Как да спасим бозаещите прасета и агнета от хипогликемия и хипотермия

Хипогликемията е състояние, при което количеството на кръвната захар е намалено, а хипотермията е понижаване на вътрешната телесна температура под долната физиологична граница.

Тези заболявания са особенно актуални за новородените агнета и прасета. Обикновено протичат заедно (хипотермия-хипогликемия комплекс). Агнилната кампания е съсредоточена през студените зимни месеци, когато същевременно има и голям брой опрасвания. В някои ферми и стопанства не се спазват зоохигиенните изисквания по отношение на отглеждането на животните, устройването на родилните помещения и провеждането на необходимите ветеринарнопрофилактични дейности.

Комплекс хипотермия-хипогликемия

Това са важни предпоставки, правещи комплекса хипотермия-хипогликемия често срещан при посочените видове новородени животни и съответно предизвикващ загуби. Заболяването е вследствие на недостиг на енергия в организма на новороденото, обусловен най-често от недохранване:

• недостатъчна млечност на майката;
• липса на майчини грижи;
• прекомерно дълга вълна, пречеща на достъпа на новородените до вимето;
• респираторни увреждания;
• диария при прасенцата;
• раждането на голям брой приплоди и съответно невъзможност за изхранването им от майката;
• студени и влажни помещения и под;
• течение.

Хипотермията и хипогликемията протичат особено тежко, когато са съпроводени с мускулна дистрофия, атаксия, поднормено тегло (прасенцата тежат под 1000 г), асфиксия и намален виталитет. Много често се среща при преждевременно родените животни. Във всички тези случаи организмът реагира с повишено образуване на енергия, но това става за сметка на бързото изчерпване на оскъдните запаси.

През първите 3 часа новородените прасенца са особено чувствителни, а възможностите за самостоятелно регулиране на вътрешната телесна температура са силно ограничени. При естествени условия това се компенсира от адекватните грижи и условия на отглеждане, както и от навременното забозаване. Едва след петия ден резервите в организма на здравите прасенца са достатъчни, така че те биха могли да понесат и по-дълготрайно спадане на околната температура, дори под 12°С.

При прасетата заболяването протича клинично

При прасетата заболяването протича клинично с увреждане на централната нервна система. На пръв поглед здрави новородени заболяват през първите 24-72 ч. Засягат се или голям брой животни от прасилото, или всички. В началото прасенцата са неспокойни, движат се усилено, квичат. След това се залежават, изгърбват се и започват да треперят. При допир с ръка се установява, че са студени и сковани.

Ако се раздвижат, походката им е несигурна, схваната, често издават единични звуци подобни на писъци и се заравят в сламата (ако има такава) и извиват главата си силно назад или я пъхат между предните силно изпънати крайници. Сърдечната дейност се установява силно отслабена, а вътрешната телесна температура спада под 38°С. За критична граница се смята 35°С, а под 30°С настъпва смърт.

При агнетата заболяването протича сходно

При агнетата заболяването протича сходно – треперене, изгърбване, некоординирани движения, залежаване. Ако не се проведе навременна терапия и промяна на условията на околната среда, животните изпадат в хипогликемична кома и умират за 24-48 часа след установяване на първите симптоми (при прасенццата – 75-100% от заболелите). Заболяването трябва да се диагностицира от ветеринарен лекар. Най-добре би било, ако се извършат съответни изследвания на кръвта.

Трябва да се има предвид, че определени заразни и незаразни болести могат да протекат с подобни признаци. След поставянето на диагнозата трябва да се вземат спешни мерки. Най-напред е необходимо да се затопли помещението (в овчарниците – минимум 5-10, а за прасетата – 33°С – инфрачервена лампа) и на животните да се осигури суха дебела постеля. Ако е възможно, новородените агнета да се потопят за половин час във вода с температура 38°С, след което трябва да се подсушат много добре и да се държат известно време в топло помещение.

На новородените трябва да се даде разтвор на захар

На новородените трябва да се даде неколкократно през устата 5% воден разтвор на захар. Задължително трябва да се приложи от ветеринарен лекар инжективно 10% глюкоза. Новородените агнета трябва да се захранят незабавно с 200-300 мл топла коластра, а на прасенцата да се помогне да засучат от майката. Ако млякото й недостига, трябва да се опита изкуствено подхранване или поддаване на друга майка. Трябва да се търсят причините за настъпилата хипогалаксия и тя съответно да се лекува.

Лекуването на новородени, при които заболяването е в напреднала фаза, обикновено не води до положителен обрат в състоянието им. Както при всяко заболяване, така и при това най-важна е профилактиката. На първо място трябва да се поддържа необходимата температура в помещенията, да се елиминират влагата и течението. Би трябвало да се избягват оагванията навън, като за тази цел овцете не трябва да се изкарват на паша след 145-ия ден от бременността.

Смяната на собствениците и помещенията, в които се отглеждат животните, да става най-късно до 3 седмици преди очакваното раждане. След като се родят, животните трябва да се подсушат веднага и особено на прасенцата да се окаже помощ при забозаването, като за едно денонощие им се осигури бозаене в продължение на минимум 1 час (60 мл мляко).

Необходимо е да се контролира и млечността на майката

На слабите и немощни индивиди трябва да се окаже допълнителна помощ. Необходимо е да се контролира и млечността на майката. Ако се установи, че тя е недостатъчна (неспокойни прасенца) веднага трябва да се предприеме изкуствено дохранване. Същото важи за застрашените агнетата. Помага и частичното застригване на вълната в областта на вимето на овцете.

 

 

 

 

 

 

 

н