Kinto

И село Визица е било люлка на нестинарството в Странджа

0

Преди повече от век и село Визица в община Малко Търново е било едно от нестинарските села в Странджа, освен известните досега Българи, Кости, Бродилово, Граматиково, Кондолово и др. Неотдавна екип учени откриха във Визица риза за нестинарска икона, като този артефакт доказва тезата на българския историк и етнограф акад. Михаил Арнаудов (1878-1978), че почти всички села от Югоизточна Тракия са били нестинарски.

„Монетната украса на откритата риза за нестинарска икона във Визица ни кара да я отнесем към средата или края на XIX век“, каза за Агроновините етнологът Горан Стефанов от Историческия музей в Малко Търново. Той е сред научно-изследователския екип, направил откритието за нестинарството в с. Визица и в момента подготвя официална научна публикация за откритието си за сп. „Български фолклор“.

Риза за нестинарска икона с. Визица

Риза за нестинарска икона, открита в с. Визица. Сн. Горан Стефанов

Покрай намирането на нестинарската реликва у Стефанов и колегите му се заражда идеята да възродят нестинарски обред, който хората във Визица са правили преди около век и половина. Така с нестинарски танци и ритуал по изнасяне на иконата на свети пророк Илия те почетоха за пръв път от години Илинден в селото си. Над 300 души туристи, сред които около 120 руснаци, дойдоха да присъстват на ритуала, с който бяха отбелязани и 115 години от Илинденско-Преображенското въстание.

Жителите на Визица спасили населението от опустошената крепост Урдовиза край Китен

Някога през странджанското село Визица, разположено на високо място в Странджа планина, преминавали важни стопански и военни пътища. За пръв път е било разрушено по времето на кърджалийските размирици в края на XVIII и началото на XIX век.

Eдин от най-кървавите периоди за селото бил 1856-1886 г. Всичко започнало, когато нощта застигнала четирима турци в селото и те помолили местни хора за подслон. Приютили ги и ги нагостили, а османците посегнали на честта на жените в семейството.

Параклис "Свети Илия" село Визица

Параклисът „Свети Илия“, в който иконите бяха отнесени

На сутринта визичанинът Велко събрал другарите си и няколко дни по-късно властите намерили труповете им. Никой не издал Велко, затова гневът на турците години наред се стоварвал над селото – невинни хора били изклани, много къщи били опожарени. Оцелелите се изтеглили навътре в гората и създали ново село, но и с това не свършили мъките им.

Незнайна болест покосила визичани, умирали млади и стари. За да се спасят от епидемията, хората се върнали през 1870 г. в изоставената 10 години по-рано Визица. Местните успели да възстановят разрушената черква и построили параклиса в чест на свети пророк Илия.

Църквата била опожарена по време на Руско-турската освободителна война, когато отстъпващи пред руските войски черкези подложили на сеч, грабежи и палежи селото и неговите жители.

Визичани побегнали към днешното село Ясна поляна и пак се завърнали в родната Визица, но само до подписването на Берлинския договор. Тогава селото им останало в пределите на Османската империя. Хората потърсили спасение към Източна Румелия.

Не издържали на носталгията и пак се върнали в Странджа, но
след съединението на Княжество България с Източна Румелия турците засилили тормоза над българското население, за да го прогонят от пограничните райони.

Освен това българите трябвало да работят ангария на османците в строителството на турски казарми и застави по границата с България, разказва в. Десант. Затова визичани отново събрали покъщнината си и през 1886 г. се изтеглили към вътрешността на България.

През 1913 г. в годните за обитаване къщи в изоставената Визица се заселили бежанци от Източна Тракия. Книгите и иконите в порутената черква „Света Троица“ били съхранени, а край външните й зидове личали надгробните плочи на местни хора.

Това не е единственият храм в района на селото. Чешкият учен Карел Шкорпил в един от трудовете си от 1891 г. съобщава, че около Визица е имало много „малки черквици“. Според руска военна петверстова карта на българските земи от 1828-1829 г. във Визица (изписана като Выжица) е имало и втора черква, недалеч от кръстопът край руините на римска пътна станция. Смята се, че това е средновековен култов храм в чест на света Богородица.

Нестинарски танци Визица

Над 300 души, 120 от които руснаци, присъстваха на ритуала

По време на комплексната експедиция Аполония-Странджа в периода 1977-1979 г. повърхностен оглед на района извършва проф. Александър Фол. По негова препоръка руините са оградени, за да се запазят при последващото разширение и асфалтиране на пътя Босна-Папазова нива.

В годините многократно е обсъждана необходимостта от разкопки във Визица, но засега всичко е в рамките на пожеланията. А експонирането на находките от светите места, заедно с реставрирането на древното селище и крепост Урдовиза край Китен по проекта „Виа Понтика“, разкритият от проф. Даниела Агре некропол до параклиса „Св. Илия“ ще подпомогнат развитието на културно-историческия туризъм в региона.

От крепостта Урдовиза тръгва разклонението на древния Понтийски път за Константинопол през Визица. Нещо повече – някога хората от многострадалното странджанско село са приютили най-много жители на крепостта Урдовиза при съсипването й от османците.

„На 2 август е свети Илия по стар стил – един от дните в нестинарския обреден календар, подобно на св. св. Константин и Елена“, обясни Стефанов. За пръв път тази година на 2 август сутринта местни хора и гости на селото изнесоха иконата на св. Илия от едноименния параклис и на Аязмото я измиха със свещена вода.

След това с гайда, тъпан и хоро я пренесоха на поляната край Визица. Там бе запален обреден огън, а жаравата от него бе разстлана във формата на кръст, както повелява нестинарската традиция. В огъня влязоха няколко нестинари, начело с Горан Стефанов, който е и докторант в катедра „Етнология“ в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“.

Горан Стефанов Странджа

Горан Стефанов (в средата) сам влезе в огъня

„Българските традиции са живи, българските обичаи са живи, България е жива!“, възкликна Станислав Новков от бургаската фирма „Опознай БГ“ ООД, която организира празника, съвместно с Община Малко Търново. „Нека всеки един от нас носи българското в сърцето си, където и да се намира – в града, на село, и да се чувства горд от това, че е българин!

Да погледнем в тишина към небето и да се помолим да сме живи и здрави!“, допълни Новков и даде думата на кметския наместник на с. Визица Димитър Пишев: „Днес се навършват 115 г. от Илинденско-Преображенското въстание. Занапред нека всяка година да се събираме на това хубаво място, нека хората, които обичат своя край, да идват по селата си тук, за да знаят децата ни от къде са тръгнали дедите им!“.

Децата и многобройните руски туристи бяха най-силно впечатлени от мистичните танци върху жарава. „Здесь просто прекрасно!“, възкликна Наталия Ивановна, а Анна Николаевна допълни: „До сих пор я никогда не видела чего-то столько замечательного и мистического!“. Ритуалните нестинарски танци завършиха с хоро, на което се хванаха всички присъстващи, а след това хората заедно върнаха иконата на пророк Илия в параклиса на Визица.

Споделете.

Коментирайте

Close