Болестта син език засегна животните в 16 области у нас
Влажното лято и кръвосмучещите насекоми мокреци, пренесли опасната болест син език във фермите на българските овцевъди, се оказаха пагубни за тях. Вече на пръсти се броят родните овцеферми, които са без загуби. Потърпевш е и единственият овцевъд в ивайловградското село Плевун Мирослав Хусков, който от 5 години се занимава с биологично овцевъдство.
И точно когато след упорит труд младият амбициозен животновъд трябва да започне да печели от производството на качествени натурални млечни храни в ремонтираната къща за гости, стадото му от 280 овце порода Родопски цигай е застигнато от син език. Равносметката е: 7 мъртви животни и 35, които се третират с антибиотик и витамин С. Младият овцевъд прави всичко възможно, за да опази овцете си, като спазва всички предписания на ветеринарния лекар и се моли да няма повече заразени животни. В неговото, че дори и в по-лошо положение, са много овцевъди от страната.
Болестта син език рефлектира и върху дейността на родопските говедовъди, съобщава в. Български фермер Например върху фермата на Благовеста и Николай Василиеви в с. Горно поле, които са притежатели на първия биосертификат за говеждо месо в България. В момента те отглеждат 700 крави и телета, които целогодишно са на свободна паша. По това време на годината традиционно Василиеви прекарват животните си на лятна паша на Белмекен. Но заради разпространението на синия език тази година това не може да стане.
И младите говедовъди се тревожат, че заради забраната за придвижване на животните може да понесат санкции по пасторализма (направление „Традиционни практики за сезонна паша /пасторализъм/“ от мярка 214 от ПРСР), тъй като трябва да са пасли животните си поне 3 месеца – от май до октомври. Сега Благовеста Василиева споделя, че гледат да опазят животните си от синия език. За целта трябва да използват не обикновен, а специален биорепелент, който естествено е по-скъп.
Болестта син език тръгна от родопското село Мандрица и бързо се разпространи в Южна България
Така изглеждат нещата в две родопски животновъдни ферми. На практика излиза, че у нас продължаваме да следваме добре познатата ни практика: спасението на животновъдите е в ръцете на самите животновъди, след като Референтната лаборатория на Европейския съюз потвърди, че животните в стадото от 100 овце и кози във ферма в ивайловградското село Мандрица са заразени с болестта син език.
Заболяването беше регистрирано в област Хасково. Разпространи и в района на Смолян, Кърджали, Ямбол и Бургас, а вече обхваща половин България. Засегнати са 16 области. Само през последната седмица 25 тона мъртви животни са извозени от областите Хасково и Кърджали към екарисажи. Умрелите животни досега са над 300 и броят им продължава да се увеличава.
Настоящата епизоотична обстановка се отрази отрицателно на износа на животни през граничния пункт „Капитан Андреево“, който попада в предпазната зона и транзитът е при специален режим.
Болните животни са под карантина и се очакват резултатите от кръвните тестове. Взети са мерки срещу разпространението на болестта. Със нарочна заповед клинично доказаните болни животни се изгарят. Забранена е нощната паша, пашата около водоемите, реките и местата с по-голяма влажност. Ще бъде извършена и дезинфекция на стопанските дворове, обори и ферми. Поради опасността от разпространение, Българската агенция по безопасност на храните забрани пазарите за животни в цялата страна.
Ето защо икономистите твърдят, че материалните последици от синия език са по-страшни от самата болест.
Министерският съвет отказа да отпусне 800 000 лева, нужни за борбата с болестта син език
И на тази катастрофална за животновъдите действителност, липсата на 800 000 лв., които Министерският съвет отказа да отпусне, поставя предпазването от болестта син език под въпрос. В момента сега единствено се установява дали животните са болни от син език, или не. А само спешни и масирани действия с дезинфекции, ваксинации и др. могат да спрат заразата. Но за това са нужни средства. Според опита на специалистите, едва десетина дни ни делят от това синият език да обхване цялата страна.
И ако един средностатистически европеец попита в България нямаме ли държавната профилактична програма по животните, какво ще му отговорим? Ами имаме Държавна профилактична програма, ама тя винаги се изпълнява в последния възможен момент (миналата година това стана едва през октомври!), който за тази година още не е настъпил, защото ветеринарните лекари, които трябва да я изпълняват, не са съгласни с приетата тарифа, по която им се заплаща. Оставяме настрана кой крив и кой прав, защото когато става дума за заплащане, всеки си знае положението и претенциите.
Но в действителност, неизпълнението на Държавната профилактична програма по животните е в състояние
да унищожи напълно животновъдството ни и то за много кратко време. Направо е престъпно в днешно време да няма ветеринарна профилактика и никой да не предприема действия това да се промени по най-бързия начин. Няма значение как ще стане това – дали ще я правят държавните или на частна практика ветеринарни лекари, дали ще има ветеринарни лекари към отделните животновъдни асоциации (каквито предложения има), важното е Държавната профилактична програма да се изпълнява редовно и в срок.
Животновъдите търпят огромни щети заради блокирания вътрешен и външен пазар
Според председателя на Националната овцевъдна асоциация (НОА) инж. Бисер Чилингиров, с най-голяма степен на важност в момента е да се спре разпространението на синия език, тъй като животновъдите ни търпят огромни щети от блокирания вътрешен и външен пазар на животни. А тези, които все пак успеят да продадат, го правят под себестойност.
Затова трябва незабавно да се отпуснат пари за профилактика и държавните и на частна практика ветеринарни лекари да постигнат съгласие. Ветеринарните специалисти обясняват, че към ваксинация за син език може да се пристъпи единствено и само след разрешение на дирекция SANCO и на Постоянния ветеринарен комитет (SCOFCAN) на страните членки на ЕС, след като се вземат под внимание детайлно всички аргументи „за“ и „против“ ефекта и последствията от приложението й.

Копирайт: Мария Койнова
Стажант-копирайтър в Agronovinite.com