XXVI. Джоел Салатин: Защо е важна хигиената във фермата

0

Как става обеззаразяването в природата

В природата обеззаразяването става по два начина – почивка и слънчева светлина и разлагане. А патогенните организми се развиват в среда, в която липсва директна слънчева светлина, при влага, при постояннен достъп до гостоприемник, при концентрация на един вид гостоприемник и при неправилно разлагане.

Ако съсредоточите вниманието си върху тези пет проблемни зони, когато проектирате помещение за каквито и да е животни, вие ще елиминирате заразите и миризмите – двете неща, които правят животинските помещения неприятни, пише обявеният от сп. Time за фермер номер 1 в света Джоел Салатин в книгата си „You can farm“. Тя излезе на български език, под заглавие „Фермер – мисията възможна“. Днес публикуваме със съкращения глава двадесет и шеста, наречена “Хигиена на добитъка”.

Нека разгледаме тези пет елемента един по един. Най-мощният санитарен инструмент в природата е слънчевата светлина – особено, когато е директна. Това означава, че помещенията, където ще живеят животни трябва да се проектират така, че да има изобилен достъп на слънчева светлина. Капандурите и oтворените на изток сайванти позволяват светлината да достига до пода и да огрява животните.

Вторият елемент, влагата, се благоприятства по два начина: първо, ако липсва движение на въздуха, т.е. вентилация, тогава въздухът ще е пропит с миризмата на мухъл и застояло. Повечето животни могат да издържат на студ, но не понасят теченията.

Мислете за светлината, влагата, гостоприемника и неправилното разлагане

Тъй като екскрементите на животните са изключително влажни, необходимо е да попивате тази влага със суха постеля. Постелята трябва да се съхранява под покрив, за да не се овлажнява от водата и да се поддържа с висок абсорбиращ капацитет. Сламата, която ще се използва за постелята, трябва да се остави на дъжда един-два пъти преди да се балира, за да се разтвори лъскавото външно водонепромокаемо покритие. Дъждът я прави мека и подобрява попивателната й способност.

Една от най-големите предпоставки за развитието на патогени е постоянният достъп до гостоприемник. Това особено важи за паразитите. При липсата на приемно животно повечето паразитни популации остават вирулентни и представляват опасност само за около две седмици. Ако добитъкът може да се мести от едно място на друго, патогените ще имат по-малък шанс да се развият и размножат.

Портативните кафези вършат добра работа в случаите, когато имаме изключително малко на брой животни. Когато имаме големи животни като крави и коне, подвижният електропастир е нещо евтино, лесно и високофункционално.

Четвъртата точка е за концентрацията на един вид гостоприемник. Колкото повече видово разнообразие можем да внедрим в животновъдната система, толкова по-добре ще контролираме болестотворните организми. Повечето от тези организми са специфични за определени видове животни. Градинарите отдавна прилагат принципа на редуване на множество култури, за да се предпазват от вредители.

Един производен принцип на този е симбиозата между различните видове. В природата птиците следват тревопасните и почистват след тях. Многовидовото животновъдно стопанство е добър метод за борба с патогените.

Добър метод за борба с патогените е многовидовата животновъдна ферма

И на последно място, неправилното разлагане е вероятно най-големият фактор по отношение на популациите от болестотворни организми. Агрономите го наричат “цикъла на гниене” – колкото по-активен е цикълът на гниене, толкова по-балансирани ще са почвите и растенията и толкова по-добро ще е здравословното им състояние.

Органичната материя подхранва цикъла на гниене. Например, глинестата почва в ограждението на кокошките прекъсва цикъла на гниене – същото е и с калния под в обора на телетата или в незатревената конюшня. Терените, на които няма растителност (с изключение на площите, където току-що сме обърнали зеления тор), нямат и активен цикъл на разлагане. За един активен цикъл е нужно да има правилни пропорции на следните елементи:

1. Въздух – съдържа се в пространствата между почвените частици и се поддържа от дейността на червеите, както и от тунелите, образувани от мъртвите корени. Ронливата почва е за предпочитане пред твърдата, утъпкана почва.

2. Вода – проникването и задържането й се улесняват, ако има дебела покривка от чим и ако почвата е рохкава поради високо съдържание на органична материя. Влагата осигурява среда, в която да се движат микробите, които се придвижват в микроскопично блато, което ги плиска от едно място на друго. При оборно отглеждане, такава среда обикновено намираме там, където има изобилие от урина.

3. Въглерод – този елемент е концентриран в материалите с високо съдържание на целулоза като листа, слама, дървесни стърготини, дървен чипс и пр. Богата на въглерод е изсъхналата зеленчукова материя, за разлика от свежата зелена материя като окосена трева или кухненски хранителни отпадъци.

4. Азот – доставя се от зеленчукова материя, която още не е достигнала пълна зрелост като, например, прясно окосената трева или хранителните отпадъци от кухнята, но по-често азотът се доставя от животинския тор.

5. Микроби – обикновено живеят в почвата, но може да се внесат и чрез инокуланти.

Следете за правилното съотношение на въглерод и азот в постелята на животните

Силното утъпкване на земята от животните втвърдява почвата, изтласква въздуха и така прекъсва разлагането. Ако количеството тор е твърде голямо, високата концентрация на азот ще доведе до токсичност на дадената площ.

За да поддържаме добра популация от полезни микроорганизми в помещението, където се гледат животните, трябва да поддържаме правилно съотношение между въглерода и азота 30:1 в постелята им. Въглеродът усвоява разтворимите вещества от екскрементите и ги свързва молекулно в една химическа “гъба”. Ако боравим с тора, както трябва, той изобщо няма да мирише. Миризмата идва от изпаряването на амоняка.

Различните плесени и гъби в средата осигуряват естествен антибиотик на почиващите си животни. Особено добър ефект на дебелата постеля се отбелязва при млекодайните крави. Важно е, обаче, да не се размества постелята, докато животните са върху нея. Винаги изчаквайте момента, когато няма останали животни върху постелята, за да я обръщате или подменяте.

Дебелата постеля е дом за буболечките. Едно проучване от 50-те години на ХХ век сочи, че ако се следи постелята на едно стадо кокошки-носачки, отглеждани в затворено помещение да бъде с дебелина поне 30 см и с правилно съотношение на въглерод и азот, то те могат да си набавят необходимата дажба от протеини изцяло само от буболечките, които се въдят в постелята.

В действителност не е чак толкова трудно да се постигнат добри санитарно-хигиенни условия. Ако не от икономически, то поне по емоционални съображения, това е една от първите стъпки, които трябва да предприемете, за да постигнете успехи в селскостопанската си дейност.

Какво съветва още Джоел Салатин начинаещите фермери, четете в бестселъра „Фермер – мисията възможна“. Може да изтеглите електронната версия от този линк, или да направите предварителна заявка за хартиено копие чрез този линк на сайта на www.livadi.bg. 

Споделете.

Коментирайте

Close