Агроновините Новини за земеделие и храни
Седем е библейско число, а седмиците в историята на пловдивския консервен комбинат са не една и две. Основан е през 1947 г., през 1997 г. е създадено работническо-мениджърското дружество, което приватизира предприятието, а през 2017 г. предстои 70-годишният му юбилей. Днешното консервно предприятие „Филикон 97“ е сред малкото преработвателни фирми, които в годините са запазили своя предмет на дейност, оцелели са на пазара, инвестирали са в бизнес развитие и, благодарение на добрия маркетинг, са разработили нишови продукти за нови пазари, сред които е и японският.
Пловдивският консервен комбинат е създаден след края на Втората световна война под името „1-ви май“. В онези години стопанската политика на държавата е насочена в производството на плодове и зеленчуци. „Предприятието е едно от най-големите в България в областта на консервната промишленост. Изкупувало е огромни количества от реколтата в Пловдивска област и е давало работа на около 3000 работници по време на кампания и на 800-100 души постоянен персонал“, разказва последният държавен и пръв следприватизационен директор на „Филикон 97“ инж. Борис Калибацев.
Суровината се набавя, благодарение на ТКЗС-та. „В Пловдив имаше Научно-промишлен комплекс, част от който бяха създадените навремето институти по консервна промишленост и по зеленчуци (днес Институт за изследване и развитие на храните и Институт по зеленчуковите култури „Марица“ – б. р.). В тях се създаваха и развиваха специални сортове зеленчуци, необходими за консервната промишленост. Знаеше се и се планираше всяко едно ТКЗС какво трябва да произвежда, а те от своя страна бяха длъжни да снабдяват промишлеността със суровина“, казва инж. Калибацев.
В пловдивската консервна фабрика се преработват всякакви плодове и зеленчуци – домати, кромид лук, сини сливи, ягоди, тиквички, патладжани – всичко, което се произвежда в региона. Това осигурява поминък и за хората, защото комбинатът е задължен да изкупува цялата произведена продукция.
„Не само в Пловдив, но и навсякъде в страната имаше големи преработвателни предприятия – в Пазарджик, в Стамболийски, Асеновград, Първомай и Пловдив. От всички в новите времена останахме само ние и предприятието в Асеновград за детски храни“, казва инж. Калибацев. И дава пример с един от днешните проблеми пред преработвателите – липсата на родна суровина. „Нашите предприятия трябва да разчитат на стабилна държавна политика и понеже такава няма, сами намираме начин да се спасяваме и снабдяваме с плодове и зеленчуци за преработка“.
Инж. Калибацев отчита и друг фактор – навремето селата са били пълни с хора, а сега процесите на обезлюдяване се задълбочават. „Много хора спряха да се занимават с поминъка си, защото няма кой да им помогне.“
Навремето консервният комбинат разполага с 13 самостоятелни цеха – на бул. „Дунав“, на „Коматевско шосе“, на бул. „Шести септември“, на „Рогошко шосе“…Най-старият е бил на бул. „Васил Левски“, но той отдавна не функционира. „Основният износ в годините на социализма е за СССР, но сме продавали за Германия, Куба, Арабския свят“, казва инж. Калибацев. За страните от Западна Европа са изнасяни кетчуп и суровини, но делът им в общия експорт е сравнително малък.
Директорът на предприятието е инженер технолог по месото и рибата, дипломиран през 1986 г. във Висшия институт по хранително-вкусова промишленост в Пловдив (днес Университет по хранителни технологии – б. р.). По-късно завършва „Икономика на промишлеността“. В началото на 90-те години на ХХ в. вече е работил шест години в месната промишленост, когато го канят да оглави комбината за преработка на зеленчуци, по онова време известен като „Пловдивска консерва“.
Поканен е за директор през 1997 г., когато покойният Александър Божков е вицепремиер и министър на промишлеността в служебния кабинет на Стефан Софиянски, а след това и в правителството на Иван Костов. „Извика ни при себе си и ни каза, че до 1-2 години всички предприятия трябва да се приватизират и че трябва да подготвим документацията“, казва инж. Калибацев.
През 90-те години на ХХ век „Пловдивска консерва“ е печелившо предприятие. Цялата произведена продукция – плодово-зеленчукови консерви, кетчуп и сокове, се изнася за Русия. Подписани са големи договори с производители, доставките на плодове и зеленчуци са редовни. Създава се работническо-мениджърското дружество „Филикон 97“ АД, което през пролетта на 1998 г. купува мажоритарен пакет от капитала на „Пловдивска консерва“ срещу 2 млн. долара. Цената на една акция достига 22.56 долара. РМД-то се задължава да инвестира в завода и да запази 380 работни места.
