Крави от породата Българско черношарено говедо във ферма
Българско черношарено говедо. Снимка: Izvora / Wikimedia Commons, CC BY 3.0

България внася близо 60% от месото, затворили сме 2,5 пъти повече ферми от средното за ЕС

Кузман Илиев: Затворили сме 2,5 пъти повече ферми спрямо средното за ЕС. Свиването на българското производство засилва зависимостта от вноса

България е загубила значителна част от производствения си капацитет в земеделието и животновъдството, а зависимостта от внос на месо и млечни суровини поставя въпроса за продоволствената сигурност на страната. Това заяви икономистът Кузман Илиев в интервю за Дарик радио, в което коментира и проблемите на българските производители в отношенията им с големите търговски вериги.

„Има друг проблем. И този проблем е защо в България ние не произвеждаме вече суровини, месо, мляко. 60% го внасяме. Защо в България сме затворили 2,5 пъти повече ферми, отколкото в Европейския съюз за последните 15 години? Ние нямаме производство“, коментира Илиев.

Думите му поставят акцент върху един от най-сериозните структурни проблеми на българското земеделие - намаляването на броя на стопанствата и концентрацията на производството в по-малко на брой, но по-големи предприятия.

България е загубила 64% от земеделските си стопанства

Данните от земеделското преброяване показват, че през 2020 г. в България са регистрирани 132 742 земеделски стопанства при 370 490 през 2010 г. Това представлява спад от около 64%.

За сравнение, броят на земеделските стопанства в Европейския съюз намалява с 24,8% за същия период - от около 12,1 млн. на 9,1 млн.

Така относителният темп на намаление в България е приблизително 2,6 пъти по-висок от средния за ЕС. Това дава статистическа основа на сравнението, направено от Илиев, макар че става дума за процентен спад на всички земеделски стопанства, а не за абсолютно сравнение на броя закрити ферми.

Процесът е свързан и с уедряване на земеделските структури. Средният размер на едно стопанство в България нараства от 10,13 ха през 2010 г. на 35,9 ха през 2020 г.

Особено тревожна е тенденцията при животновъдството. По данни на Евростат броят на стопанствата с животни в България намалява със 77,1% между 2010 и 2020 г. Това е най-големият спад сред държавите членки на ЕС за разглеждания период.

Вносът на червено месо надхвърля местното производство

Статистиката на Министерството на земеделието и храните за 2025 г. показва сериозна зависимост на вътрешния пазар от вноса на червено месо (свинско и говеждо).

В страната са произведени 125 001 тона червено месо, докато вносът достига 155 341 тона. Износът е 12 660 тона, а изчисленото вътрешно потребление възлиза на 267 682 тона.

Това означава, че внесеното количество се равнява на приблизително 58% от вътрешното потребление на червено месо.

Разликите между отделните категории са значителни. При свинското месо например местното производство достига 97 859 тона при внос от 140 819 тона. При говеждото произведеното количество е 18 434 тона, а вносът - 11 116 тона.

Данните показват, че зависимостта от чуждестранни доставки е особено силна при свинското месо, което има значителен дял в потреблението и месопреработването в България.

Вносът на млечни продукти също нараства

Проблемите в млечния сектор се виждат както в производствените показатели, така и в търговията с млечни продукти.

По данни на Министерството на земеделието и храните общото производство на мляко в България през 2025 г. е 762,8 млн. литра при 770,5 млн. литра през 2024 г.

Същевременно вносът на мляко и млечни продукти през 2025 г. достига около 201 817 тона.

За периода януари-юли 2026 г. внесените количества са 135 937 тона при 110 337 тона за същите месеци на предходната година. Това е увеличение с около 23,2%.

Сред внасяните продукти са сирена и извара, масло, суроватка, заквасени млека, сметана и концентрирани млечни продукти.

Тези количества не могат да се сравняват директно с производството на сурово мляко, тъй като става дума за различни продуктови категории и мерни единици. Те обаче показват значителното присъствие на чуждестранни млечни продукти на българския пазар.

Между производителите и търговските вериги

В интервюто си Кузман Илиев поставя акцент и върху позицията на българските производители в отношенията им с големите търговски вериги.

Според него проблемът не може да бъде решен единствено чрез намеса в цените, ако страната не разполага с достатъчно собствено производство на суровини и хранителни продукти.

„Стагфлационен натиск“: малко собствено производство и високи разходи

Илиев свързва свиването на местното производство и с по-широки рискове за икономиката. В разговор с журналиста Явор Дачков (вижте видеото) той предупреждава:

„Купуваме стоките, които са произведени от другите, унищожаваме си собственото производство и енергетиката. Произвеждаш малко, имаш малко стоки и високи цени - това е стагфлационен натиск. Да почне безработица и в същото време цените да са високи, е нещо много страшно в икономиката.“

В предаването „Лице в лице“ с водеща Цветанка Ризова (вижте видеото) икономистът посочва и растящите разходи, с които се сблъскват българските производители:

„А в България става все по-трудно да се произвежда. Цените на производителите са нараснали със 17,4%. Цената на електроенергията днес е 245 евро за мегаватчас, но достига дори 400. В същото време бизнесът е подложен на допълнително данъчно облагане, а разходите за труд растат заради увеличението на осигурителните прагове. Това е опасно.“

Свиването на броя на стопанствата, недостигът на работна ръка, високите производствени разходи и зависимостта от внос създават допълнителни затруднения за местните производители.

Въпросът има значение и за бъдещето на европейската земеделска политика. Предстоящата реформа на Общата селскостопанска политика след 2027 г. ще определи условията за подпомагане на земеделските стопанства, развитието на селските райони и подкрепата за малките и средните производители.

За България един от основните въпроси ще бъде дали бъдещото финансиране ще създаде условия за възстановяване на животновъдството, подкрепа на семейните ферми и развитие на местните производствени вериги.

Намаляването на броя на стопанствата само по себе си не означава непременно спад на произведената продукция, тъй като част от тях се обединяват или разширяват. Но съчетаването на този процес със значителния внос на месо и млечни продукти поставя сериозен въпрос за способността на страната да задоволява вътрешното си потребление със собствена продукция.

За Агроновините

Вижте също

Фермерско.занаятчийско изложение Ямбол

Първо по рода си регионално фермерско-занаятчийско изложение ще се проведе в Ямбол

Първо по рода си фермерско-занаятчийско изложение ще се проведе тази събота в Ямбол. Целта на събитието е да се даде по-голяма видимост на българските продукти и ръкоделия от региона, за да станат по-разпознаваеми и търсени на фона на голямата конкуренция у нас.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *