XXV. Джоел Салатин: Оставете животните да работят във фермата

0

Всяко животно може да извършва определени селскостопански дейности

Всяко животно има качества, които му позволяват да извършва дадени селскостопански дейности като така се намаляват разходите на стопанството за гориво, труд и техника. Използването на животни за работна сила напълно променя икономическия аспект на стопанството, пише обявеният от сп. Time за фермер номер 1 в света Джоел Салатин в книгата си „You can farm“. Тя излезе на български език, под заглавие „Фермер – мисията възможна“. Днес публикуваме със съкращения глава двадесет и пета, наречена “Оставете животните да свършат работата”.

Например, компостирането в големи мащаби е много трудоемка задача, която изисква участието на машини. Нашият метод е да разпръснем малко зърно в постелята през зимата и когато кравите излязат от обора през пролетта, ние пускаме вътре прасетата. За 8 седмици две 90-килограмови прасета могат да преобърнат 52 м3 постелъчен материал, в който е разпръснат половин тон зърно. Голямо удоволствие е да ги наблюдава човек.

 

Прасетата могат да превърнат постелята в кравефермата в компост

Те изравят покълналите зърна и в процеса разорават и размесват постелята, раздробяват я и създават най-хубавия компост, който човек може да си представи, и който далеч превъзхожда онзи, което можем да направим с помощта на техниката. Те преобръщат компоста няколко пъти и ровят в цял метър дълбочина. Така разполагаме с прекрасен компост без изобщо да палим трактора и да хабим каквото и да е време. А когато дойде времето да изнесем компоста с челния товарач, той е напълно раздробен и угнил и се е превърнал в чудесен почвен материал. Както изгребването, така и разпръскването на полученият тор е лесно изпълнимо с трактора.

Същият метод може да се приложи и в конюшните, под клетките на зайците или с един голям градински компостен куп. Само вкарайте малко зърно, заградете купа и гледайте с какво удоволствие животните вършат вашата работа.

Ние дори използваме прасета, за да правят дълбока оран. Електропастирът върши чудесна работа за прасетата и можем да ги местим от едно място на друго. Едно 90-килограмово прасе може да разрови 9 м2 площ на ден срещу 2 кг заровено зърно. Прасетата изяждат една част и утъпкват останалото в земята. И царевицата и дребните сортове зърно растат добре след като прасетата са изорали земята.

После можем да оставим това ограждение да почива около 14 седмици преди отново да го погледнем. За това време зърното узрява и ние отново пускаме прасетата. Те излапват реколтата като така сами си набавят фуража. Освен това, те отново “изорават” мястото и ние отново можем да засеем нещо там, за да поддържаме цикъла. Тази земя е изключително трудна за обработка, тъй като е осеяна с клони, пънове и камъни.

Прасетата може да се използват и вместо мотофреза

Също така може да се използват прасета вместо мотофреза в градината, но това трябва да се прави с мярка. Ние построихме една “свинефреза” с размери 1,8м на 3м, в която влизат две прасета и която можем да местим из градината. Когато имаме идеални почвени условия, нашата “свинефреза” върши идеална работа. Но ако почвата е или прекалено суха, или твърде влажна, тогава прасетата може повече да навредят, отколкото да свършат работа.

Сега да насочим вниманието си към пилетата. Когато пилетата имат достъп до пространството под клетките на зайците, те правят услуга като с ровенето си аерират тяхната постеля и така премахват миризмите. В промишлените зайчарници вонята е ужасна. Но кокошките елиминират всичката миризма като омесват всичко в богатата на въглероден материал постеля и така поддържат хигиенична среда за зайците отгоре.

Като ровят постелята, пилетата не само създават компост като омесват зайчите изпражнения в постелята, но и поддържат здравето на зайците, което премахва нуждата да добавяме медикаменти към водата им.

Пилетата аерират постелята в зайчарника

Кокошките ядат ларвите на мухите и така превръщат потенциалните усложнения и свързаните с тях разходи в потенциални приходи; едновременно с това, те инкорпорират “тортите” на кравите в почвата и така стимулират кръговрата на хранителни вещества. В някои от по-елитните говедовъдни предприятия същото мероприятие го извършват с пружинни ливадни брани. Но пилетата си се справят чудесно с тази задача, а на всичко отгоре снасят и яйца.

Като раздробяват изпражненията на кравите, кокошките намаляват “карантинните зони” (зоната около кравешкото изпражнение, където кравите избягват да пасат) и така следващия път, когато кравите се върнат на същото пасище, ще го изпасат по-равномерно. Пилетата се комбинират добре с какъвто и да е добитък. Угоителните комплекси и млекопроизводителните ферми могат само да спечелят ако пуснат пилета да кълват ларвите на мухите, да ядат несмлените хранителни остатъци и да разпръскват тортите на кравите.

Представете си какво ще стане ако пуснете 100 пуйки на поле, нападнато от нашествие на скакалци? Една много добра идея е да се пуснат пуйки в царевично поле, веднъж щом царевицата достигне размери около 60 см.

Пуйките контролират насекомите

Пуйките ще контролират насекомите, ще наторяват посева и ще ползват царевичните растения за сянка. Те не представляват опасност за царевицата, когато е достигнала тази височина, но с радост ще се нагостят с растящите наоколо тревички и плевели.

В сушавите райони, където се използва изкуствено напояване и където насекомите представляват проблем за лютите чушки и другите специализирани култури, пилетата предоставят чудесен метод за контрол на вредителите. Няма по-добър метод и за събиране на падналите плодове, като едновременно с това се елиминират и насекомите, които презимуват около дърветата. Когато пилетата получат достъп до дървета, те постоянно ровят около ствола и корените, в търсене на насекоми.

Овощарите редовно се борят с набезите на плодни червеи, гъбички и насекоми около основата на дърветата. Пилетата разравят тази зона в търсене на тези сладости и по този начин прекъсват жизнения цикъл на вредителите.

Биковете могат да “косят” тревата

Сега да преминем към добитъка. Определено, най-ефикасният и рентабилен начин да се коси трева е с помощта на “четириногите косачки”. Например, пролетно време, преди да пуснем бика при кравите за разплод, ние го използваме като косачка, за да поразчисти зоните около барачката с инструментите и другите селскостопански сгради, както и двора. Отделяме му само едно малко пространство, може би около 80-160 квадратни метра и го оставяме там за един-два дни. Той обожава прясна трева и не само че няма нужда да му даваме механично събрано сено, ами и си спестяваме шума на косачката и на тримера за трева. А в бонус получаваме тор.

В по-голям мащаб, ние използваме цялото стадо крави, за да косим канавките покрай пътя. Когато сме в ограждение, близо до пътя, можем да отворим портата и, със списание в ръка, да оставим кравите свободно да се напасат с крайпътната трева.

Пролетно време оставяме добитъка да пасе из цялото стопанство като ги придвижваме бързо от едно ограждение на друго. Така цялата ферма се превръща в пасищна площ по време, когато тревата все още расте бавно. Пускаме кравите да пасат из ливадите и навсякъде другаде. Невероятно е колко много от животновъдите не пускат кравите си да пасат из ливадите или из площите, засети с люцерна или дребнозърнести култури, а вместо това продължават да ги хранят със сено за още 4-6 седмици. А точно от другата страна на оградата има прекрасен парцел със зелен фураж, висок 30-тина сантиметра, който само чака да бъде окосен от самите крави.

Управлението на добитъка за селскостопански дейности променя драстично печалбите на стопанството

Когато управляваме добитъка по такъв начин, че да се възползваме от естествения растежен цикъл на тревата, печалбите на стопанството коренно се променят. Нещата, които изискват големи разходи като гориво, техника, части и труд, практически изчезват. Аерирането на почвата, което се получава при интензивно управление на пашата позволява на ливадите да растат гъсти, а не на туфи и така се избягва нуждата да се надхвърля посевната норма при първоначалната сеитба, както и нуждата повторно да се подсяват площите.
Убеден съм, че съществуват много вариации на цялата тази идея за използване на животните и се надявам, че тази дискусия ще стимулира творческите ви идеи. Овце в овощните градини, кози за плевелите, лами да пазят овцете и кучета да ги подбират… списъкът е безкраен. Не забравяйте и за рибите, които се хранят от тиня и за червеите, които се хранят от тор и правят хумус. Ако впрегнем на работа вътрешните характеристики на животните, можем да намалим работното си натоварване и значително да повишим крайната печалба.

Какво съветва още Джоел Салатин начинаещите фермери, четете в бестселъра „Фермер – мисията възможна“. Може да изтеглите електронната версия от този линк, или да направите предварителна заявка за хартиено копие чрез този линк на сайта на www.livadi.bg. 

Споделете.

Коментирайте

Close