Агроновините Новини за земеделие и храни
Близо 64 на сто от произвеждания в България мед се пласира на външни пазари. „У нас се произвеждат около 11 хил. тона мед годишно, като 7 хил. тона се изнасят. Няма друг български продукт, който над 50% да бъде продаван извън страната ни,“ каза зам.-министърът на земеделието и храните проф. д-р Георги Желязков при откриването на 15-тото Международно изложение “Пчеларство Плевен 2017”. То се провежда от 9 до 12 февруари под патронажа на аграрното министерство и областния управител на Плевен.
Българският мед е много добре приет на всички външни пазари, а всеки готов продукт, който е произведен и е експортно ориентиран, носи по-голяма добавена стойност, посочи зам.-министърът и допълни, че това води да устойчиво развитие на сектора.
Средните цени на производител при пчелния мед през последните години остават относително стабилни – между 4 800 и 5 400 лв. за тон по данни на НСИ, се посочва в анализ на фондация „ИнтелиАгро“ за пазара на българския пчелен мед, публикуван през април 2016 г. Продажбите са концентрирани само в най-големите градове. При това състояние на вътрешното търсене погледът на производителите е насочен към външните пазари. Страните от Европейския съюз са основният пазар на български пчелен мед – основно Германия, Гърция, Полша, Франция.
През последните години България се превръща в традиционен износител на пчелен мед, като през 2013 г. е 12-ят най-голям в света. Средният обем и стойността на експорта за 2012-2015 г. са два пъти по-високи, в сравнение с 2008-2011. През 2015 г. от България са изнесени близо 10 хил. тона за 34 млн. евро. Все по-осезаемо производството в страната не успява да задоволи търсенето зад граница и част от изнесените количества са реекспорт от Китай и Украйна.
„По информация от сектора, огромната част от износа е във варели и реализиран от търговци. Дребният и среден характер на огромното мнозинство производители ограничава силно достъпа до външни пазари – не са в състояние да предложат големи, еднородни и сигурни партиди. Недобре развитото коопериране пък прави мисията още по-трудна.
Невъзможността да реализират краен потребителски продукт, в крайна сметка пренася добавената стойност далеч по веригата – търговец, вносител, преработвател, дистрибутор и търговец на дребно зад граница. Малките производители нямат и необходимия ресурс да инвестират в преработка, собствена марка и разработят иновативен продукт. Това е ограничаващ фактор за получаването на по-висока цена и на българския пазар“, посочват анализаторите от „ИнтелиАгро“.
На откриването на изложението „Пчеларство Плевен 2017“ проф. Желязков представи накратко и нотифицираната от Европейската комисия Национална програма по пчеларство за периода 2017-2019 г. Като новост зам.-министърът посочи, че Пчеларската програма ще финансира закупуване на техническо оборудване при първичния добив и обработка на пчелния мед. За първи път ще стартира и мярката, свързана с практикуване на подвижно пчеларство. Друга възможност за подпомагане на сектора е направлението „Биологично пчеларство“ от Програмата за развитие на селските райони.
