Храбрият холандец Патрик Смитьойс

0

„Ти какво си мислиш, че съм един холандец, излязъл от оранжерия ли?, смее се обезоръжаващо Патрик Смитьойс, подозирайки мислите ми. Всъщност правим съвместни репортажи за земеделци от Северна България – неговият екип той и операторът Иван Китанов, и Агроновините. Вечерта екипът ни си отдъхва на тераса в Русе, след дълъг и уморителен път през цялата Северна България.

Кампанията  срещу пръскането с пестициди започнаха от покрива на хотел Хилтън Албена Симеонова и Борислав Сандов/в средата/

Кампанията срещу пръскането с пестициди започна от покрива на хотел “Хилтън”

Денят започва от покрива на хотел “Хилтън”, където “зелените” Борислав Сандов и Албена Симеонова стартират кампания срещу пръскането с хербициди в защита на пчелите.

Минахме биоферма за ябълки в района на Вършец, срещаме се с преподаватели в Русенския универститет, които организират курсове по пчеларство, и самите те отглеждат пчели.

Ароматен врачански мискет

Наслаждаваме се на ароматния Врачански мискет. Патрик Смитьойс го избира пред австралийското совиньон блан, с мотива, че ще е престъпление да си в България и да пиеш австралийско бяло вино. Захласнати сме в слънцето, което потъва някъде в румънските води на Дунав. Това няма къде и как да се види в Холандия, казва холандецът.

Slance Dunav

Слънцето се къпе в румънските води на Дунав

Най- добре бих се чувствал в къща сред природата, споделя простичко той. Вижда удивената ми физиономия и избухва отново в смях. „ Повярвай ми, аз съм отрасъл в семейство с две сестри, имахме коне и от деца яздим и развеждаме гости.

Познавам земята, а тук в България съм отглеждал дори биококошки. Бил съм в Азия, обиколил съм какви ли не страни, занимавал се с какъв ли не бизнес. Дори имах фабрика тук в България за текстил.

Отказах се, когато си дадох сметка, че с производството на толкова дрехи мога да направя една огромна планина, при това в повечето случаи с никому ненужни парцали”. Така с чувство за хумор разбива подозренията, че е някакъв „холандски оранжериен хибрид”.

Bio iabalkova gradina

Така се спасяват от мъхнатия бръмбар в био ябълковата градина в Долно Белотинци

Обичам родния крй на жена ми

Признавам си, мислех, че холандците обичат основно бира, но е очевидно, че този насреща ми е истински познавач на вина. И любител на качествени български марки. Става ми още по- симпатичен, когато с много мъжка нежност и гордост признава обичта към жена си ” Да ти кажа, най- добре се чувствам в родния край на жена ми- района на Сандански.
Ах, каква македонка е моята жена, невероятна фурия е тя. Може да накара и най- стиснатия да извади пари и ги даде за някаква кауза, само с една усмивка.”

Kosheri

Био пчелин в Русенско

Оказва се, че вината на избите в района на Мелник са негова страст, което окончателно ме печели, защото и на мен този край ми е любим. „ Но, все по- скъпи започнаха да стават българските вина, не е както беше едно време”, намигва приятелски, намеквайки с чувство за хумор за прословутите търговски качества на холандците. Което кара масата ни да избухне в смях, а той добавя Е, слава богу, а з мога да си го позволя.

Женен за българка

За тези, които все още не го познават, припомням, че Патрик Смитьойс е холандец, който живее от началото на прехода в България, женен е за българка и има две деца. Говори удивително правилен български език.

Бизнесмен по професия, но с душа на журналист и може би политик по призвание. И с покоряваща усмивка.Той предизвика истински фурор с филмите, които направи в защита на българските гори, българската природа и образование. Всъщност те го изстреляха към приза Зелена личност на годината.

Явление в журналистиката

Патрик Смитьойс е истинско явление в лишената от все повече спонтанност журналистика. Може би не само в България. Във филмите си той не търси сензация, а излъчва позитивност и надежда, което само по себе си в задъхващия се ефир от черни новини е сензация. Неговата популярност толкова е нараснала, че дори вече не търси своите обекти, а хората го намират, за да му разкажат за проблемите си. И той тръгва по пътищата на България…

Evelina

Доц. Гетова казва, че италианска компания иска да купи лиценза за люцерна

Личи истината

Защо хората обичат да гледат неговите филми? Мисля, че е така, защото във всичко, което прави личи неговата лична кауза. Зртелите не си дават сметка за това, но го усещат. То е както, когато говориш истината, тя винаги се усеща, както и скритата манипулация. А това определя и уникалния му и покоряващ стил.

Мислителят оператор

Той има и големия късмет, да работи с един невероятен оператор Иван Китанов. Той е неговият коректив, режисьор и автор на страхотните кадри във филмите му. Иван Китанов здраво го приземява, когато започне да гледа на проблемите в България от позицията на западноевропеец. Китанов е от българите с подчертано достойна позция, който не се примирява с пошлостта, нито с липсата на достойноство в професията и политиката.

Холандецът има късмета да може да финансира филмите си сам, което му дава тази независимост, за която мечтае всеки истински журналист. Не се съобразява със статуквото, определяно от телевизонните канали, а просто ги пуска в интернет. От тази есен, те ще бъдат излъчвани по холандски телевизионен канал.

Patrik Smitiois i Ivan Kitanov

Невероятният тандем Патрик Смитьойс и оператора Иван Китанов

Трогателно човешки

А личният мотив на Патрик Смитьойс да обикаля България и да търси изход за българите е трогателно човешки.

