Алтернатива ли е хранителният кооператив?

Хранителният кооператив, наричан още хранкооп, е алтернативата на масовото предлагане в големите хранителни вериги. Има три основни кооператива в София, Варна и Пловдив. В градове като Стара Загора, Пазарджик, Бургас, Шумен, Велико Търново и др., има по-малки такива групи. Много от българите обаче никога не са чували за съществуването на тези кооперативи, които снабдяват с  биологично чисти и пресни продукти и то директно от производителя.

Преди почти три години  в сила влезе Наредбата за директните продажби от малки ферми. Тя даде възможност на много от малките производители на хранителни продукти да достигнат директно до ползвателя, без да преминават през веригата на доставчиците и прекупвачите.

Недостатъкът обаче е, че  все пак се налага да ползват прекупвачи и доставчици, заради това, че законът не позволява да се продава извън административната област в която е регистриран търговецът. Голяма част от тях са далеч от големите градове. Точно това е и идеята на кооператива – да бъдат решени тези проблеми и да може да се доставят продуктите от малките производители, които са по-качествени и натурални и затова са доста търсени от потребителите.

Хранкоопите се организират предимно в социалните мрежи

Схемата е следната: група хора се свързват с производителите на търсените продукти, и поръчват, примерно 30 кг домати. След това съобщават на ползвателите, че стоката ще пристигне  на определена дата и място, за да могат те да идат и да си вземат количеството, което са заявили. Този тип организации се извършват предимно в интернет и най-вече във Фейсбук. В социалната мрежа могат да бъдат открити много такива групи. Някой от тях са с ограничен достъп и присъединяването става чрез препоръки от членуващите потребители, за да се гарантира коректността в групата и да се избегнат лъжливите купувачи.

Продуктите, които се продават чрез кооперативите, са най-различни. Зеленчуци, плодове, мляко и млечни продукти, мед. Цените, на които се продават те, не са по-ниски от тези в супермаркетите, напротив – даже понякога са и доста по-високи, но вече много хора биха предпочели да платят повече и да се хранят с качествена и биологично чиста храна. Тя все пак излиза на по-ниска цена, закупена от кооператив, вместо от биомагазин.

Първият кооператив у нас възниква преди 3 години и то напълно спонтанно. Идеята се ражда по време на лекция, изнесена от представител на фондация „Биоселена”. Името на лектора е  Стоилко Апостолов, той разказва за такъв модел, който вече съществува в чужбина. Така фондация „Заедно”, вдъхновена от прекрасната идея, извършва първата доставка на кошници със зеленчуци и плодове директно от производителя.

Първият хранкооп у нас възниква преди три години

Сдружението с нестопанска цел „Устойчиво общество” е учредено към края на 2012 г. Неговата цел е кооперативите да успеят да преминат „на светло”, да бъдат законни и одобрени от Агенцията за безопасност на храните. Председателя на сдружението, обединяващо всички кооперативи занимаващи се с хранителни продукти, Гергана Кабаиванова, разказва за една от най-големите акции в хранителните кооперативи, организирана в София. Собственик на биоферма за чушки не успял да продаде продукцията си и за да не я изхвърли, я доставил в столицата. Така била извършена и огромната разпродажба на 4 тона от този вкусен зеленчук. След тази акция се обадили и други производители и така е започнало всичко, разказва Кабаиванова.

Макар че сдружението обединява повечето кооперативи, има и такива,които си функционират отделно. Но въпреки многото предимства, при кооперативите има и недостатъци, като сред най-големите е непостоянните доставки. Поради редица фактори и климатични особености като порой, градушка и суша, хранкоопите не могат всеки път да се снабдят с желаното количество продукти, тъй като много пъти те не са налични. Друг проблем понякога е и самата организация. Организаторите на кооперативите не винаги са едни и същи, налагат се смени, което пък понякога води до проблеми.

Клиентите на хранителните кооперативи са предимно семейства с деца

Много от клиентите на кооперативите са семейства с деца, които държат на здравословното хранене. Затова те търсят хранкоопи, в които могат да имат личен контакт и с доставчика, и с производителя, за да са сигурни в качеството на стоката. Доверието за качеството на продуктите играе много голяма роля в развитието на този вид  дейност. Поради тази причина, повечето стока пристига и със сертификат за биопроизход.

Макар и законът да не забранява категорично кооперативите, хората зад тях имат известни притеснения,тъй като според наредбата, търговията може да се извършва от производителя, стига да е регистриран, или от търговски обект, който също трябва да притежава разрешение за това. Агенцията по храните, както и Министерството на земеделието, не дават конкретен отговор „да” или „не” на въпроса законна ли е търговията с кооперативи.

Никой не казва категорично законна ли е или не търговията с хранкоопи

Освен правният въпрос обаче, на дневен ред седи и въпросът с хигиената и хигиенния риск, поради липсата на контрол над кооперативите. Макар и до сега да е нямало такива инциденти и храната от фермите да е сертифицирана, все пак възниква рискът със самите доставчици и клиентите се питат достатъчно ли е само да имаме доверие на хората от кооператива, които извършват пренасянето на стоката?

Съществува и риск от несъзнателно заразяване, но за съжаление държавата отказва да обърне внимание на този вид снабдяване с биопродукти и да очертае ясни правила, чрез които да се избегнат всички рискове и до крайният потребител да достига само и единствено напълно здравословна и качествена храна.

Копирайт: Николина Държикова

Стажант-копирайтър в Agronovinite.com