Вкуси България със SlowTours.bg

Фермерът, който започна органичната революция в Куба

0

Както всички подобни истории, и тази на д-р Фернандо Рафаел Фюнес Монсоте започва с една епична битка срещу закостенелостта, инерцията и огромното недоверие. Преди четири години Фюнес, агроном с университетска диплома и научни занимания, се заселва на един обрасъл каменист хълм край Хавана с ерозирала почва и започва да копае кладенец. Фермерите от околността го смятат за луд, дори по-лошо – за дилетат, фантазьор и дървен философ, чиито приказки за “агроекология” скоро ще се сблъскат с грубите реалности на кубинското земеделие. Фюнес не е разполагал със сонда, затова той и помощниците му е трябвало да пробиват дебели скални пластове с кирки и подръчни инструменти. Седем месеца по-късно на дълбочина 15 метра бликва студена и чиста подпочвена вода. “За мен това бе метафората за агроекология – казва 44-годишният Фюнес, осланяйки се на екологичните техники за управление на фермата, които той е изучавал в Куба и в Холандия, – много упорит ръчен труд и постоянство, но и резултат, който си е заслужавал усилията”.

Днес Фюнес е една от най-търсените фигури в кубинските кулинарни кръгове. “Finca Marta” – неговата ферма върху осем хектара, която той кръщава на името на покойната си майка, доставя органични продукти на най-първокласните хавански “paladares” – частните ресторанти, които тотално променят репутацията на острова като място със скучна храна.

Ферма Finca Marta биохрани

Италианската салата, която струва около $ 10 в заведението “El Litoral” в Хавана, е приготвена от зеленчуци от фермата “Finca Marta”

Фюнес отглежда над 60 вида зеленчуци, плодове и билки във внимателно оформени терасовидни легла, които задържат влагата. Той е засадил дървесни храсти, които отделят пасищата за добитъка като живи огради и осигуряват местообитание на птиците. Предишната година е извадил от 40-те си пчелни кошера около тон и половина мед. Енергията, необходима за работата във фермата, за изпомпването на вода от кладенеца и за напоителната система, се получава почти изцяло от слънчеви колектори. Фюнес използва биосистема, която улавя метана от оборския тор и по специални тръби го отвежда право в кухненския блок. Там газът се използва за гориво на печката.

Визията на Фюнес за кубинското селското стопанство е радикална – той се застъпва за интелигентното, ефективно използване на ресурсите, за занаятчийското земеделие като алтернатива както на капиталистическия модел за правене на агробизнес, така и на катастрофалния държавен селскостопански модел от 60-те години на ХХ век, в резултат на който Куба започва да внася 60% до 80% от храната си.
С възобновяването на отношенията между Куба и САЩ и опитите страната отново да постави себе си на картата на глобалната икономика, Фюнес вижда, че оцеляването на кубинската селска култура е поставено на карта. Целта, според него, е да се даде възможност на кубинските земеделски стопани да изкарват прехраната си в момент, когато мнозина от тях се отказват от селския живот и се местят в градските райони. “Ако не искаме тук да дойдат чуждестранни компании, които изцяло да доминират земеделието ни, трябва да намерим за кубинските семейства начин да останат във фермите си”, казва Фюнес, който е израснал в селскостопанска изследователска станция, където баща му, учен специалист по културите, и майка му, която е биоложка, са работили.

Два пъти седмично Фюнес натоварва до тавана своята стара руска “Лада” с рукола, чери домати, цикория и бобови кълнове и ги доставя в над две дузини ресторанти в столицата Хавана. Тeзи видове пресни зеленчуци са почти непознати за повечето кубинци, но все по-търсени от готвачите, които готвят за туристи, за чуждестранни граждани, както и за един малък, но нарастващ сегмент кубински потребители, които искат да се измъкнат от рутината на баналното свинско и хляб. “Все повече и повече кубинци откриват тези зеленчуци и се учат да разширяват своя кулинарен кръгозор,” казва Ален Ривас, главен готвач в “El Litoral” – отворено преди две години кафене на булевард Малекон, точно до океана и на една пряка от посолството на САЩ. Кафенето предлага салати с органични продути от фермата на Фюнес. Цените – от 8 до 10 долара, са доста над възможностите на обикновените кубинци, но Ривас казва, че много от клиентите му са местни жители.

Ферма Finca Marta

Работникът Еудалдо Гарсия се разхожда между насажденията във фермата на Фюнес “Finca Marta”. Преди четири години тук, в покрайнините на Хавана, ученият се заема с органично земеделие върху осем хектара

Ривас често планира менюто за деня, като най-напред разговаря с Фюнес – един вид координация “от фермата до масата”, нещо нечувано в Куба. Допреди няколко години много малко кубинци са имали мобилни телефони. Сега Фюнес поддържа постоянна връзка с готвачите, собствениците на ресторанти и други клиенти по електронната поща или с размяна на SMS-и, тъй като за него доброто планиране минимизира загубите.