Има две все още малки деца, за които иска да е сигурен, че ще растат в страна, където духът на хората е свободен, природата ще е чиста от химия, а горите няма да се изсичат безогледно и ще служат на народа, който е в тази страна. Че именно българите ще живеят добре от принадена стойност на земеделските и горски продукти, които произвеждат, и няма да бъдат роби на мултинационални компании.

Срок от шест години
Дал съм си срок от шест години да проумея дали тази страна става за живеене. Дотогава голямата ми дъщеря ще стане на възраст, когато ще трябва окончателно да реша, дали ще продължи образоването си тук или ще трябва да отидем в страна, където нещата се случват и ще съм спокоен, просто споделя грижата си той. Другата му цел е да върне българите от чужбина.

Cherniat shtarkel

Къща за гости Черният щъркел е в Иваново, Русенско

На езика на българите в чужбина

Трябва да призная, че попаднах на един от неговите филми, след като възторжено ми бе препоръчан от българин в чужбина. Малко след това направихме интервю, в което холандецът разказа за себе си. Така се стигна и до съвместните репортажи.

Всъщност лавината на неговата популярност се понесе точно откъм българите в чужбина. Защо ли? Ами, защото той обяснява нещата без излишни фойерверки и патос, типичен за днешната журналистика, беше един от отговорите, който ми бе даден от неговите задгранични почитатели. И, защото излъчва свободния дух и необремененост, типичен за народите на Западна Европа.

Така всъщност говори на езика, който ние познаваме, с който вече сме свикнали и с който не искаме да се разделяме. И който трудно си пробива път в страна като нашата, доминирана от местни феодали и мастити бизнесмени, често мутренски образования, от чието покровителство човек.

А защо да ги върне?

Ами пак по същата причина, заради свободата и смелостта, която носят. И така атмосферата на униние в страната ще се смени, е неговият довод.Chovekat i bivolite

Пастирът, който се грижи за биволите във фермата на Мильо Трофилов, Щърклево, Русенско

Независим дух и жажда за свобода

Не мога да разбера едно нещо в българите, и не мога да разбера откъде идва това качество- да се примиряват. Говорим си докато шофира за нашата народопсихология. От робството ли е дошло, от комунизма ли, но ние холандците не сме такива, казва Патрик Смитьойс.

Това, което което съм наследил от моя народ е независимия дух и жаждата за свобода, усмихва се Патрик. Ние в някаква степен си приличаме с англичаните- чувство за свобода, чувство за хумор, германците са по- други, те се славят със своето чувство за ред.

Bivolski sudjuk

Мильо Трофилов

Но най- аристократичните от западноевропейците са Скандинавските народи, анализира качествата на различните общности. И въпреки, че нося много авантюристичния дух на Холандия, съм здраво стъпил на краката си, което пак ми е наследтво от там, защото моят народ е известен със своята практичност.

Вертолет, хербициди и пчели

Патрик Смитьойс вперва бинокъл в далечината, докато обикаляме пътищата на Добруджа. „ Приятели,подозирам, че днес ще бъде необикновен ден!” и потеляме по пътя сред нивите, където все по-ясно се вижда кръжащ хеликоптер, който периодично се издига и каца.

За подробоностите на срещата, няма да пиша, това е споразумение с авиаторите. Просто ни предупредиха, че собствениците на нивите ще ни намерят където и да сме!

Ot visosks

База на агроавиатори някъде в Добруджа

Факт е, че се ръсеше, а веществото, което се сипеше над посевите вонеше ужасно. Обясниха ни, че съдържа лепливо вещество и някакъв фунгицид. И също, че има разлика между пръскането със самолет и с вертолет, защото вертолетът може да се снижи близо до посевите и така да не бъдат засягани другите растения.
Толкова за пчелите, отровите и манталитета на част от българските земеделци.

Трябва да се обединим

Не мога да разбера, също, защо българите не искат да се обединяват. Ти знаеш ли?, поглежда ме въпросително той.
– На този въпрос не може да се отговори еднозачно. Причината не е само в комуниза, нито само в турското робство.

Може би се корени някъде в началото на деведестте години, когато страната ни беше превзета от мутрите и политическата мафия и хората загубиха надежда, и в обединенията и в безплодните революции, отговорям абстрактно, но си запазвам правото да помисля.

Stoian Stoianov e agroinjener

Стоян Стоянов е агроинженер и притежава орехова градина в Тервел

Мисля, също, че най- важното е, да се даде шанс на дребния среден бизнес, както и на свободните хора. Законодателството все още е твърде нетолерантнто към тези слоеве. Тези проблеми не са така ярки нито в Средиземноморските страни, още по-малко в Северноевропейските, разсъждавам аз.

Патрик Смитьойс, нахлупва кепето и решително потегля към поредното предизвикателство, задавайки на всеки настоятелно въпроса, който не му дава мира ” Кажи ми, ти какво мислиш, какво е необходимо да се върнат бъларите от чужбина. Ето, в земеделието, например? Кажи ми, колко земя и какво точно е нужно на едни хора, да се грижат за прехраната си и да се чувстват добре в своята страна?”

mac

Маково поле в Добруджа

Нахлупил червеното кепе,

с обезоръжаващо усмихнати сини очи, сякаш излязъл от приказките за храбрия войник на Кристиан Андерсен. Носещ в сърцето си най- великата обич – на мъж и баща, която го кара да броди из прашните пътища на България, търсейки най- доброто място за своята „балерина” и своята челяд. Защото, каквото и да си говорим, зад всяко велико дело, мъждука живият пламък на една съкровена любов, там някъде в дъното на всяко човешко сърце.

Споделете.

Коментирайте

Close