Не сме готови с новата Програма за развитие на селските райони, предупредиха от Инситута за агростратегии и иновации
Страната ни не е готова с новата Програма за развитие на селските райони, а крайните срокове наближават. Това предупреди председателят на Института за агростратегии и иновации Светлана Боянова, която припомни, че до 1 август всички държави членки трябва да представят на Европейската комисия прилагащите решения по новите Регламенти по директните плащания.
„Готовността ни за представяне на предложенията ни към Брюксел не е на необходимото ниво. По линия на директните плащания дебатът едва сега започна и то не с резултатите от него, които очакваме всички. По линия на подготовката на Програмата за развитие на селските райони ситуацията също не е добра, защото предстои много работа – съгласуването й със Споразумението за партньорство, постигането на консенсус по мерките и определянето на финансирането за тях и не на последно място подготовката на нормативните актове по прилагането на ПРСР, която дори не е започнала – всичко това ще ни постави в позиция дори и да имаме одобрена програма, да не можем да я приложим“, заявява Боянова.
Разплащателната агенция няма готовност да приема проекти по новата Програма за развитие на селските райони, смята Светлана Боянова
Според нея, в Разплащателната агенция няма никаква готовност за осъществяване на приеми и контрол на проектите по новата Програма за развитие на селските райони. Боянова се опасява че по директните плащания няма да имаме готовност да проведем кампанията от март 2015 г. по новите правила.
„Притесняваме се, че всички заинтересовани страни – земеделските стопани, младите фермери, малките земеделски производители, преработвателната промишленост, малкият и среден бизнес в селските райони, общините няма да могат да планират и организират дейността си“, заявява Светлана Боянова.
Министър Греков: Направихме всичко необходимо до 2020 г. България да има конкурентно земеделие
На фона на нейните предупреждения, аграрният министър Димитър Греков днес заяви, че след 2020 г. България ще има конкурентно земеделие, след успешното реализиране на планираните мерки в новата Програма за развитие на селските райони.
Чрез новата ПРСР се цели достигане на по-висока добавена стойност, което ще доведе до откриване на повече работни места. Всичко това ще допринесе до спирането на процеса по обезлюдяване на селата, заяви министърът по време на публичното обсъждане на новата Програма за развитие на селските райони в хотел „Балкан София”, организирано от Министерството на земеделието и храните.
По думите на проф. Греков, ясен приоритет за МЗХ, който намира отражение в ПРСР 2014-2020, е подпомагането на изоставащи сектори като животновъдство, зеленчукопроизводство и овощарство. Това няма да става за сметка на традиционните за България полски култури, но е необходимо финансовите ресурси да бъдат насочени към интензивното земеделие, което е в много тежко състояние.
Акцент в новата Програма за развитие на селските райони е подпомагането на животновъдство, овощарство, зеленчукопроизводство
„Няма как да развиваме интензивно земеделие без добра хидромелиорация. Поради тази причина през новия период залагаме като приоритет и осигуряване на вода за нуждите на земеделските култури, но чрез нови и много по-добри съоръжения,” каза министърът. Според него в момента близо 90% от поливаната вода се губи, а стопаните плащат за нея, което изостря още повече нуждата от сериозни инвестиции в напояването.
Друг акцент в Програмата за развитие на селските райони е подпомагането на малките стопанства и предприятия. Те са сериозно застъпени през новия програмен период, защото за българското селско стопанство е характерна поляризираната структура на стопанствата. В страната има много на брой малки ферми, които са на ръба на оцеляването, и малък брой едри стопанства, които концентрират значителен финансов ресурс.”Трябва да се работи за промяна на това положение, тъй като именно малките и средните предприятия са в основата на икономиката на всяка държава,” бе категоричен министър Греков.
В новата ПРСР се отделят 20% от публичните разходи за повишаване на конкурентоспособността и балансирано развитие на селското стопанство и хранителната промишленост. За ефективно управление и използване на природните ресурси и за опазване на екосистемите са предназначени 45%.
За социално-икономическото развитие на селските райони, за предотвратяване на обезлюдяването и високата безработица, за по-доброто качество на живот в селските общини се насочват 33%. Общият бюджет на Програмата за развитие на селските райони 2014-2020 е в размер на 2 милиарда 338 милиона евро.
Явор Гечев: Приехме 70% от предложенията на браншовите организации в новата Програма за развитие на селските райони
Програма за развитие на селските райони се отличава с прозрачността при разработването й, като над 70% от предложенията направени от браншовите организации са възприети. Това заяви зам.-министърът на земеделието и храните Явор Гечев по време на публичното обсъждане на ПРСР 2014-2020 в хотел „Балкан София”.
„В тематичната работа група по ПРСР има над 200 участника, и освен това поканихме и други заинтересовани страни, които изявиха желание за участие в работния процес по изготвянето на програмата,“ съобщи зам.-министър Гечев. Според него така новата ПРСР ще даде широк хоризонт за развитие на селското стопанство.
В отговор на въпрос по отношение на разпределението на средствата от Програмата по сектори зам.-министър Гечев заяви, че е нормално всеки отделен бранш да иска да привлече повече капитали към себе си, но отговорност на държавата е да търси баланс, който да се основава на националните приоритети. „Анализът за изминалите седем години ясно показва, че в България има остра липса на суровини, като изключение прави само сектор зърнопроизводство. До 80% от хранителните и земеделски продукти в страната ни са внос и това трябва да се промени,“ категорично заяви зам.-министър Явор Гечев. Поради тази причина в новата ПРСР ще има отделни бюджети за всеки един сектор, така че да не се получават изкривявания при европейското финансиране.
Няма да финансират проекти за фотоволтаици по новата Програма за развитие на селските райони
Зам.-министърът коментира и промените в новата Програма по отношение на подпомагането напроектите с фотоволтаици. Те са недопустими за субсидиране с изключение на проектите, които са свързани с използването на оборски тор за производство на биомаса, биогаз и електроенергия. Тази промяна е в унисон с категоричното изискване на европейските институции всяко едно евро по Програмата да се изразходва така, че да има реален и директен принос за развитие на земеделието и селските райони. „Таваните на физическите активи са вдигнати пряко за производителите до 3 млн. евро, което позволява изграждане на немалки инсталации за преработка на оборска тор,“ каза още Гечев.