Агроновините Новини за земеделие и храни
Няма българин, който да не притаи дъх пред величествените статуи на светите братя Кирил и Методий в едноименната катедрала в чешкото селце Велеград (Velehrad). То се намира в Южна Моравия, окръг Злин, където през IX век първоучителите донасят глаголицата. Днес Велеград е едно от най-важните места за религиозен туризъм в Моравия и почита светите братя като покровители на цяла Европа.
Велеград е популярен заради култа към св. св. Кирил и Методий
Името на Велеград е популярно далеч извън границите на Чехия, заради култа, асоцииран със св. св. Кирил и Методий, разказват хората в чудно красивата катедрала, носеща тяхното име. В девети век селцето е било политически и административен център на Великоморавската империя.
През 862 г. немският крал Лудвиг Немски нахлува във Великоморавия, а нейният княз Ростислав праща пратеници с молба за помощ при византийския владетел Михаил III. За да премахне немското влияние от страната си, князът моли императора да изпрати във Великоморавия християнски мисионери, които да проповядват на славянски език.
Византия праща братята Кирил и Методий, които през пролетта на следващата година тържествено са посрещнати заедно с учениците си във Велеград.
Там светите братя отварят училища, обучават в българската писменост много ученици, проповядват на славянски език, а Константин-Кирил Философ поставя началото на славянската литургия. 40 месеца по-късно, след като светите братя са успели да наложат славянската азбука сред част от западните славяни, те са обвинени от немските духовници в неканоничност на проповедническата си дейност. Упрекват ги и че езикът, на който провеждат богослужението, не е божествен.
Така равноапостолите тръгват за Константинопол, но по пътя спират по искане на княз Коцел в Блатненското княжество, където в продължение на половин година обучават около 50 свои ученици. През 867 година Константин-Кирил Философ успява да обори триезичната догма и да защити на диспут във Венеция правото на всеки народ да почита Бога на свой език. След като междувременно светите братя получават във византийската столица мощите на папа Климент Римски, по-късно те ги отнасят при папа Адриан II в Рим.
Константин-Кирил Философ успява да обори триезичната догма
В началото на IX век, когато Велика Моравия е отделена от баварското църковно ръководство и се създава първата славянска епископия, Методий става първи архиепископ на Великоморавия и Панония. Митрополията му, според историческите бележки, е тъкмо във Велеград.
През пролетта на 870 г. новият архиепископ е пратен във Великоморавия, но по пътя, по нареждане на баварските епископи, е арестуван, отведен в Регенсбург, изтезаван и хвърлен в затвор. Три години се води тежка кореспонденция между папата и епископите за освобождаването на Методий.
След като излиза от затвора, той отново продължава мисията си във Великоморавия и заедно с учениците си в своята Велеградска катедра превежда и създава много книги, обучава духовници. Следва поредица от нови премеждия – през 879 г. с була папа Йоан VIII забранява на Методий да служи във великоморавските църкви на славянски език, но той не се съобразява с нареждането и е изправен пред папския съд в Рим.
Методий умира във Велеград през 885 г.
Там блестящо се защитава пред папата, който с булата Industriae tuae признава правотата му и позволява богослужението да бъде извършвано на славянски език. Методий умира във Велеград през 885 г. и се предполага, че гробът му е положен в старата епископска църква, съществувала на мястото на днешния манастирски комплекс.
Култът към светите братя във Велеград става още по-силен през бароковата епоха, а после и през периода на националното възраждане с честванията за хилядолетните им годишнини през втората половина на XIX век.
След IX век, Велеград се споменава отново през 1131 г. в доклад на епископа на Оломулц, а популярността му нараства в началото на XIII век, когато тук се създава първият цистериански манастир в Моравия. Огромното духовно средище, построено в римски и готически стил, е завършено през 1240 година. Манастирската черква „Възнесение на Света Богородица” е осветена от епископ Роберт на 27 ноември 1228 г., макар по това време да не е съвсем завършена.
Първото унищожение спохожда манастира през XIV век
Първото унищожение спохожда манастира два века по-късно, когато той е сринат до основи и опожарен от моравските хусисти. Църквата е построена отново от Екард – абат на Шойбен, в периода 1587 – 1592 г. През VII век абат Ян Грейфенфелс от Пилзенбург прави първата барокова реконструкция на манастирския комплекс. Днешният вид на обителта датира от около 1700 година. Причината за незабавното ново построяване става пожар през 1681 г.
С реконструкцията се заема абат Силавецки, като процесът е завършен от неговите последователи Бернард Кашпарек, Флориан Незорин и Йозеф Мали. Абат Мали завършва декорациите в интериора на църквата и я освещава на 2 октомври 1735 г. По време на църковните реформи, предприети от австрийския император Йозеф II, цистеранският манастир е затворен, но черквата получава нов живот и се превръща в енорийска през 1784 г. Шест години по-късно във Велеград идват йезуитите и поемат грижите за базиликата и черквата. Те работят тук и до ден-днешен.
Независимо от радикалната барокова реконструкция, манастирският комплекс запазва духа на римската и готическата архитектура, разказват в катедралата. Най-големите промени са в разрушаването на 10-метровия атриум и на четириметровата западна фасада. От другата страна са построени две нови кули. Не е известно кой е дизайнерът на бароковото обновление на комплекса, но голяма част от промените се отнасят до Джовани Пиетро Тенкала, моравски архитект от втората половина на XVII век.
Художници изписват стените и сводовете с красиви сюжети от Библията
Архитектът Балдасар Фонтана, скулпторите Михаел Мандик, Антонин Рига, Йозеф Винтерхалдер, каменоделецът Ондржей Алио, майсторът на мрамор Ян Хагмюлер, художниците Михаел Уилман, Пауло Пагани, майсторите на фреските Франтишек Екщайн и Ян Жири Етгенс правят вътрешната декорация на светата обител и изписват стените и сводовете с красиви сюжети от Библията.
През XIX век йезуитите основават училище в манастирския комплекс. Т. нар. Стоянова гимназия (Stojanov exerciční dům) може да се види и до днес, тъй като функционира като католическо училище. През 1913 г. католическият архиепископ на Оломоуц Моравско д-р Антонин Кирил Стоян, прочут с дейността си за обединение на славяните, заедно с Кирило-Методиевото дружество във Велеград се заема да построи дом за обучение на 120 младежи. През 1922 г. те купуват и преустройват до основи старата пивоварна край манастира.
Поклонническата базилика и манастирът са посветени на светите равноапостоли
Днес сградата функционира и като конгресен и хотелски център за младежи и учени от цяла Европа.
Междувременно поклонническата базилика и самият манастир са посветени на светите равноапостоли. Кардинал Фридрих Фюрстенберг поставя нов олтар в катедралата в чест на хилядолетното честване на първоучителите. Олтарът е изработен от карарски мрамор и е с богата мозаечна украса и релефи в псевдоримски стил. За 1100 години от смъртта на св. Методий през 1985 г. е изработена нова маса за причастия , а през 1964 г. е възстановен органът , датиран от 1745 година.
Важността на Велеград за култа към Кирил и Методий е акцентирана през 1928 г. от папа Пий XI, който дава статут на велеградската църква на малка папска базилика. През 1985 г. папа Йоан Павел II донася в манастира символичната Златна роза, а през април 1990 г. лично посещава Велеград и води религиозното поклонение пред делото на светите братя.
Днес селцето е сред най-известните духовни места в Централна Европа, най-вече за католиците от Чехия, Словакия и Хърватия. Велеград е смятано за духовен център – мост между Изтока и Запада на християнска Европа.
