BASF Priaxor

Държавата загуби делото за черквата в Добърско и я затвори за миряни

0

Националният исторически музей (НИМ) затвори за миряни черквата “Свети Теодор Тирон и Теодор Стратилат” в разложкото село Добърско, която е паметник на културата от национално значение. Бележка, забита с кабърчета на портата, съобщава, че във връзка с решение на Върховния касационен съд черквата “преустановява своята дейност”, считано от 22 април 2019 г. През декември държавата в лицето на НИМ изгуби съдебното дело за собствеността на черквата и оттогава досега съдбата й е неясна.

Св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат село Добърско

Черквата в с. Добърско е затворена за посетители. Сн. Стефка Диманова

Съдебният спор между Неврокопската епархия и Министерството на културата за собствеността на храма “Св.Св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат” започна преди 7 г. Веднъж съдът постанови, че храмът и поземленият имот, върху който е построен, са собственост на църквата чрез църковното настоятелство в селото, но владението бе дадено на държавата – имотът е актуван като публична държавна собственост и със заповед на министъра на културата през 2007 г. е предаден за управление и стопанисване на Националния исторически музей.

Местните хора са недоволни от това – макар храмът “Св.Св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат“ близо 10 години да посреща туристи като филиал на Националния исторически музей, пари от приходите от продажбата на билети почти не са заделяни за благоустрояване.

С решение от декември 2018 г. Върховният касационен съд осъди Министерство на културата да предаде чрез НИМ черквата на Неврокопската епархия като се запази установеният от Националния институт за недвижимо културно наследство режим за опазване на храма.

Църквата “Свети Теодор Тирон и Теодор Стратилат” е единствената у нас, която носи имената на двамата светци. Смята се, че е построена през 1614 г. с дарения от миряни. Много от изследователите днес обаче смятат, че черквата е строена по-рано. Според преданията, тук на служби е идвал самият цар Иван Шишман, който дори се венчал в черквата. Трудно е да се узнае каква е истината, защото архивът на църквата, събиран от един от ктиторите, изчева след смъртта му. Всичко, което се знае, е от преданията и събраното от специалистите, казва екскурзоводката Гергана Костова.

Църквата в с. Добърско

Църквата в село Добърско

В черквата са извършвани богослужения до 1950-1952 г., след което тя е изоставена. Реставрирана е чрез Националния институт за паметниците на културата в периода 1972-1974 г., а през 1977 г. иконостасът е обявен за паметник на културата с национално значение.

Преди 5 г. местни хора започват подписка за включване на черквата в списъка на културните паметници под защитата на ЮНЕСКО. След реставрацията служби в храма са извършвани само три пъти годишно – на храмовия празник, на Рождество Христово и по Великден. От 2004 г. храмът е с музейни функции.

Вратата на черквата е много ниска – направена е така, за да може независимо кой каква вяра изповядва, да влезе вътре с поклон и смирение. “Няма съществена реставрация на стенописите и иконите, няма освежаване, оцветяване, дорисуване – всичко е така, както е направено преди 400 г.”, разказва Костова.

Църква село Добърско

Св. Теодор Тирон и св. Теодор Стратилат сразяват дракона. Стенопис в нишата на западната фасада на църквата

Иконите са изнасяни под егидата на Людмила Живкова за изложба в чужбина и после са върнати в черквата в Добърско. “На толкова малко място в такава малка църква върху 160 кв. м. са изографисани 460 изображения, като 30 от тях са на жени светици. Обикновено в църквите се изографисват от 4 до 7 жени.

На северната стена е уникалното изображение, известно като Исус Христос в космическа ракета. То става известно след излъчването на филм по “Нешънъл джиографик” за черквата в Добърско. Лъчите, които се виждат встрани и надолу са като тези при излитането на ракета. Отзад редуването на ивиците черно, сиво, бяло и пак черно се оприличава на сливането на земята с атмосферните слоеве. Всъщност сцената, която е изографисана, е Преображение Господне”, казва екскурзоводката Гергана Костова.

Не са известни имената на зографите. По времето, когато са рисували, е имало разбиране, че не е тяхна заслугата, а Господ движи ръката им. Смята се, че или са били възпитаници на Дебърската школа в днешна Македония, или са били от школата на Пимен Зографски в София.

Църква село Добърско

Пораждащото въпроси изображение на Исус в ракета – сцената с Преображение Господне

За да се запазят стенописите и иконите в това добро състояние през вековете, съществена роля изиграва тъмният черен слой, който се е получил в резултат на изгаряне на свещите и кандилата.

Той е действал в годините като естествен консервант, тъй като по онова време свещите са били правени от истински пчелен восък. През 1973 г. държавата отпуска пари и на следващата година пристига екип от Благоевград, който 4 години прави почистване на този черен слой под ръководството на Петър Попов и арх. Златка Кирова. Почистват го, но оставят много тъмни черни лентички и петна върху иконите и стенописите, за да се види какво е било състоянието преди намесата им.

“Голяма заслуга за запазването на стенописите и иконите има естествената вентилационна система, направена от строителите на църквата. Работата й днес се оприличава на естествен климатик. Отворите на стените са свързани помежду си с обща вътрешна кухина. Прозорците са седем и са винаги отворени, дори и през зимата. Макар тук студените месеци да са доста продължителни, а температурите да падат до минус 15 градуса, в църквата оставена вода не може да замръзне, защото температура под 2 градуса не е измервана. Благодарение на тази вентилация, вътре няма мухъл, влага и конденз”, казва Гергана Костова.

Църква с. Добърско

От векове се вярва, че водата от аязмото край църквата в Добърско е лековита

Под църквата и до днес извира аязмо, свещено кладенче, чиято вода помага, най-вече за очите. Много хора намират облекчение и се връщат отново заради водата.  В нея намират облекчение за своите рани ослепените войници на цар Самуил, твърдят историци.

През 1014 г. в битката при с. Ключ византийският император Василий Втори ослепява войската му. Част от воините решават да тръгнат за Рилския манастир, тъй като по онова време пътят за обителта е минавал през Добърско. Когато стигат селото, била много тежка зима. Не могат да продължат през планината и са принудени да останат да зимуват в Добърско. Тук те намират облекчение за своите болки и рани във водата от аязмото.

loading...
Споделете.

Коментирайте

Close