Caryx

Холандският модел земеделие: световен успех или безнадеждно бъдеще?

0

Холандия продължава да се хвали с това, че е вторият износител на селскостопански стоки в света. Като се имат предвид малките размери на страната, това трябва да е солидно доказателство, че Холандия има превъзходно селско стопанство, което е по-способно да „храни света“, отколкото който и да било друг.

Светът обаче вече не разчита на холандския начин на производство на храни, просто защото струва твърде скъпо, посочва Ян Дюве ван дер Плух, професор по аграрна социология в Университета във Вагенинген. Но пропагандата за превъзходното земеделие на Холандия непрекъснато расте: селскостопанска система, базирана на невероятно знание, фокусирано върху изключителни технологии, бизнес модели и логистични системи.

Ян Дюве ван дер Плоег

Проф. Ян Дюве ван дер Плух

Скритото послание на холандския агробизнес е, че Холандия разполага с технология, която позволява на селското стопанство да функционира без да се нуждае от земеделски стопани. Големите бази данни, прецизното земеделие и автоматизацията поемат ролята на селскостопанския труд. Всичко зависи от разрастването на едромащабното земеделие и успоредно с това на концентрацията и заграбването на земеделска земя.

Ван дер Плух е много критичен към т. нар. „ориентиран към износа селскостопански модел“. Той вижда как расте пропастта между холандското земеделие, от една страна, и потреблението на храна, от друга. Всичко това е в резултат на комбинацията от няколко фактора:

  • Почти никъде по света земята, работните места и околната среда не са толкова скъпи, колкото в Холандия.
  • Нарастващата либерализация на пазарите, което прави вноса от други места по-лесен от всякога.
  • Все още изключително ниските разходи за международния и особено междуконтиненталния транспорт.
  • Увеличаването на периферията на Европа. Появяват се много големи земеделски стопанства, (често притежавани от големи бизнес групи), които не само могат да произвеждат на изключително ниски цени, но също така проявяват интерес и към завладяването на нови пазари.

„Ние ядем храна, която идва от други места по света, докато нашето селско стопанство се фокусира върху експорт за чужди пазари: бебешка храна за Китай, лук и пилешки крилца за Западна Африка и пиперки за Ню Йорк.

Почти е невъзможно тази тенденция да продължи. Между другото, наблюдаваме същото двойно движение в страни като САЩ, Турция, Южна Африка, а също и в Европейския съюз като цяло. Основната селскостопанска продукция, която произвеждаме, все повече се ориентира към износа, докато изхранването ни зависи от вноса“, посочва проф. Плух.

Холандските фермери произвеждат все повече и повече храни на едро с ниска стойност, които се продават евтино извън страната. Все по-голяма част от холандското селскостопанско производство се изнася и това се отнася не само за цветя, декоративна растителност, дървета, семена и други качествени продукти към места, в които производството им не е толкова лесно, но също така и за свинско месо. Изнасят се и силно субсидирани продукти като мляко и зеленчуци.

И холандското общество все още приема отрицателните последици от такъв производствен метод. Силно експортно ориентираното селско стопанство е в ущърб на природата, на добрата жизнена среда, красивите пейзажи, биоразнообразието и силната регионална икономика, на добре развитата инфраструктура, която не е претоварена.

С ускореното увеличение на мащабите намалява не само броят на стопанствата, но и заетостта. Общата добавена стойност, която се реализира в първичното земеделие, също намалява. Като цяло, регионалната икономика отслабва, вместо да се засилва – особено ако централизацията в преработката и дистрибуцията все повече изтласква малките и средните предприятия от пазара.Зеленчуци

Този селскостопански модел влошава условията на живот и околната среда в Холандия, но и в много други страни по света. Това е причината страните от Западна Африка, например, да се опитат да въведат квоти при вноса на лук, и да протестират срещу силно увеличения внос на обезмаслено мляко на прах.

Независимо от това нарастващата експортна ориентация на холандското селско стопанство, която се изразява в увеличаване на мащаба, интензификация, специализация, еднородност и високи нива на емисии води до непрекъснато и все по-необратимо разпадане. Масивните потоци от вносни продукти ще подкопаят основите на местното селско стопанство и безнадеждността, която възниква, ще се пренесе пряко и косвено в миграционните потоци не само към градовете, но и към Европа.

Настоящият модел не е привлекателен за повечето от работещите в холандското земеделие и градинарство. Липсата на перспективи е фатална, особено за младите хора, които биха искали да се занимават с фермерство. Този аграрен модел е привлекателен само за холандския селскостопански елит, тъй като в сегашния износ на селскостопански продукти се формира нов сегмент – износът на знания и ноу-хау.

Те включват изграждането на оранжерии, фуражи за животни, ветеринарни продукти, автоматизация на бизнес процесите, селскостопански машини, прецизни селскостопански системи, управленски модули, както и свързаните с тях консултантски услуги.

Понастоящем износът на подобни знания се изчислява на около 10 милиарда евро годишно. Отделно от това има значителен износ на консултантски услуги, които се предоставят от инженерни фирми, университети и изследователски центрове. Въпреки че общият обем на износа на знания е относително малък (в сравнение с общия конвенционален износ на селскостопански продукти), агроиндустриалният комплекс в лицето на земеделското министерство на Холандия, „Рабобанк“ и Университета във Вагенинген все повече се фокусират върху разширяването на този сегмент. Това е новото любимо бебе на холандския селскостопански елит.

И така, къде е фермерът във визията на проф. Плух? „Той е във витрината, тъй като в маркетинга на аграрни стоки холандската провинция функционира като витрина и холандското високотехнологично селско стопанство трябва да бъде показано. За агроелита има много пари“, посочва холандският земеделски журналист Марк ван дер Стерен.

„Нашето „превъзходно“ селско стопанство може да произвежда храна без земеделски производители, но никой не се интересува, че „превъзходното“ ни селско стопанство разрушава холандската провинция и села, околната среда и пазарите на всички страни, които внасят нашите „превъзходни“ селскостопански продукти“.

loading...
Споделете.

Коментирайте

Close