„През август 1998 г. инфлацията в Русия се повиши четири пъти и националната валута от 6 рубли за един щатски долар поевтиня до 24 рубли/1 USD. Бяхме изпратили за руския пазар много продукция, а практиката тогава беше първо да експортираме, те да продадат и тогава да платят. Един вагон консерви струваше 25 хил. долара –непосилни почти за никого тогава пари. А след инфлацията хората спряха да купуват и имахме огромни финансови средства, „затворени“ в консерви. Земеделските производители започнаха да ни съдят, защото им бяхме взели суровината, а не бяхме им платили. Напълнихме фабриката с 60 млн. опаковки“, спомня си инж. Калибацев.
В онези години на прехода консервният комбинат натрупва 14 млн. лева задължения „днешни“ пари. „Девет месеца не бях плащал заплати, а хората идваха и работеха, защото нямаше къде другаде да отидат. И до днес имаме работници с по над 40 години трудов стаж, били са преди мен тук“, казва инж. Калибацев.
За да намери изход от тежката ситуация, започва да пише писма до правителството, до различните министерства. В социалното министерство откликват и се решава консервният комбинат да заработи по държавна социална програма. Идеята е вместо хората с ниски доходи да получават по 30 лв. социални помощи, да им се дават 25 лв. и консерви. „Така създадохме Съюз на преработвателите на плодове и зеленчуци, в който се включихме около 10-12 фирми, по една в почти всички региони на страната. Държавата ни превеждаше пари, с тях платихме ДДС-то към бюджета.
Бяхме поели ангажимент да не освобождаваме хората и трябваше да им платим заплатите, за да не отидат на трудовата борса. Тогава правителството разбра, че е по-добре да ни отпуснат нужните средства, отколкото да се стигне до още една криза. Така успяхме да се разплатим към всички – някои, на които закъсняхме да се издължим, фалираха, но и много хора оцеляха в онези години“, спомня си инж. Калибацев.
Доставките на суровина са от Турция, Македония, Гърция, тъй като у нас няма производство. „Всичко беше в колапс, докато не започнаха да текат европари, за да могат хората да работят. Макар че и механизмите на субсидиране не са измислени добре – не може всичко в държавата да отива за зърнопроизводството“.
През 2002 г. предприятието тегли заем от 3 милиона евро, инвестира в ново оборудване. Един от най-печелившите ходове на фирмата е покупката на линия от световната компания за опаковки „Тетрапак“, благодарение на която се създава производството на сокове.
„Разбрах че с консерви не може да се съществува. Консервите не са бизнес, а поминък. Решихме да правим сокове, тъй като производството им е ежедневно, а не сезонно. Резултатът е, че от 2002 г. насам нямаме един ден закъснение със заплатите“.
Оттогава всяка година във фабриката се инвестират 1-1,5 млн. евро. „Ако искаш да работиш по световните стандарти, всеки ден трябва да се развиваш и обновяваш“.
Едно пътуване до Япония носи на мениджърите на „Филикон 97“ ново бизнес попадение – производството на сокове от рози. „Беше в началото на новото хилядолетие, тогава вицепремиер и министър на икономиката беше Николай Василев. Участвахме в бизнес делегация в Япония, където разбрахме, че за японците розата е божествено растение и те много го харесват. Така се роди идеята да правим сок от рози“.
Технологията създава съпругата на инж. Калибацев, която също е дипломирана във Висшия институт по хранително-вкусова промишленост. Така „Филикон 97“ започва да изнася сок от рози за Япония и прави добър имидж, тъй като японският пазар е сложен и престижен.
Добро пазарно попадение на предприятието се оказват и соковете „Greno“, които се произвеждат по нова технология, само от свежи плодове, без консерванти и захар, дори без вода.
Към 1 януари 2017 г. производството на консерви заема около 20-30% от дейността на фирмата. Опитът да се произвежда суровина от собствени градини се оказва неуспешен и „Филикон 97“ изкупува зеленчуците по договори с производители. Износът за руския пазар е спрян през 2002 г., а експортът е ориентиран към Америка, Китай и Африка. Проучват се и пазарите в Скандинавските страни.
