Агроновините Новини за земеделие и храни
Разделното отглеждане на едногодишните и двугодишните плодоносни стъбла на малините е много ефективен метод и гарантира добра реколта. За това са необходими два участъка – на единия растат само едногодишни стъбла, а на другия – само плодоносещи. Засаждането се извършва на добре наторена почва, като ширината на лехите трябва да е 80 см. Разстоянието между растенията в реда е 1-1,5 м, а между редовете – 2 метра. Веднага след засаждането лехата се мулчира с 15-20 см прегорят тор или компост – това помага за задържането на влагата, а в същото време и подхранва. През лятото и мулчът се разрохква, а при суша се полива. Праз зимата стъблата се навеждат към земята и се следи за са добре покрити от снега.
На участъците се прилага методът на двойната резитба – първата се провежда, когато едногодишните стъбла достигнат 100-120 см височина, а при високорастящите сортове – 70-80 см, се премахват върховете.
След прищипването ръстът на височина се прекратява и стъблото започва да се разклонява. Втората резитба се провежда през пролетта на следващата година, след като презимувалите малини се разлистят – скъсяват се върховете на страничните леторасти на 5-15 см, което води до още по-голямо разклоняване.
В резултат на двойната резитба цялото стъбло се покрива с малини в периода на плододаване, който се удължава до настъпването на студовете. Недостатък на двойната резитба е силното сгъстяване на растенията, което се отстранява при разделното отглеждане на едногодишните и на плодоносещите стъбла. На участъка с плодоносещите малини се отстраняват всички едногодишни стъбла, заедно с плевелите. След прибирането на реколтата стъблата се изрязват – на този участък през следващата година ще бъдат само едногодишни леторасти, на другият – обратно. При разделното отглеждане на един храст се оставят до 10 плодоносещи стъбла.
За малините се носят различни легенди. Според една от тях, дъщерята на Крит – Ида,в желанието си да утеши малкия Юпитер започнала да бере малини. Тогава плодовете им били безцветни. Но острите шипове се забивали в ръцете на Ида и изтичащата кръв боядисала плодовете на малината в кървавочервен цвят. Тази легенда дава и латинското наименование на малините – Rubus Idaeus.
