BASF Priaxor

Малката църква с големите чудеса в село Добърско

0

Наполовина в земята, без купол и камбанария, със съвсем мънички прозорчета, чудната църква в село Добърско в Разложката котловина е сред най-ярките образци на изкуството и християнската култура у нас. Добърчани я построили малка и ниска, за да не дразнят османлиите, но през вековете тя се е превърнала в богато изрисувана непристъпна крепост на християнството и българския дух. Никога не е опожарявана или събаряна и макар в нея да не се правят богослужения, черквата е отворена за посетители. Преди 5 г. местните жители започват подписка за включване на черквата в списъка на културните паметници под защитата на ЮНЕСКО.

Църквата е наречена “Свети Теодор Тирон и Теодор Стратилат” и е единствената у нас, която носи имената на двамата светци. “Има черкви, наречени само “Теодор Тирон” или само “Теодор Стратилат”, но с имената и на двамата няма. Едно от предположенията на специалисти, базирано на изобразените на външната западна фасада четирима светци на коне – двамата Теодоровци, св. Георги и Св. Димитър, е, че те са били християни воини, но дали е така, можем само да гадаем”, разказва екскурзоводката Гергана Костова.

Църквата в с. Добърско

Църквата в село Добърско

Трудно е да се узнае каква е истината, защото архивът на църквата, събиран от един от ктиторите, изчева след смъртта му. Всичко, което се знае, е от преданията и събраното от специалистите, казва Костова.

Една от мистериите на църквата в Добърско е годината на нейното построяване. Прието е, че това е станало през 1614 г., като предположението се основава на надписа до стенописа с ктиторите: “Хасия ктиторът на този храм с големи трудности ходи в Йерусалим, поклони се на гроба Христов и на други свети места и като се върна съгради този храм в лето зркв. ” Този надпис е обнародван за първи път през 1884 г. от Христо Г. Данов, заедно с имената и на другите ктитори. От него специалистите съдят, че става дума за 1614 г., тъй като през Средновековието в България, Византия и другите страни на Балканите летоброенето се е отчитало не от рождението на Исус, а от сътворението на света и вместо с цифри годините се обозначавали с букви.

Много от изследователите днес обаче смятат, че черквата е строена по-рано. Една от предпоставките за това е, че самата конструкция – трикорабна псевдобазилика със северен, централен и южен кораб, е характерна за църквите в периода IX- XI век. След XII век вече не е било прието да се строят църкви с тази конструкция. “Винаги в нашите православни храмове на източната стена се прави иконостас, тук той е зидан, което също дава основание да се мисли, че е по-стар. В тази църква най-напред е бил издигнат зид, а върху него са били поставени иконите. А през 1614 г. вече е било характерно да се правят големи дървени иконостаси, тези, които виждаме в повечето действащи църкви у нас”, обяснява Гергана Костова.

Църква село Добърско

Св. Теодор Тирон и св. Теодор Стратилат сразяват дракона. Стенопис в нишата на западната фасада на църквата

Третото основание специалистите да смятат, че черквата е строена не по-късно от XII век, е мраморната плоча на пода. Върху нея е изобразен двуглав орел с корона, който е символ на Цариградската Вселенска патриаршия, на единство между държава и църква. На плочата е изсечена годината 1122 г., когато най-вероятно е построен храмът, а е изографисването му е станало по-късно. Смята се, че мраморна плоча с такъв византийски печат се поставя на места, където има голямо енергийно излъчване. Още едно предание говори на изследователите, че църквата е строена не по-късно от XII век, а именно, че тук на служби е идвал самият цар Иван Шишман. Дори има легенда, че се е венчал в тази черква. Според исторически документ, който и до днес се пази в Рилския манастир, през 1378 г. царят подарил Добърско на Рилския манастир.

