Актиномикозата е инфекциозно заболяване на едрия рогат добитък. Среща се рядко при овцете, свинете и хората. Протича хронично и се характеризира с появата на грануломатозни образувания в различни тъкани и органи. Причинители на заболяването са широко разпространените в природата лъчисти гъбички (актиномицети) – много устойчиви и във външната среда запазват своята биологична активност до 4 години, даже и при неблагоприятни климатични условия.
При естествени условия източници на инфекцията са грубите фуражи, заразени с актиномицети. Затова болестта се проявява най-често през оборния период, когато животните консумират големи количества слама, а вследствие на недостиг на витамини кожата и слизестите ципи стават особено уязвими. Има обаче и случаи на лятно проявление, поради травми и използване на груби фуражи.
В зависимост от вида на лъчистата гъбичка, нейните свойства и състоянието на организма скритият период на актиномикозата е от няколко дни до няколко месеца. Обикновено актиномикозната гранулема се развива в рехавите, добре кръвоснабдени тъкани и по-рядко в твърдите (костите). Попаднали в тъканите, гъбичките предизвикват възпаление, появяват се друзи, формират се гранули. По-късно те се сливат и се образуват големи гнойни огнища, пълни с друзи.
Обикновено болестният процес протича бавно, с местни промени, без други видими признаци. Най-често актиномикозата се среща в областта на долната челюст и по-рядко в междучелюстното пространство. Образуванието е с твърда, дървоподобна консистенция, здраво срастнабо с кожата и прилежащите й меки тъкани, подвижна по отношение костите. Болезненост липсва или е слаба, поради което апетитът а запазен, както и телесното състояние на животното. В началото на абсцеса изтича жълта гной, в която има друзи на гъбичката с големина на на просена зърно. Впоследствие гнойта става слизесто-кървава с примеси на разлагаща се тъкан.
Диагнозата в много случаи се поставя трудно, тъй като признаците на заболяването са сходни с тези на редица други възпалителни процеси, предизвикани от анаеробни микроорганизми. В случай, че процесът е локализиран в костните тъкани, прогнозата е неблагоприятна. Заболяването е спроводено с необратимо разрушаване на структурата на костите.
За лекуване на актиномикозата са описани много методи. Най-ефективни са йодните препарати, особено когато са в комбинация с различни антибиотици и сулфонамиди. Налагат се често и хирургически операции.
По-важна е профилактиката като се балансират дажбите по отношение протеини, витамини и микроелементи; обработка на грубите фуражи: обеззаразяване и обезвреждане на тора; редовен клиничен преглед на животните и своевременна изолация на болните; дезинфекция на средата, обитавана от болните; биотермично обезвреждане на тора от болните животни; осигуряване на ветеринарно-санитарна защита на обслужващия персонал.