Повечето кубински ферми не работят по този начин – те допускат свръхпроизводство на различните култури с пълното съзнание, че голяма част от реколтата им ще бъде изгубена, тъй като не разполагат с необходимите средства да достигнат бързо до пазара. Този подход води до срив в цените през зимния сезон, когато пазарът се пренасища със зеленчуци. После, благодарение на голямото търсене през лятото, зарзаватите като маруля и домати отново поскъпват. На пазара обаче има недостиг, тъй като реколтата бързо се разваля под лъчите на припичащото карибско слънце и производителите не искат да поемат риска да понесат загуби.

“Част от проблема може да бъде решен чрез по-ефективна дистрибуция и координация”, казва Фюнес. Но, разбира се, в основата е по-добрият достъп до оборудване и технологии.

През последните години, в опит да намали вноса на храни, кубинският президент Раул Кастро е прехвърлил милиони хектари неплодородна държавна земя в ръцете на частни стопани и кооперации. Но резултатите са незадоволителни. На пазара има по-голямо разнобразие и изобилие от продукция, но цените са се увеличили и то до гояма степен заради многото посредници по веригата.

Тромавата бюрократична машина на кубинското селско стопанство все още прави по същество невъзможно за земеделските производители да внасят трактори, камиони и други селскостопански машини, които да стимулират производството и да спомогнат за намаляване на разходите. Правителството обеща да създаде пазари на едро за земеделско оборудване, но това засега е още в сферата на намеренията.

Ферма Finca Marta

Работници от “Finca Marta” се смеят заедно на весела случка

Фюнес би искал да замени своята стара руска “Лада” с хладилен камион. В маршрутите на своите доставки той е включил и един майчин дом за бездомни бременни жени като част от разширяването на своята социална мисия. Фермерът иска да започне да дистрибутира веднъж седмично кошници със свежи плодове и зеленчуци за отделни семейства. Казва, че не се нуждае от допълнителна земя и може да увеличи реколтата си просто като използва по-интензивни методи. Той се вълнува повече от това как да накара другите селскостопански производители в Куба да следват добрите земеделски практики и да въведат агроекологята в своите ферми. “Няма значение как ще наречеш системата”, каза той. “Това, което е важно, е използването на природните ресурси и възможности, които ще помогнат на кубинските фермери да изкарват прехраната си и да запазят корените си, оставайки на своята земя”.

Заради 20-те години, в които д-р Фернандо Рафаел Фюнес Монсоте помага на дребните земеделски производители в Куба да се справят с предизвикателствата като използват агроекологични методи, тази година бе номиниран за Международната научна награда “Louis Malassis” за изключителни постижения в земеделието. Със своите научни изследвания и практика Фюнес заключава, че с помощта на агроекологията може да се произвежда достатъчно храна за кубинското население само върху половината от съществуващите земеделски земи и то по щадящ околната среда начин. Чрез прилагане на интегрирани системи за земеделие, които позволяват да се рециклират хранителните вещества и енергия, д-р Фюнес Монсоте смята, че може да се премине към основана на агроекологията хранителна система в национален мащаб. “Това е целта на научната ми кариера”, казва той.

Фюнес вече е работил по няколко проекта, които да подпомогнат кубинското органично земеделие. Първият е неговата ферма “Finca Marta”, която дава дом и препитание на 10 работници и техните семейства. Благодарение на другия му проект “Енергийни алтернативи за кубинския селскостопанския сектор”, биогазът и биодизелът вече са налични в стопанствата на над 25 000 семейства в 20 кубински общини. Проектът за биомасата е финасиран от Швейцарската агенция за сътрудничество (COSUDE) и има за цел да създаде интегрирано производство на храни и енергия. Такава цел има и още един проект, разработен от Фюнес в шест общини в Източна Куба и финансиран от Европейския съюз и Hivos – Холандия. Той се фокусира върху изполването на енергията от вятър, слънце и биомаса във ферми за отглеждане на добитък.

В сътрудничество с други кубински учени д-р Фюнес Монсоте е разработил и компютърната програма Energia 3.01, която позволява изчисления за енергийния баланс в агроекосистемите. Софтуерът се прилага в повече от 20 страни. “Най-добрият начин и най-трудната стъпка към изграждането на мостове между науката и реалния живот на фона на агроекологичните предизвикателства, е с това да се занимават учени, пряко ангажирани със земеделие, образование, търговия и политика. Това е, което аз се опитах да направя през целия си живот”.

Статията е публикувана в сп. “Агрозона”

Споделете.

Коментирайте

Close