Вратата на черквата е много ниска – направена е така, за да може независимо кой каква вяра изповядва, да влезе вътре с поклон и смирение. “Няма съществена реставрация на стенописите и иконите, няма освежаване, оцветяване, дорисуване – всичко е така, както е направено преди 400 г.”, разказва Костова. Иконите са изработени от орех и позлатени. Те са изнасяни под егидата на Людмила Живкова за изложба в чужбина и после са върнати в черквата в Добърско. На северната стена са св. Георги и св. Димитър, а между тях – св. Нестор. Изографисани са по уникален начин – в цял ръст, което е много рядко срещано и може да се види само в по-старите църкви.

“На толкова малко място в такава малка църква върху 160 кв. м. са изографисани 460 изображения, като 30 от тях са на жени светици. Обикновено в църквите се изографисват от 4 до 7 жени. Някои от тях са в централния кораб – св. Катерина, св. Домна и св. Варвара. Името на първата светица е заличено, но се предполага, че е на св. Петка. От лявата страна на свода е св. Юстина, зад вратата, в цял ръст, полугола до кръста само тук може да се види изографисана светицата Мария Египетска. От лявата страна на вратата са изографисани първите жени светици – см. Юлита и св. Текла. Имената на всички светици се разчитат спокойно, защото са изписани на старобългарски черковен език, а не на задължителния за този период старогръцки”, разказва екскурзоводката.

Църква село Добърско

Пораждащото въпроси изображение на Исус в ракета – сцената с Преображение Господне

Не са известни имената на зографите. По времето, когато са рисували, е имало разбиране, че не е тяхна заслугата, а Господ движи ръката им. По свършената от тях работа, специалистите предполагат, че тук са работили един първомайстор и двама-трима помощници. Смята се, че или са били възпитаници на Дебърската школа в днешна Македония, или са били от школата на Пимен Зографски в София.

За да се запазят стенописите и иконите в това добро състояние през вековете, съществена роля изиграва тъмният черен слой, който се е получил в резултат на изгаряне на свещите и кандилата. Той е действал в годините като естествен консервант, тъй като по онова време свещите са били правени от истински пчелен восък. През 1973 г. държавата отпуска пари и на следващата година пристига екип от Благоевград, който 4 години прави почистване на този черен слой под ръководството на Петър Попов и арх. Златка Кирова. Почистват го, но оставят много тъмни черни лентички и петна върху иконите и стенописите, за да се види какво е било състоянието преди намесата им.

Реставраторите поставят върху изображенията безцветен консервиращ лак. “Голяма заслуга за запазването на стенописите и иконите има естествената вентилационна система, направена от строителите на църквата. Работата й днес се оприличава на естествен климатик. Отворите на стените са свързани помежду си с обща вътрешна кухина. Прозорците са седем и са винаги отворени, дори и през зимата. Макар тук студените месеци да са доста продължителни, а температурите да падат до минус 15 градуса, в църквата оставена вода не може да замръзне, защото температура под 2 градуса не е измервана. Благодарение на тази вентилация, вътре няма мухъл, влага и конденз”, казва Гергана Костова.

Църква с. Добърско

Дворът на черквата е потънал в цветя и зеленина

Уникален е рисунъкът на стенописите и иконите. В изображението на сцената с Рождество Христово и начина на изографисване на Витлеемската звезда има нарушение на църковния канон. Според него всички фигури и форми, които се изографисват, трябва да са под формата на овал или кръг, т.е. символизиращи безкрайността, вечността, любовта. Тук това е нарушено – зографите са си позволили да използват и други геометрични фигури. Кой и защо го позволява, е една от многото загадки около храма, на която и до днес се търси отговор.

Над вратата на черквата най-голямо място заема изображението на сцената с успението на Света Богородица. Това е и най-многолюдната композиция в храма, която представя Исус Христос в неправилна геометрична фигура, която днес се оприличава на тунел, през който той слиза от Небесното царство на Земята, за да вземе със себе си своята майка. На северната стена има друго уникално изображение – Исус Христос в космическа ракета. “След излъчването на филм по “Нешънъл джиографик” за църквата в Добърско, специалисти космонавти и изследователи на НЛО оприличават изображението на космическа ракета. Лъчите, които се виждат встрани и надолу са като тези при излитането на ракета. Отзад редуването на ивиците черно, сиво, бяло и пак черно се оприличава на сливането на земята с атмосферните слоеве. Сцената, която е изографисана е Преображение Господне”, казва екскурзоводката.

