Агроновините Новини за земеделие и храни
Хиляди българи дойдоха в Царството на зелениката – Странджа, в дните 12 и 13 май, когато се проведе юбилейното XV издание на Фестивала на зелениката. Вечнозеленото растение е един от символите на планината и е реликтен растителен вид от епохата на терциерa. Заради топлия и влажен терциерен климат зелениката, както у нас се нарича Rhododendron ponticum, е била разпространена на север дори до Скандинавския полуостров. 
Днес зелениката се среща само на още едно място в Европа – из горите на Кавказ.
Зелениката е лековита билка, отварата от която се прилага външно при ревматизъм и подагра. Тя обаче съдържа глюкозида андромедотоксин, който прави токсичен пчелния мед, събран от пчели в райони със зеленика. За натравяне с такъв мед пръв съобщава древногръцкият пълководец и писател Ксенофонт в съчинението си „Отстъплението на 10 000 гърци“.
По време на гръцко-персийската война неговите войници консумирали такъв мед и се оплакали от гадене, повръщане, главозамайване. Същите признаци на натравяне описват германските ентомолози Бишав и Краузе, изследвали меда от рододендрон в областите Трапезунд и Самуен. През 1877 г. отровен мед е бил намерен и в долината на Батум, затова населението там използва пчелите само за восъка.
През 1963 г. П. Проданов описва натравяния на хора в района на Странджа от пчелен мед, получен от растението Rhododendron ponticum. Явленията на отравяне се дължат на поражения в централната нервна система и в парасимпатиковия дял на вегетативната нервна система, посочва Стоймир Младенов в книгата си „Пчелните продукти – храна и лекарство“.
К. Ш. Шаришидзе е разработил начин на обезвреждане на отровния мед чрез загряване до 46 °C при налягане 65 мм живачен стълб.
Зелениката е единственият местен вид рододендрон. Вписана е в Червената книга на България и е защитена от редица международни конвенции и споразумения. У нас се среща в сенчестите, предимно гористите усойни влажни места с бук, и в някои влажни дъбови гори в източните райони на Странджа планина, особено в землищата на селата Кости, Граматиково, Българи и Резово.
Сега е най-подходящият момент да посетите Странджа, защото зелениката разцъфва с великолепните си лилаво-розови цветове, от които се носи упойващ аромат, казват местните хора. Растението е толкова обичано от жителите на Странджа, че преди 15 години те поставят началото на Фестивала на зелениката.
Всяка година той се провежда в различно кътче на Странджа, за да могат хората да видят различни кътчета на планината. XV-то издание се състоя в местността Водиците край Малко Търново, откъдето тръгнаха пет пешеходни маршрута.
Любителите на сафарито стигнаха с джипове и УАЗ-ки до находище от цъфнала странджанска зеленика. Изкушените от странджанската мистика преминаха през древното тракийско светилище на Мишкова нива до връх Голямото градище (710 м) – най-високата точка в българска Странджа.
На Мишкова нива бе пресъздаден древен тракийски ритуал от облечени с бели одежди местни танцьори.
Фестивалът бе открит с изпълнения на химна на Странджа „Ясен месец“ и с песента „Хубава си, моя горо“. Кметът на Малко Търново Илиян Янчев приветства хората с „добре дошли в прекрасната Странджа“.
Вълнуващи думи за мистичната планина каза и кметът на община Царево инж. Георги Лапчев.
Директорът на Дирекцията на Природен парк „Странджа“ инж. Мишо Жеков пожела много приятни и незабравими мигове на гостите и ги покани да идват в планината не само за фестивали, а по всяко време на годината.
По време на Фестивала на зелениката беше представена новоизлязлата книга на Димитър Тонин, посветена на 1001 светилища в Странджа планина.
Веселата атмосфера на фестивала бе помрачена единствено от набезите на нагли туристи, които решили да си накъсат от клонките на изключително рядко срещаната зеленика с бели цветове, за да се опитат да си ги засадят вкъщи. Имаме само няколко такива храста и ги намерихме окършени, разказаха организаторите на фестивала.
