери и ливади от държавния и общински поземлен фонд. Това стана след като народните представители приеха на второ четене промените в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ). По този начин общините, в които има повече пасища, мери и ливади от заявените за разпределение, ще могат да ги разпределят на земеделските стопани, съобразно броя и вида на регистрираните животни. За животновъдите, които отглеждат говеда за мляко или месо, овце или кози, включени в направление биологично животновъдство, е предвидено да се разпределя до един хектар за 0,15 животинска единица, независимо от категорията на имотите, за да се осигури среда, подходяща за специфичните за вида им нужди.
С друга промяна в Закона е увеличен срокът от една на две стопански години, за който не се дължи плащане на арендна или наемна вноска за наетите площи, поради това, че разпределените имоти изцяло или частично попадат в недопустим за подпомагане слой. Тази промяна цели да стимулира ползвателите им към привеждане на по-големи площи в допустими за подпомагане през следващите години на действие на договора. Освобождаването от плащане на дължимата вноска по договора за недопустимите за подпомагане площи, е за сметка на средствата, които ще бъдат вложени за привеждането им в допустими.
Статистиката все пак показва и някои положителни тенденции в бранша – има близо 11 % ръст на производството на отглежданите крави в България. Той е още по-голям в направлението за селекционен контрол.