Църква с. Добърско

От векове се вярва, че водата от аязмото край църквата в Добърско е лековита

По забележителен начин е изографисано и Възкресение Христово – след възкръсването си Исус слиза в ада, за да може да освободи мъртвите от техните грехове. Стъпил е върху дървен кръст и черно тяло отдолу, което изобразява дявола. Символизира побеждаването на доброто над злото. Овалната форма с лъчие отстрани днес специалистите сравняват с космическа капсула, разказва Костова. “Годината на изографисване е 1614 г., когато не е имало нито капсули, нито ракети. Дали зографите са имали видения, или предположения, че един ден ще има такива космически съдове, е пореден отворен въпрос”, казва екскурзоводката.

Едно от изображенията е пряко свързано с църквата в Добърско и представя чудото на Исус Христос с изцелението на слепия по рождение. “Тук нямаме изографисване с този сляп човек, а с чешмичка и войници. Под църквата и до днес извира аязмо, свещено кладенче, чиято вода помага, най-вече за очите. Много хора намират облекчение и се връщат отново заради водата. Интересното е, че колкото и да е горещо лятото, водата никога не пресъхва, а зимата колкото и да е студена, водата не замръзва. Нивото й винаги е едно и също през цялата година”, разказва Гергана Костова. Направени са лабораторни изследвания, които показват, че водата е със силен химичен състав и не се препоръчва за ежедневна употреба.

В тази вода намират облекчение за своите рани ослепените войници на цар Самуил. През 1014 г. в битката при с. Ключ византийският император Василий Втори ослепява войската му. Част от воините решават да тръгнат за Рилския манастир, тъй като по онова време пътят за обителта е минавал през Добърско. Когато стигат селото, била много тежка зима. Не могат да продължат през планината и са принудени да останат да зимуват в Добърско. Тук те намират облекчение за своите болки и рани във водата от аязмото. Напролет част от тях продължават за Рилския манастир, другите остават в Добърско и сформират първата певческа школа на слепите певци и гъдулари. Според преданията, тя просъществува чак до 1919 – 1920 г. Една тяхна песен се е пеела два часа и била дълга 40 куплета.

Село Добърско

Бабите на Добърско посрещат туристите в центъра на селото

Старинната църква в Добърско не е единствената забележителност, която привлича любителите на религиозния и селския туризъм в този край, разказва Любомир Василев, ръководител на проекта на “Икономедиа” “CAP for CAP” (Creating Amazing Publicity for Common Agricultural Policy – Популяризиране на Общата селскостопанска политика (ОСП) на ЕС”), съфинансиран от Европейската комисия. Това е един от общо 15-те медийни проекта, който ЕК одобри за популяризиране на Общата селскостопанска политика и е единственият, спечелен от България, уточнява експертът от WWF Юлия Григорова. По думите на Григорова и Василев, малкото селце Добърско е със силни традиции в селското стопанство – било е икономически водещото селище на Разложката котловина.

Село Добърско

Чешмата в центъра на с. Добърско

През XVII и XVIII век местните животновъди отглеждали големи стада добитък, които през зимата слизали на юг в полетата на Драма и Сяр, откъдето търговците в Добърско изнасяли памук за Австрия, Унгария, Босна и Сърбия. В землището на селото са открити останки от римска пещ за тухли и керемиди, датирани от археолозите към III-IV век. Селото осиромашава силно през XIX век, тъй като остава под османска власт чак до Илинденското въстание. Междувременно тук е построена и още една църква – “Сретение Господне”, която е действаща и се намира точно срещу черквата “Свети Теодор Тирон и Теодор Стратилат”.

За любителите на екотуризма предизвикателство е Пътеката на балканската дива коза. Тя започва от с. Добърско и стига до безлесната зона в местнотта Статево гюбре (2025 метра надморска височина). Тези, които се изкачат в местността Германица, при ясно време и късмет могат да видят диви кози над скалите под Куков връх, Малък Мечи връх, Герман или Езерник.

loading...
Споделете.

Коментирайте

Close